Автор
Равин Моше Хаим Луцато РАМХАЛ (Рамхал)
Основни съставни части на благочестието и техните аспекти
Съществува обаче още един изключително важен елемент в мотивите за благочестието: благото на поколението. Задължение на всеки благочестив човек е и това: в основата на постъпките му да стои благото на цялото поколение, за да могат делата му да се вменят като заслуга на поколението[1] и да му служат за защита. В това е смисълът на стиха (Исая 3:10): «Кажете за праведниците, че са добри, защото ще ядат плодовете на делата им» — тъй като цялото поколение се ползва от плодовете на техните дела.
За това са говорили и нашите мъдреци (Баба Батра 15а): «“…има ли в нея [в онази земя] дърво?..[2]” (Числа 13:20) — [в този въпрос се съдържа намек]: има ли там някой, който да защитава своето поколение подобно на дърво [под чиято сянка хората намират закрила от палещото слънце]?». Трябва да се разбере, че такова е желанието на Всевишния — благочестивите на Израел да носят заслуги на целия останал народ и да го изкупват, тъй като различните части на народа се намират на различни духовни стъпала.
Именно това са имали предвид мъдреците, говорейки за етрога и [трите останали] вида растения [които вземаме за изпълнение на заповедта на празника Сукот] (Ваикра Раба 30:12): «Ще дойдат тези [праведници, които етрогът символизира] и ще изкупят онези [всички останали], защото Светият, благословен да е Той, не иска унищожението на злодеите; затова на благочестивите е възложена заповед: да се постараят да ги удостоят със заслуги и да ги изкупят». Именно такава е духовната нагласа и мотивът за служене на благочестивите, такава е и тяхната молитва — за поколението. Те се молят да бъде изкупен онзи, който се нуждае от изкупление, и да се върнат към Всевишния и да се разкаят онези, които се нуждаят от покаяние — всичко това, за да се оправдае поколението пред Твореца.
Казали са мъдреците (Йома 77а): «“И каза ми той [ангел Гавриел]: не бой се, Данииле… чути бяха думите ти… и аз дойдох заради твоите думи” (Даниил 10:12) — това означава, че Гавриел не е могъл отново да влезе зад завесата [за да чуе онова, което трябва да възвести на Даниил], докато не е възгласил оправдание за Израел».
Същото е казано и за Гедеон (Съдии 6:14): «…иди с тази твоя сила [силата на твоите думи] и спаси Израел от ръката на мидянците…» — [Всевишният поверява делото по спасението на Гедеон], тъй като той се застъпва [в своята молитва] за Израел[3]. Защото Светият, благословен да е Той, обича само онези, които обичат Израел. И колкото повече човек обича Израел, толкова повече прави Светият, благословен да е Той, [за този човек, поверявайки му важна мисия]. Това са истинските пастири на Израел, силно желани от Всевишния — хора, предани на своя народ, които търсят благополучието му и се стараят по всякакъв начин да го постигнат. Те винаги «застават в пролома на стената», молейки се за своя народ, за да отменят тежката присъда и да му отворят портите на благословението. Това прилича на баща, който не обича никого повече от онзи, за когото вижда, че обича синовете му с истинска любов — както свидетелства самата човешка природа.
Именно такъв е смисълът на казаното за първосвещеника (Макот 11а): «Трябваше те [първосвещениците] да молят за милосърдие за тяхното поколение, а не молеха»[4]. И още е казано (пак там): «Заради човек, когото лъв разкъса на разстояние три парса[5] от раби Йошуа бен Леви, три дни не му се явяваше [пророк] Елияху»[6]. Както виждаме, благочестивите са длъжни да се молят за своето поколение и да се грижат за него.
Тук описахме основните съставни части на благочестието и техните аспекти — това е предоставено на преценката на всеки, който има разум и чисто сърце, за да се придържа към тях и да върви по правите пътища съгласно тези основи и съгласно принципа: за всяко нещо си има време.
Бележки:
[1] Заслугата на всеки човек е и заслуга на цялото му поколение.
[2] Епизод от седмичната глава «Шелах», в която Мойсей изпраща разузнавачи да огледат земята (на Израел), преди да влязат в нея. В това, че думата «дърво» е употребена в единствено число, нашите мъдреци са видели повод да тълкуват текста не в буквален смисъл (а като препратка към праведник).
[3] Целият откъс звучи така: «И яви му се [на Гедеон] ангел Господен… И каза му Гедеон: …защо ни постигна всичко това [бедствията от ръката на мидянците]? И къде са всичките Му чудеса [на Господа], за които са ни разказвали бащите ни?.. А сега Господ ни е изоставил… И обърна се към него Господ и каза: иди с тази твоя сила [силата на твоите думи] и спаси Израел от ръката на мидянците».
[4] В Гемара става дума за непредумишлените убийци, които по силата на закона на Тората са длъжни да бягат в градовете-убежища (Числа, гл. 35) и да остават там до смъртта на първосвещеника. Казано е в мишната (Макот 11а): майките на първосвещениците снабдявали намиращите се в градовете-убежища убийци с прехрана и облекло, за да не се молят те за смъртта на синовете им. Питат в Гемара: как е възможно да бъдат приети такива молитви [без никаква вина на първосвещеника]? И отговарят: [вина е имало, тъй като] са били длъжни [първосвещениците] да молят за милосърдие [за цялото поколение, за да няма такива инциденти] и т.н.
[5] Парса — мярка за дължина, ок. 4 км.
[6] Въпросът е: каква вина е имал за това раби Йошуа бен Леви? Отговорът е, че е бил длъжен да моли за милосърдие [за да предотврати подобни нещастия в околността си] и т.н.
Източник – toldot.com