Автор
Равин Моше Хаим Луцато РАМХАЛ (Рамхал)
Когато човек размишлява върху случващото се с него, той се изпълва с любов към Твореца. По този начин той усеща своя дълг пред Б-г.
Средствата, с които се придобива чевръстостта, са същите като тези за придобиване на предпазливост и се разделят съответно на същите степени, както вече писах по-горе. Защото същността на тези качества е много близка и цялата разлика между тях е само в това, че едното от тях [чевръстостта] се отнася до повелителните заповеди, а другото [предпазливостта] – до забранителните. И когато за човека стане ясна истинската ценност на заповедите и тежестта на отговорността за тяхното изпълнение, тогава, несъмнено, сърцето му ще се пробуди за [истинско] служене, без леност и отпуснатост.
И какво може [да направи човек, за да] усили това пробуждане? Да се вглежда внимателно в голямото множество добрини, които Всевишният му прави винаги, във всеки час! И във великите чудеса, които Той твори заради човека от момента на раждането му до последния ден от живота му! Колкото повече човек се вглежда и се вдълбочава във всичко това, толкова по-силно ще се почувства задължен спрямо Милосърдния, който му носи добро. И това ще бъде средство против леността и отпуснатостта в служенето. Защото, щом човек не може да Му се отплати за Неговата добрина, то поне нека Му благодари и да изпълнява Неговите заповеди.
Защото няма човек, в каквото и състояние да се намира, беден или богат, здрав или болен, който да не види множество добрини и чудеса в своето положение. Богатият и здравият вече Му е задължен, благословен да е Той, за своето богатство и здраве. Бедният Му е задължен за това, че дори в бедността му Създателят му намира препитание по чуден и непостижим начин и не го оставя да умре от глад. Болният – за това, че Той го поддържа под гнета на болестта и не му позволява да си отиде в небитието. И така е винаги, и няма да срещнеш човек, който да няма причини да бъде задължен на своя Създател. И когато той обърне погледа си към добрините, които получава от Всевишния, то, несъмнено, ще се пробуди и ще забърза да Му служи, както писах по-горе – и още повече, ако се замисли, че всяко добро е в Неговите ръце, благословен да е Той. Всичко, от което човек се нуждае, всичко, което му е необходимо – е от Твореца и от никой друг. И тогава, [осъзнавайки всичко това], разбира се, няма да се лени в служенето на своя Творец и няма да изпитва недостиг от нищо, от което се нуждае.
Не е трудно да се види, че тук обединих трите степени, които разграничих, говорейки за качеството «предпазливост», защото от тази гледна точка няма разлика между тях. И може да се каже, че у хората със съвършен разум подтикът за действие възниква от осъзнаването на техния дълг и на голямата ценност на самите действия [изпълнението на заповедите] и тяхната важност. У хората, намиращи се на по-ниска степен, [подтикът за действие възниква] поради очакванията, свързани с бъдещия свят, и почитта, [която се надяват да получат в него, а също и от страх], да не ги постигне срам в деня на въздаянието, когато видят благото, което са могли да придобият, а не са го придобили. А за множеството [обикновени хора подтикът за действие възниква] поради [делата] на този свят и техните нужди в него, както обясних по-горе.
Източник – toldot.com