Автор
Равин Моше Хаим Луцато РАМХАЛ (Рамхал)
Всички дела праведниците вършат чевръсто. Кой още се е отличавал с това качество и защо то е толкова важно?
Съществуват две съставни части на чевръстостта: едната – преди действието [изпълнението на заповедта или доброто дело], а втората – след това [по време на действието]. Първата от тях [намира своя израз] в това, че човек не изпуска заповедта, а напротив, щом настъпи нейният час или възникне ситуация, изискваща нейното изпълнение, или когато му дойде наум да я изпълни, той бърза с това и не отлага, протакайки времето, защото няма по-голяма опасност [да се пропусне заповедта] от тази, когато я отлагат – защото с всеки нов миг могат да възникнат препятствия по пътя към доброто дело.
Че това е именно така, ни посочват мъдреците, благословена да е паметта им, в историята за възцаряването на Шломо, сина на Давид. «И им каза царят [Давид, когато научи, че синът му Адонияу самоволно се е обявил за цар]: „…качете Шломо, сина ми, на моя мул [незабавно!], и го заведете до [извора] Гихон. И нека… го помажат там за цар…“» (І Царе 1:33-34). И по-нататък: «…отговори на царя Бенаяу, синът на Йеояда, и каза: „Амин! Нека така каже и Господ, Богът на господаря ми царя!“» (там 1:36). Пишат за това мъдреците [раби Пинхас от името на раби Ханан от Ципори, Берешит Раба 76:2): «Но нали вече е казано [преди описваните събития]: „Ето, роди ти се син; той ще бъде човек, [чиито дни ще бъдат] мирни. И ще му дам покой от всичките му врагове наоколо, затова Шломо ще бъде името му…“ [думи на Всевишния към Давид, и в тях виждаме обещание, че Шломо, синът му, ще стане цар след него] (І Летописи 22:9). [Но защо тогава Давид бърза с помазването на Шломо? Защото] много препятствия и опасности ще възникнат от този ден [на обещанието на Всевишния] до [помазването на Шломо при извора] Гихон!»[1] Затова ни предупреждават нашите мъдреци (Мехилта, Шмот 12:7): «Пази заповедите: не изпускай заповед, дошла в ръцете ти!» И още са казали мъдреците (Бава Кама 38б): «Нека човек винаги бърза [с изпълнението на] заповедта. Защото поради това, че по-голямата е изпреварила по-малката [само] с една нощ – се е удостоила [с награда], и с четири поколения са изпреварили [нейните потомци потомците на по-малката сестра] в царството»[2]. И още са казали (Псахим 4а): «Чевръстите бързат [към] заповедите». И още (Брахот 6б): «Нека човек винаги тича да изпълни заповед, дори в събота». А в мидраша са казали (Ваикра Раба 11:9): «“Той ще ни води младежки [като младежи]“»[3], – т.е. ние ще бъдем стремителни като онези млади жени[4], за които е казано (Псалми 68:26): «…сред девойки, които бият дайрета». Защото чевръстостта е свойство, присъщо на великото съвършенство, и сега [тоест в този свят] природата на човека препятства неговото проявление. И този, който надмогва себе си и проявява в това усърдие, доколкото може, в бъдещия [свят] наистина ще се удостои с него, когато Създателят, благословен да е Той, го възнагради с това качество за стремежа му към него по време на служенето.
А чевръстостта след началото на действието се състои в това, че ако човек вече е пристъпил към изпълнението на заповедта, той трябва да побърза да я завърши, но не да търси за себе си облекчения – не като онзи, който жадува да се отърве от товара си, а като онзи, който се бои, че няма да се удостои да завърши изпълнението на заповедта. За всичко това многократно са ни предупреждавали мъдреците (Берешит Раба 85:4, Сота 13б): «Всеки, който е започнал да изпълнява заповед и не я е завършил – погребва жена си и децата си». И още са казали [там]: «Заповедта може да се нарече на името [тоест да се счита за заслуга] само на онзи, който е завършил изпълнението ѝ».
И казал цар Шломо, мир нему (Притчи 22:29): «Видял ли си човек, бърз в работата си? Пред царе той ще застане и няма да стои пред „тъмни“ [тоест низки и незначителни хора]».
А нашите мъдреци (Санхедрин 104б) са хвалили [цар Шломо] за бързината му в работата по строителството на Храма, за това, че не я е забавил поради леност. И също така виждаме, че всичките си дела праведниците са вършили чевръсто. За Авраам е написано (Битие 18:6-7): «И побърза Авраам в шатрата при Сара и каза: побързай, замеси три мери най-добро брашно… И към добитъка изтича Авраам, и взе теле… и го даде на момъка, и го подкани да го приготви бързо».
За Ривка е казано: (там 24:20): «И побърза, и изпразни стомната си в поилото [за добитъка], и изтича отново към кладенеца да начерпи…» И още са писали нашите мъдреци (Бемидбар Раба 10:5): «Казано е: „И побърза жената [майката на Шимшон], и изтича, и съобщи на мъжа си…“ (Съдии 13:10). Това ни учи, че всичките си дела праведниците вършат бързо и не се бавят нито в началото на изпълнението на заповедта, нито при завършването ѝ». И знай, че човек, чиято душа е възпламенена от служенето на Създателя, несъмнено няма да бъде ленив в изпълнението на заповедите, движенията му ще бъдат подобни на стремителните движения на пламъка – защото той няма да си даде покой и отдих, докато напълно не завърши своето дело.
И още трябва да се разбере, че точно както чевръстостта е рожба на вътрешния огън, точно така и самата чевръстост го поражда. Когато човек, осъзнавайки, че изпълнява заповед, се старае да ускори своите външни [телесни] движения, с това той предизвиква възпламеняването на своите вътрешни [душевни] движения и съответно у него ще се усилят желанието и стремежът [да изпълни заповедта]. Но ако движенията на тялото му са тежки, то и движенията на душата ще замрат и ще угаснат. И това явление се потвърждава от практиката. А ние вече знаем, че желанията на сърцето и стремежите на душата са особено желани в служенето на Създателя, благословено да е името Му. С това е бил щастлив в своя дял цар Давид (Псалми 42:2): «Както елен плаче[5] за воден извор, така душата ми плаче за Тебе, Всесилни; жадува душата ми за Господа». И още (там 84:3): «Копнее и жадува душата ми [да влезе] в обителта на Всевишния». И още (там 63:2): «За Тебе жадува душата ми, към Тебе се стреми плътта ми».
А на човек, в чиято душа няма достатъчно такъв стремеж, [може да се даде] добър съвет: нека стане по-чевръст, за да се роди благодарение на това естествена жажда, тъй като външното движение пробужда вътрешното. Очевидно е, че външното движение ни е подчинено в по-голяма степен, отколкото вътрешното. И този, който се възползва от това, което му е подвластно, впоследствие ще придобие и това, което не му е подвластно, и тогава в него ще се роди вътрешна радост, стремеж и желание [да служи на Всевишния] – поради това, че той по своя воля се възпламенява с движение.
И това е, за което е говорил пророкът (Осия 6:3): «И ще познаем, ще се стремим да познаваме Всевишния», и още (там 11:10): «[Ако] последваме Всевишния – като лъв [Той] ще изреве [пробуждайки сърцата ни]»[6].
[1] Отговаряйки на заповедта на Давид, Бенаяу казва: «Нека така каже Всевишният!», т.е. обръща се към Всевишния с молба да подкрепи начинанието на Давид. Мъдреците са учудени, защото самият Всевишният вече е обещал на Давид, че синът му Шломо ще бъде цар! Оттук е очевидно, че дори ако Всевишният иска да помогне на човека, ако той не бъде чевръст в това, което е длъжен да направи, обещаното може и да не се осъществи. Това се отнася и за заповедите.
[2] Става дума за дъщерите на Лот. Моавката Рут, потомка на по-голямата, влиза в царския дом на Давид четири поколения по-рано от амонката Наама, потомка на по-малката.
[3] Псалми 48:15, превод според Ибн Езра.
[4] Авторът има предвид мидраша, който гласи: «…в бъдеще, Светият, благословен да е Той, ще бъде „център на кръга“ на праведниците…, а те ще се приближават към него младежки (т.е. чевръсто)…, както е казано: (следва цитатът, приведен от автора)» и Ец Йосеф обяснява: «това означава, че те ще танцуват пред него пламенно и стремително».
[5] Преведено съгласно обяснението на Раши.
[6] Както вече видяхме, вътрешният огън не е подвластен на човека, но ако човек положи старание, проявявайки чевръстост във външното движение, то и Всевишният ще му помогне, пробуждайки сърцето му сякаш с «лъвски рев».
Източник – toldot.com