Автор
Равин Моше Хаим Луцато РАМХАЛ (Рамхал)
Чевръстостта /зризут/ е качеството, което следва след предпазливостта. Ако предпазливостта се отнася към заповедта от категорията «не прави», то чевръстостта – към категорията «прави», тоест те заедно съответстват на казаното: «Отдалечавай се от злото и прави добро».
Най-общо, самото понятие за чевръстост е разбираемо за всеки, тъй като означава, че трябва да се побърза с началото на изпълнението на заповедта и да се положи старание тя да бъде бързо завършена. Така са казали мъдреците (Псахим 4а): «Чевръстите по-бързо започват изпълнението на заповедта». Защото точно както са необходими голяма съобразителност и внимателно наблюдение, за да се избегнат капаните на злото начало и да се спасим от злото, да не му позволим да ни управлява и да се примесва към постъпките ни – така са необходими и голяма съобразителност и внимателно наблюдение, за да се постигне изпълнението на заповедите и те да не бъдат изгубени. Злото начало не само влияе на човека и се старае да го хване в мрежите на престъплението – то също така се старае да не му позволи да изпълни заповедите, да му ги отнеме. И ако човек е слаб и ленив, ако не се укрепи в стремежа си към заповедите, той несъмнено ще бъде лишен от тях.
Виж! Човек по природата си е много тежък, материалът, от който е съставен, е груб. Затова той не желае грижи и не иска да се труди. Но онзи, който желае да постигне служене на Всевишния, трябва да надмогне себе си, да преодолее собствената си природа и да бъде чевръст, защото ако не надмогне собствената си природна тежест, няма да успее. За това говори мъдрецът (Авот 5:24): «Изпълнявайки волята на Всевишния, бъди смел като леопард, лек като орел, бърз като елен, могъщ като лъв». И мъдреците също са определили (Брахот 32б), че Тора и добрите дела изискват от човека да се укрепва. За това ясно е казано (Исус Навин 1:6): «Бъди силен и крепък!» Защото са потребни голяма сила и крепост, за да се принуди природата.
Виждайки злото на леността и щетата, причинявана от нея, цар Соломон няколко пъти е повтарял своето предупреждение (Притчи 6:10): «Малко да поспиш, малко да подремнеш, малко да полежиш със скръстени ръце – и бедността бързо ще дойде». Мързеливецът не твори зло активно, но той причинява зло със своята пасивност. И е казал (Притчи 18:9): «Нехайният в работата си е брат на рушителя». Не мисли, че ако той не е самият рушител, творящ зло, значи е далеч от злото. Не, той е негов брат и връстник! И още е казал за разяснение на вредата от мързеливеца, а такова нещо се случва и става пред очите ни всеки ден (Притчи 24:30-34): «Минах край нивата на ленивия човек и край лозето на безразсъдния човек: и ето, обрасъл е с бодили, покрит е с бурени, и каменната му ограда е съборена. И погледнах, обърнах сърцето си, погледнах – получих урок. Малко да поспиш, малко да подремнеш, малко със скръстени ръце да полежиш – и ще дотича бедността ти и нуждата ти ще дойде като въоръжен мъж».
Освен простия, сам по себе си верен смисъл, обясняващ какво се случва с нивата на мързеливеца, мъдреците са ни предали красив Мидраш: «…ето, обрасъл е с бодили» – той иска да намери обяснение на главата и не намира. «…покрито с бурени» – тъй като не се е трудил над това, той казва за чистото – «нечисто», а за нечистото – «чисто», и разрушава оградата, издигната от мъдреците. Какво наказание му се полага? Соломон е обяснил (Еклисиаст 10:8): «Който руши ограда, змия ще го ухапе» – защото злото на мързеливеца не идва веднага, а постепенно – така, че той самият не го забелязва и не го усеща. Защото той върви от зло към зло и от беда към беда, докато не потъне в злото. Първоначално идва недостатъчното усърдие в труда, който му подобава – той не изучава Тора, както се полага. А от недостатъчното изучаване на Тора впоследствие произтича неразбиране, когато седне да се занимава с поредната глава. Ако вредата се ограничаваше с това, и това щеше да е достатъчно! Но вредата се увеличава и увеличава. Той непременно иска да си обясни поредната глава, но я обяснява неправилно, с което разрушава и изкривява истината, престъпва постановленията, руши оградите – и идва неговият край, унищожение и изчезване, в съответствие с присъдата за престъпниците, които рушат огради. Казал Соломон (Притчи 24:30): «И погледнах, обърнах сърцето си» – наблюдавайки това, и видях размера на злото в него, че то е подобно на отрова, която постепенно се разпространява из тялото, и действието ѝ е незабележимо до самата смърт, и това е – «Малко да поспиш… – и ще дотича бедността ти».
Виждаме със собствените си очи, отново и отново: ето в сърцето на човека вече се е укрепило съзнанието за неговия дълг и му е ясно какво е необходимо да прави за спасението на душата си и какво е длъжен да прави, за да изпълни заповедите на Всевишния, но той оставя всичко това – и не защото не осъзнава достатъчно своя дълг, и не по някаква друга причина, а само защото го надвива товарът на леността, и той си казва: «ще хапна малко», или «ще поспя малко», или «трудно ми е да изляза от вкъщи, вече се съблякох», или «навън е горещо», или «има много сняг», или «вали дъжд» – и всички останали жалки извинения, с които са пълни устата на мързеливците. И ето, учението е отложено, а служението е отменено, и човекът оставя своя Създател! За това говори Соломон (Еклисиаст 10:18): «Поради леност провисва таванът, а когато ръцете се отпуснат – протича къщата». Но попитай самия мързеливец и той ще ти отговори с много изречения на мъдреците, стихове от Писанието и логически доводи, които, както изглежда, му посочват да постъпва според неговото погрешно мнение и би трябвало да му облекчат живота и да го оставят в ленива почивка. Той не вижда, че тези доводи и обосновки се раждат у него не от умствен анализ, а извират, като от извор, от неговата леност, защото тя преобладава в него, тя скланя към тези доводи неговото съзнание и разум, не му позволявайки да се вслуша в гласа на мъдреците и на тези, които имат вярно мнение. За това вика Соломон (Притчи 26:16): «Мързеливецът в собствените си очи е по-мъдър от седем души, които отговарят обмислено» – защото леността не му позволява дори да се усъмни в себе си, да се вслуша в думите на упрека, а той смята, че всички грешат, всички са глупаци, и само той единствен е мъдрец.
Знай великото и изпитано правило в «занаята на отделянето», тоест на духовната работа над себе си: всяко снизхождение, всяко облекчение, изисква проверка. То може да е правилно, но е много възможно това да е съвет на злото начало и негова измама. Затова трябва да се провери, като се пита и изследва, и ако в резултат се окаже вярно, то е добро и за полза.
Източник – toldot.com