Автор
Равин Моше Хаим Луцато РАМХАЛ (Рамхал)
За постигане на просветленост на мисълта в служенето трябва да се размишлява за лъжливостта на почестите.
Пътят за постигане на това качество е лесен за онзи, който вече е положил усилия за придобиването на качествата, за които говорихме по-рано. Защото ако човек се вгледа внимателно и се замисли за нищожността на наслажденията и благата на този свят, както писах за това по-горе, той ще ги презре и ще ги възприема не иначе, а като зло, печално следствие от тъмната и груба материална природа. А когато му стане очевидно, че всичко това е наистина порок и зло, за него несъмнено няма да е трудно да ги отхвърли и да ги изтръгне от сърцето си. Следователно, колкото повече и по-дълбоко той познава низката същност на материалността и [свързаните с нея] наслаждения, толкова по-лесно ще му бъде да достигне просветленост на мисълта и сърцето, за да не се обръща към злото начало в никои постъпки. И в своите материални действия той ще се държи така, сякаш го принуждават да постъпва така, и не повече.
При това, точно както разделяме просветлеността на мисълта на два вида, отнасяйки единия от тях към телесните действия, а другия – към служенето, така и средствата за придобиване се разделят на два вида. Пътят за постигане на просветленост на мисълта в телесните действия е постоянният втренчен поглед в ниската същност на този свят и неговите удоволствия, както вече писах. А за постигането на просветленост на мисълта в служенето трябва да се размишлява за лъжливостта на почестите и да се приучи човек да ги избягва. И тогава той ще се пречисти от това да обръща внимание в своето служене на славата и почестите, които му отдават хората, и всичките му мисли до една ще бъдат обърнати към нашия Г-спод, Който е нашата истинска слава, защото Той е цялото ни благо и съвършенство, и няма нищо освен Него, както е казано (Дварим 10:21): „Той е твоята слава и Той е твоят Б-г…“.
А сред действията, водещи човека към това качество, е постоянната готовност за служене и изпълнение на заповедите, така че да не се пристъпва към изпълнението им внезапно, когато разумът не е съсредоточен и човек не е способен да мисли за това, което прави. Напротив, трябва човек да се подготви, постепенно да настрои сърцето, да се задълбочи в размишления и да се замисли за това какво се кани да прави и за кого. И след подобно задълбочаване ще бъде по-лесно да се отхвърлят повърхностните мисли и на сърцето да се предаде подобаващата и желана нагласа. Забележи, че благочестивите хора от предишните, далечни поколения са се подготвяли по час за молитва и едва тогава са се молили (Брахот 30б): „…за да обърнат сърцата си към Всевишния“. Ясно е, че те не са губили този час напразно — те са се настройвали, подготвяйки сърцата си за предстоящата молитва. Те са прогонвали чуждите мисли и са се изпълвали с необходимия страх и любов, както е казано (Иов 11:13): „Ако ти приготвиш сърцето си и простреш към Него ръцете си…“.
Лишават от качеството просветленост [три недостатъка в служенето]: това, че човек недостатъчно размишлява за споменатите по-горе неща, тоест за глупостта и нищожността на удоволствията, а също и стремежът към почести и недостатъчната подготовка за служене. Първите два [недостатъка] подготвят съблазън за мислите и ги насочват към странични стремежи, и те се уподобяват на невярна жена, която вместо мъжа си приема други, и затова [мъдреците] са нарекли чуждите мисли „разврат на сърцето“, както е казано (Бемидбар 15:39): „…и няма да следвате сърцата си и очите си, които ви водят към разврат“. Защото [поради тези мисли] сърцето се отвръща от верния и всестранен поглед върху нещата, към който би следвало да е привързано, и се обръща към миражи и лъжливи фантазии. А недостатъчната подготовка води до това, че [първозданната] природна глупост на човека, произтичаща от неговата материалност, така и няма да бъде изгонена от него и ще оскверни служенето му със своето зловоние.
Източник – toldot.com