Автор
Равин Моше Хаим Луцато РАМХАЛ (Рамхал)
Примери за уважително отношение към заповедите: празнични дрехи по време на молитва, почитане на съботата и празниците.
Досега говорихме за смирението и срама [пред Него]; сега ще поговорим за почитта. За уважителното отношение към заповедта и нейната [велика] ценност ни предупреждават нашите мъдреци (Шабат 133б): „„…Това е моят Б-г и ще Му отдам великолепие…“ (Шмот 15:2), – това означава: украсявай се пред Него при изпълнение на заповедите, [за да имаш] красив цицит, красиви тфилин, красив свитък на Тора, красив лулав…“. И още са казали (Бава кама 9б): „За украсяването на заповедта [може да бъде добавена] до една трета [от минималната сума за нейното изпълнение – над самата тази сума], и в тези граници разходът е за сметка на изпълняващия заповедта; [разход] над това – е за сметка на Светия, благословен да е Той [ще бъде възместен от Него]“. Мъдреците ясно са изразили своето мнение: не е достатъчно просто да се изпълни заповедта, необходимо е да ѝ се окаже почит и уважение – да се украси. [И са казали това, за да] спасят от заблуждение онези, които си облекчават [изпълнението на заповедите], казвайки: „Всичко, свързано с украсата, [е важно] само за хората, които се съблазняват от такива празни неща [като външната красота], а Светият, благословен да е Той, не обръща внимание на това, защото Той е над всичко това! И ако само заповедта е наистина изпълнена [без всякакви украшения], на Него Му е достатъчно“. [Но] истината е, че Г-спод, благословен да е Той, се нарича «Б-г прославян», и ние сме длъжни да Му отдаваме почит, въпреки че Той не се нуждае от нашата почит, и тя не е важна за Него, и не нея Той чака. А този, който омаловажава в това там, където би могъл да добави – е просто грешник. Именно в това пророкът обвинява народа на Израил с думите на Всевишния (Малахи 1:8): „И ако принесете сляпо [агне] в жертва, [това] не е ли зло? Принесете го на вашите управници [тоест на хората] – ще ви харесат ли, ще проявят ли благосклонност?“.
Нашите мъдреци са предупреждавали: не така трябва да се постъпва в служенето! Ето какво намираме, например, относно прецеждането на вода, стояла открита [1] (Сука 50а): „Разрешили са [прецедената вода] за човека; за [възлияние на] жертвеника нима са я разрешили? Нима [раби Нехония] не е съгласен [с тълкуванието на стиха] „Принесете го на вашите управници…“? Виж какъв е недостатъкът на прецедената вода? Та тя [даже] е разрешена за човека! [2] И въпреки това, тя е забранена за възлияние на жертвеника – поради това, че това [би било] непочтително [по отношение на заповедта]“ (Бава кама 97б). И още е казано в „Сифри“ (Дварим 12:11): „„Отбраното от вашите обети“, – това означава, че трябва да се принася [в жертва] само отбрано“. И за същото намираме [в разказа на Тора] за Каин и Авел (Берешит 4:3-4). Авел принесъл от отбраният си добитък и от тлъстините им, а Каин – от отпадъците на плодовете на земята, както са обяснили мъдреците (Берешит Раба 22:5). И кое от това било прието [от Всевишния]? – „…И се обърна Всевишният към Авел и към неговия принос. А към Каин и неговия принос не се обърна…“ (Берешит 4:4-5). И е казано (Малахи 1:14): „Проклет е измамникът [3], който има в стадото си овен [пригоден за жертва], а дава обет и принася в жертва на Г-спода увредено, защото Аз съм Цар велик!“.
И в колко много неща са ни предупреждавали мъдреците да не проявяваме непочтителност към заповедите! Казали са (Мегила 32а): „Всеки, който държи свитък на Тора без одежди [тоест той не е увит в покривало, Раши] [4], той и ще бъде погребан без одежди“ [5], тъй като това е непочтително към заповедта.
За да разберем какво е уважително отношение към заповедта, да погледнем церемонията по принасянето в Храма на бикурим [6] (Мишна, „Бикурим“, ч. 3): „Бик върви пред тях, рогата му са позлатени, и маслинов венец на главата му“, и по-нататък: „Богатите принасят своите плодове в позлатени ковчежета, а бедните – в кошове от обелена лозова пръчка“, и по-нататък: „Три вида бикурим: [собствено] бикурим [7], „добавка“ към бикурим [8] и „венец“ на бикурим [9]“. В това намираме пряко указание как трябва да се добавя към самата заповед, за да се украси, и пренасяме [този принцип] върху всички заповеди на Тора. Казано е (Шабат 10а): „Рова обувал чорапи [10] [и едва тогава] се молел, казвайки: „Готви се да срещнеш Б-га Всесилен твой, Израилю!“ (Амос 4:12)“. И още са говорили за това нашите мъдреци (Берешит Раба 65:16): „„…дрехите на Исав, сина ѝ… благородните…“ (Берешит 27:15), – казал Рабан Шимон бен Гамлиел: аз прислужвах на баща си в обикновени дрехи, но Исав, когато прислужваше на баща си [Ицхак], го правеше само в царски одежди“. Ако такава почит [се отдава] на човек от плът и кръв, то още повече [трябва да се отдава] на Царя на царете, Светия, благословен да е Той! Този, който стои пред Него, трябва да облича празнични дрехи, а седящият пред Него [трябва да се чувства така], сякаш седи пред велик цар.
Тук се отнася и почитането на съботата и празничните дни. Очевидно е, че всеки, който увеличава старанията си в това, добавя радост на Създателя, Който ни е заповядал (Йешаяу 58:13): „И я почитай [съботата]“. И тъй като е очевидно, че почитането на съботата е заповед, знай, че макар да правим това по много начини, общото между тях е, че сме длъжни да правим всичко, в което можем да изразим уважение към съботата. Затова мъдреците от предишните поколения [сами] са се занимавали с подготовката за събота [дори ако са имали слуги], всеки по свой начин (Шабат 119а): „Раби Абау сядал на столче от слонова кост и раздухвал огъня; Рав Сафра – опърлял главата [на животно] [11]; Рова – солял риба; Рав Уна – запалвал свещ; Рав Папа – усуквал фитили; Рав Хисда – рязал цвекло; Раба и Рав Йосеф – цепели дърва; раби Зеира – палел огън с трески; Нахман бар Ицхак – внасял и изнасял [каквото е било необходимо], казвайки при това: „Ако ме посетят раби Ами и раби Аси, нима не бих носил за тях?““. Да обърнем внимание на паралела, който Рав Нахман е направил; от него могат да се направят важни изводи. Той разсъждавал какво би направил заради човек, на когото желае да окаже почит, и именно това правел за съботата. За това е казано (Брахот 17а): „Винаги човек трябва да бъде умен и находчив в Б-гобоязливостта“. Това означава, [че трябва] постоянно да се размишлява, анализира и да се намират нови възможности да се достави радост на Създателя. По всички възможни начини да показваме, че знаем за Неговото величие, и затова всичко, което има отношение към Него, предизвиква у нас велика почит. И тъй като Той, благословеният, в Своята велика доброта, при цялата ни низост е пожелал, в скромността Си, да ни окаже почит и уважение и да ни предаде нещо, отнасящо се до Неговата святост, то ние поне трябва с всички сили да почитаме [всичко предадено ни] и да показваме колко ни е скъпо. Забележи, че това е именно истинският страх от Всевишния, тоест страх пред Неговото величие, както споменахме. На него се основава почитта, която се доближава до истинската любов, за което ще говорим по-нататък, с Б-жия помощ. Това не се отнася до страха от наказание, който не е главният и от който не следват споменатите възвишени качества.
А сега да се върнем към съботата. Казано е (Шабат 119а): „Рав Ана се обличал в черно“, тоест обличал черни дрехи в навечерието на съботата, за да подчертае още повече своето уважение към нея, когато облече празничните дрехи. Излиза, че не само в подготовката за събота се изразява почитането ѝ, но дори и в отказа [от нещо], ако той е насочен към същата цел; в този случай отказът също е част от заповедта. Затова са забранили (Гитин 38б) да се прави специална трапеза в навечерието на съботата от почит към нея, и други подобни.
Към страха [от Всевишния] се отнася също уважението към Тора и към тези, които я изучават; за това е казано пряко (Авот 4:5): „Този, който почита Тора, сам е почитан от хората“. Казали са мъдреците, благословена да е паметта им (Санхедрин 102б): „Казал раби Йоханан: с какво заслужи Ахав [царят на Израил], че царува двайсет и две години? С това, че почитал Тора, записана с двайсет и две букви, както е казано (3 Царе 20:2-9): „И изпрати [Бен-Адад, царят на Арам] пратеници при Ахав… да му кажат: …среброто ти и златото ти са мои… всичко, което е скъпо на очите ти, ще вземат в ръце и ще задигнат… И каза [Ахав] на пратениците на Бен-Адад: предайте на господаря цар: всичко, което си изпратил [да изпълни] твоят роб в началото [когато е искал злато и сребро], ще направя, а това [което е скъпо на очите] – не мога [да дам]“. Какво означава „това, което е скъпо на очите“ – нима това не е свитъкът на Тора?“. И са казали нашите мъдреци (Брахот 18а): „На път не трябва да се слага той [свитъкът на Тора] в торба, торбата – на магарето, и сам да се седне отгоре; трябва да се сложи той [свитъкът на Тора] в пазвата“. И още е забранено да се седи на пейка, на която лежи свитък на Тора (Моед катан 25а). И още са казали (Ерувин 98а): „Не се изхвърлят Светите писания, дори закони и агадот“ [12]. Забранили са също да се слагат Книгите на Пророците и Писанията върху свитъците на Петокнижието (Мегила 27а). Това е било забранено – неща, забранени от мъдреците за цялата общност на Израил, и благочестивият трябва да изучи тези закони и да добави към тях подобни в слава на името на Всевишния, неговия Б-г.
Тук се отнасят също чистотата и пречистването, необходими за занимание с Тора, тоест забраната да се занимаваш с Тора – дори мислено! – на нечисти места и с нечисти ръце [13], и нашите мъдреци многократно са ни предупреждавали за това.
А по отношение на почитането на изучаващите Тора Писанието казва (Ваикра 19:32): „Пред белокосия стани и почети мъдреца…“. Оттук учим, че благочестивият трябва да оказва на мъдреца почит във всички форми и по всички възможни начини. Казали са нашите мъдреци (Ктубот 103б): „„…и боящите се от Г-спода ще почете…“, (Псалми 15:4), – така е постъпвал Йосафат, царят на Юдея; когато виждал мъдрец, той ставал от трона си, прегръщал го и го целувал, възклицавайки: „Раби, раби! Учителю мой, учителю мой!““. Раби Зеира (Брахот 28а), когато бил твърде слаб, за да учи, сядал на входа на Дома на учението, за да изпълнява заповедта, ставайки пред мъдреците. Всичко това са неща, които, както виждаме, са желани от Всевишния, и Той ни е открил това Свое велико желание. Следователно човек, жадуващ да достави радост на Създателя, ще тръгне по този път и постоянно ще намира нови пътища, за да постъпва красиво и правилно пред Него, благословен да е Той.
И тук се отнася и уважителното отношение към Дома на молитвата и Дома на учението. Не е достатъчно да не се държиш там лекомислено; трябва да се държиш с почит и страх във всичко, с което се занимаваш там, и да не правиш нищо, което не би правил в двореца на велик цар.
[1] Става дума за вода, предназначена за възлияние на жертвеника. Ако е престояла нощ в незатворен съд без надзор, където може да има змии, има опасение, че змия е пила от тази вода и в нея има отрова. Такава вода е забранена за пиене от човека (поради опасност) и не е годна за възлияние на жертвеника, защото в нея има примес. Раби Нехония разрешава тази вода да се прецеди и да се използва за пиене, но Гемара казва по-нататък, че такава вода остава негодна за възлияние на жертвеника.
[2] Макар и да е казано: заради опасност сме по-строги [отколкото заради забрана] (Хулин 10а), и ако водата е разрешена за пиене, още повече би трябвало да е разрешена и за възлияние на жертвеника.
[3] Тук – такъв, който се прави на беден.
[4] Т.е. докосвайки с ръце пергамента.
[5] „Ще бъде погребан без одежди“ означава – ще умре, без да е изпълнил тази заповед (вж. Тосфот Рош).
[6] Бикурим – първите плодове от седемте вида, с които е известна Земята на Израил, принасяни в Храма според заповедта на Тора (Дварим, гл. 26).
[7] Собствено бикурим, т.е. първите плодове, предварително, т.е. още преди събирането на реколтата, подбрани за изпълнение на заповедта.
[8] Плодове, събрани заедно с първите като „добавка“.
[9] Плодове, с които са обграждали първите плодове в кошовете, за украса.
[10] Чорапи, обличани при особено важни случаи (вж. Раши).
[11] Почиствал от вълна [четина] главата на животно, приготвяна за събота.
[12] Истории, притчи на мъдреците и т.н.
[13] Имат се предвид не просто мръсни ръце (което също не е хубаво), а ритуално нечисти ръце. За тяхното очистване е необходимо умиване.
Източник – toldot.com