Автор
Равин Моше Хаим Луцато РАМХАЛ (Рамхал)
Дотук говорихме за смирението в мислите. Сега ще говорим за смирението в постъпките и в него могат да се обособят четири съставни части: скромно поведение; безропотно приемане на обиди и унижения; омраза към властта [над други хора] и бягство от почести; уважение и почит към всички останали хора.
Първата [съставна част] е скромността в поведението, която трябва да се проявява в речта, в походката, в това къде да се сяда [в общество на други хора] и във всички движения изобщо.
В речта. Казали са мъдреците (Йома 86а): „Човек трябва винаги да говори с другите [хора] спокойно“. И Писанието говори за това пряко (Коелет 9:17): „Думите на мъдрите се чуват, [когато са казани] спокойно…“. Трябва да се проявява в думите уважение [към хората], а не пренебрежение, и за това е казано (Притчи 11:12): „Който унижава другия, е лишен от ум[1] [буквално – „безсърдечен“]“, и по-нататък пак там (18:3): „С идването на злодея идва и унижението“.
В походката. Казали са нашите мъдреци (Санхедрин 88б): „Изпратиха оттам[2] [писмо с въпрос]: какви качества притежава човекът, достоен за бъдещия свят? [Отговор]: Смиреният и скромният – с наведена [глава] влиза, с наведена [глава] излиза“. Не бива да се върви изправено [горделиво, с изпъчени гърди] и не бива да се върви с тежка походка – [приставяйки] палеца [на крака] към петата, а [да се върви] както всички хора, отиващи по своите дела. Казали са нашите мъдреци (Кидушин 31а): „Всеки, който ходи изправено [горделиво], сякаш не дава място на Божественото присъствие“, а в Писанието е казано (Йешаяу 10:33): „…а възвисяващите се [ще бъдат] повалени“.
Къде да се сяда [в общество на други хора]. Следва да се избира място сред обикновените хора [от числото на събралите се], а не сред важните. За това също е казано (Притчи 25:6-7): „Не се кичи пред царя и сред важните не стой. Защото по-добре да ти кажат: „Качи се тук!“, отколкото да те унизят пред важен човек, когото са видели очите ти“[3]. Още са казали мъдреците в мидраша „Ваикра Раба“ (част 1:5): „Слез от „своето“ [полагащо ти се] място с два или три реда и седни там, докато не ти кажат: качи се! Не заемай по-почетно място, така че да не ти кажат: слез!“[4]. За този, който умалява себе си, са казали нашите мъдреци (Баба меция 85б): „Всеки, който умалява себе си заради Тора[5] в този свят, става велик в бъдещия свят“. Още са казали за това: „…свали тюрбана и сложи короната!…“[6] (Йехезкел 21:31) – всеки, който е „велик“ в този свят, е малък в бъдещия свят“ (Ялкут Шимони, там). Оттук следва също и обратното: онзи, който е „малък“ в този свят, ще бъде велик в бъдещия свят. Още са казали нашите мъдреци (Сота 5а): „Човек е длъжен да се учи от Създателя; нали Светият, благословен да е Той, „остави“ всички планини и височини и Неговото присъствие слезе върху планината Синай поради нейната скромност“[7]. Казано е също (Рош а-шана 17б): „…не вменява във вина греховете на остатъка от наследството Си“[8] (Миха 7:18) – на този, който се държи като „остатък“ [на Израел][9]“.
Втората [съставна част на смирението в постъпките] е безропотното приемане на обиди и унижения. Нашите мъдреци са казали (Рош а-шана 17а): „Чии грехове търпи Всевишният?[10] На онзи, който „пропуска“[11] престъпленията [на другите срещу себе си]“. Още е казано (Шабат 88б): „Унизени са – а не унижават; изслушват обиди – а не обиждат… За тях говори Писанието (Шофтим 5:31): „…А обичащите Го [ще бъдат] като изгрева на слънцето в мощта му!“. Разказват за огромното смирение на Бова бен Бута, благословена да е паметта му (Недарим 66б): „Един вавилонец пристигнал в Земята на Израел и се оженил там…[12] А Бова бен Бута заседавал в съда. Дошла [тази жена] и ги счупила [маслените светилници] в главата му. Попитал я той: какво направи? Тя му отговорила: така ми заповяда мъжът ми! Казал ѝ той: ти изпълняваш желанието на мъжа си? [Като награда за това] Всевишният ще създаде от теб двама сина, такива като Бова бен Бута!“[13]. А в трактата Шабат (30б) се разказва за великото смирение на Илел: „Учат мъдреците: нека човек винаги бъде смирен като Илел“. А раби Абау във великата си скромност решил, че все още не е достоен да се нарича смирен (Сота 40а): „Казал раби Абау: по-рано мислех, че съм смирен, докато не видях раби Абу от Акра. Той каза едно, а тълкувателят[14] – друго, и той не се разсърди! [Сега] мисля, че не съм смирен“[15].
Третата [съставна част на смирението в постъпките] е омразата към властта [над други хора] и бягството от почести. За това е казано (Авот 1:10): „Обичай занаята и презирай властта [над другите]…“. И още е казано (там 4:9): „Свикналият да заповядва е глупак, злодей и горделивец“. И още са говорили: „От всеки, който преследва слава и почести, те бягат, а всеки, който бяга от слава и почести, те го преследват“. И още е казано (Псикта рабати): „Не влизай в спор прибързано…“ (Притчи 25:8) – [думата рив („спор“) е написана без буквата юд и затова може да се прочете като рав [„голям“, „важен“ или „равин“] и целият стих да се тълкува не в съответствие с прекия му смисъл: „не бързай да ставаш равин“), – това означава: не бързай да се облечеш във власт. Защо? „…защото какво ще правиш после?“ (краят на стиха пак там в „Притчи“). Утре ще дойдат при теб с въпрос; какво ще им отговориш?“[16]. Пак там: „Раби Менахамо от името на раби Танхума [казал]: всеки, приемащ власт заради удоволствието, [което получава от нея], е подобен на сластолюбец, получаващ удоволствие от тялото на жена“. Още там: „Казал раби Абау: Аз [казано от името на Всевишния] се наричам Свети; ако нямаш всички онези качества, които ги има в Мен, не приемай върху себе си власт“. Срещаме това при учениците на Рабан Гамлиел, които били в нужда, пребивавайки в бедност, но не искали да приемат върху себе си власт. Това е казано в главата „Помазан свещенослужител“[17] (Орайот 10а): „Вие мислите, че ви давам власт, аз ви пращам робство!“. Още е казано (Псахим 87б): „Горко на този, който е облечен във власт, защото тя погребва онези, които я притежават“. Откъде ни е [известно това]? От историята на Йосеф, който умрял по-рано от братята си[18], понеже носил бремето на властта (Брахот 55а).
Така властта не е нищо друго, освен тежко бреме върху плещите на този, който е облечен в нея. Защото, докато човек живее сам по себе си сред своя народ, той е сякаш „разтворен“ сред другите и отговаря само за себе си. Но веднага щом се издигне до власт и духовно ръководство, той отговаря за всички, които се намират в ръцете му и под негово управление, тъй като той трябва да следи всички, да наставлява и да поправя постъпките им. И ако не прави това, то, както е казано, „техният грях е върху вашите глави“ (Дварим Раба 1:10).
А почитта не е нищо друго, освен измама, караща човека да постъпва против собствения си здрав разум и против волята на своя Създател, подтикваща го да забрави всички свои задължения. Този, който разбира каква е нейната същност, несъмнено ще възненавиди почитта и ще я презре, и всички отдавани му почести и възхвали ще му бъдат в тежест. Защото, виждайки как го хвалят за нещо, което всъщност няма в себе си, той само ще се засрами и ще бъде съкрушен – малко му е това, че тези достойнства липсват в него, но и лъжливи хвалби му възнасят, за още по-голям срам!
Четвъртата [съставна част на смирението в постъпките] е уважение и почит към всички останали хора. Учат нашите мъдреци (Авот 4:1): „Кой е почитан? Почитащият хората!“. Още е казано (Псахим 113б): „Откъде [учим], че знаещият за друг човек, че е повече [по-достоен] от него дори в нещо едно, е длъжен да го почита…“. И още са учили (Авот 4:15): „Поздравявай пръв всеки човек“. Казват за раби Йоханан бен Закай, че нито веднъж на нито един човек не се е удало да го изпревари в поздрава, и дори на неевреин, [срещнат от него] на улицата (Брахот 17а). Човек е длъжен да оказва уважение на другия както с думи, така и с постъпки. Нашите мъдреци разказват (Берешит Раба 61:3) за двадесет и четири хиляди ученици на раби Акива, които умрели поради това, че не оказвали уважение един към друг[19]. И също както [желанието] да унижиш [ближния] е в природата на злодея, както се говори за това в Писанието (Притчи 18:3): „С идването на злодея идва унижението“, точно така уважителното отношение към другите е обичай на праведните – обичай, на който те не изневеряват. За това е казал пророкът (Йешаяу 24:23): „…и пред старейшините [мъдреците] – почит“.
Ние обяснихме [само] основните съставни части на смирението, докато детайлите му във всички техни разновидности са твърде многобройни и зависят от ситуацията, мястото и времето – както е казано (Притчи 1:5): „Ще чуе мъдрият – и ще умножи знанието…“. Несъмнено е, че смирението премахва от пътя на човека много препятствия и го приближава към много блага. Тъй като смиреният малко обръща внимание на благата на този свят и не ревнува към неговите измамни видения. И още [едно предимство на смирения]: общуването с него е приятно, хората му се радват, [защото] той никога не стига до гняв и кавга и всичко [той върши] в тишина и спокойствие. Щастлив е онзи, който се е удостоил с това качество! И са казали нашите мъдреци, благословена да е паметта им (Йерусалимски Талмуд, Шабат 1:3): „Това, което мъдростта направи венец за главата си[20], смирението направи свое подножие“[21], защото цялата мъдрост не може да се сравни със смирението.
[1] Превод според Ибн Езра.
[2] От Земята на Израел; има се предвид размяната на послания, случваща се в епохата на Гемара между мъдреците от Земята на Израел и Вавилон.
[3] С това, че ще го помолят да се премести на по-малко почетно място.
[4] Става дума за места, например в съдебната зала, където местата са били по-почетни (високи) и по-малко почетни (ниски), а също така – в Дома за учение.
[5] Т.е. пред мъдреците, Мааршо.
[6] Тюрбан (мицнефет) – украшение за главата на първосвещеника; в дадения случай се споменава като символ на величие в този свят. Корона (атара) – символ на съвършенството на праведника и неговата награда в бъдещия свят. Според приведения мидраш, Всевишният казва на пророка: „Аз ще премахна незаслужения символ на величие в този свят, а заедно с него – величието в бъдещия свят“.
[7] Поради това, че тя не е висока.
[8] На „остатъка“ от Израел, наричан „наследство“ на Всевишния.
[9] Т.е. най-лошите (считащи себе си за такива поради скромност).
[10] Тук не се има предвид „прощава“ или „анулира“, а сякаш „не забелязва“ греха, въпреки че той продължава да съществува; вж. р. М. Кордоверо (Рамак), „Томер двора“, ч. 1.
[11] Т.е. не забелязва, когато правят зло на него самия.
[12] Езикът на евреите във Вавилон (на територията на съвременен Ирак) се различавал от езика на евреите в Земята на Израел и жената често не разбирала какво иска от нея мъжът ѝ вавилонец; тя постоянно му готвела не онази храна, която той искал. Когато му донесла маслени светилници вместо диня, той в гняв ѝ заповядал да ги счупи в горната греда на портата (рейша де-бова), а тя разбрала „в главата на Бова“ (което звучи еднакво).
[13] Двама сина – очевидно в съответствие с двете свещи, които тя счупила в главата на раби Бова бен Бута. Опозореният пред очите на хората съдия не се разсърдил на жената, а спокойно изяснил защо тя е направила това. Той се възхитил на нейната готовност да изпълнява нелепи, а може би и опасни желания на мъжа си и я благословил.
[14] Един от учениците, повтарящ високо думите на учителя за всички.
[15] Гемара (там) обяснява в какво се изразявала скромността на раби Абау. Веднъж жената на ученика на раби Абау [същият, който високо повтарял след него уроците за всички], казала на жената на самия раби: „Моят [мъж] не се нуждае от твоя, а това, че се навежда към него [сякаш за да слуша], е само от уважение!“. Т.е. ученикът фактически си присвоявал уроците на раби Абау, разказвайки на другите, че уж той е автор на тези уроци и само се прави, че ги повтаря след учителя. Когато възмутената жена на раби Абау му разказала за тези слухове, той ѝ отговорил: „Е, каква е разликата от чие име се прославя Всевишният?“. В случая с раби Абу от Акра се случило обратното, ученикът действително само се правел, че слуша учителя, а сам говорел друго – това, което му се струвало вярно на него, представяйки своите домислици за мнение на раби Абу.
[16] Т.е. властта не е почит, а преди всичко отговорност за другите.
[17] Свещенослужител, помазан с мирото на помазването, който се обръща с реч към войската на границата на Земята на Израел при потеглянето ѝ на война (вж. Дварим, гл. 20, обяснението на Раши там).
[18] Въпреки че бил по-млад от всички тях, освен Бенямин.
[19] Такова, каквото се изисквало от тях съответно на тяхното най-високо духовно стъпало.
[20] Тоест богобоязливост, както е казано (Псалми 111:10) „Начало на мъдростта е страхът пред Господа…“. Думите „начало“ и „глава“ на Свещения език са омоними и звучат еднакво – рош.
[21] Буквално – „с петата своя“, и тук също става дума за богобоязливост. Казано е: (Мишлей 22:4): „Вследствие на смирението и боязънта от Господа [идват при човека] богатство, почит и живот“. Думата „вследствие“ – на Свещения език екев – означава също „пета“, и първите думи на стиха могат да се тълкуват така: „петата [тоест подножието] на смирението е богобоязливостта“. В цитирания откъс от Йерусалимския Талмуд така и е казано: екев ле-сулята, където думата сулята означава „пета“, „стелка“.
Източник – toldot.com