Автор
Равин Моше Хаим Луцато РАМХАЛ (Рамхал)
Урок по книгата Месилат Йешарим. Продължение на темата за благочестието.
Втората съставна част на благочестието [вж. началото на тази глава] е в начина на действие. Тя също има две страни, които обаче включват в себе си множество елементи. Двете най-главни, страх и любов, са двата стълба на истинското служене, без които то няма никаква основа. Страхът включва в себе си смирение пред Него, благословен да е Той, трепетен подход към служенето и уважение към заповедите Му, името Му и към Тората Му. А любовта включва радост, единение [1] и ревност. Сега ще обясним тези понятия поред.
Главното в страха е трепетът пред [Неговото] величие. Това означава, че в молитва или при изпълнение на заповед човек трябва да размишлява за това, че се моли или извършва действие пред Царя на царете; за това ни предупреждава тана [2] (Брахот 28б): „Когато се молиш, знай пред Кого се молиш“.
За да постигне такъв страх, човек трябва да се вгледа внимателно и да помисли както трябва за три неща. Първо, за това, че той стои непосредствено пред Твореца, благословено да е името Му, и води диалог с Него, макар човешкото око да не Го вижда. Да се създаде такъв образ в сърцето на човека е изключително трудна задача, защото сетивните органи тук изобщо не помагат. Но този, който притежава подготвен ум, след недълги съсредоточени разсъждения може да утвърди в сърцето си истинността на това, че води диалог непосредствено с Него – на Него се оплаква, от Него проси. А Творецът, благословено да е името Му, слуша човека, вслушва се в думите му, сякаш той говори със свой приятел, а приятелят внимателно го слуша и разбира.
А когато това се утвърди в съзнанието, е необходимо да се размишлява за Неговото величие, благословен да е Той. За това, че Той е над всички възхвали и благословении, над всички видове съвършенство, които са достъпни за нашата мисъл. И още трябва да се размишлява за незначителността на човека, за неговата низка същност поради грубостта и материалността му, и още повече – поради греховете, извършени от него в миналото[3]. Всичко това не може да не развълнува и да не изпълни с трепет сърцето на човека, когато той произнася думите си пред Него, благословения, споменава Неговото име и се старае да Го умилостиви, и за това говори Писанието (Псалми 2:11): «Служете на Г-спода със страх и се радвайте с трепет»[4]*. И още е казано (пак там 89:8): «Б-г могъщ, във великия събор на светиите [ангелите] и страшен за всички около Него». Защото на ангелите, които са по-близо до Него, Благословения, отколкото съществата с материално тяло, им е по-лесно да си представят степента на Неговото величие, затова и страхът им пред Него е по-силен от този на човека. И въпреки това цар Давид, мир нему, така е казал в своите възхвали (пак там 5:8): «…ще се поклоня в светия Твой храм със страх пред Тебе!». И е казано (Малахия 2:5): «…пред Моето име той трепереше!». И още (Ездра 9:6): «Б-же мой! Срам ме е и се боя да повдигна лицето си към Тебе, Б-же мой!».
Но първо този страх трябва да овладее сърцето на човека и едва тогава ще видиш проявлението му в другите органи на тялото: наведена [сякаш под някаква тежест] глава и преклонено тяло, сведени надолу очи и скръстени ръце – сякаш нищожен роб стои пред велик цар. И така е казано в Гемара (Шабат 10а): „Рова скръствал ръце и се молел, обяснявайки [позата си]: като роб пред господаря си“.
[1] Двекут, често превеждано с думата „причастност“, вж. бел. 1.
[2] Велик мъдрец от епохата на Мишна.
[3] Първопричината за „нищожността и низката същност“ на човека е в неговата груба материална природа, но неговите недостойни постъпки добавят още към това.
[4] Превод според „Таргум“, вж. трактат „Брахот“ (30б) и Тосфот там.