Автор
Равин Моше Хаим Луцато РАМХАЛ (Рамхал)
Понякога човек изпълнява заповед „в името на Небесата“ в пълния смисъл на думата, тоест само защото така е установил нашият Отец, Който е на Небесата, но въпреки това няма да пропусне да добави към това и някаква друга цел – да заслужи похвалата на хората или да получи отплата за постъпката си.
Просветлеността е изправяне на сърцето и мислите и за това е молил Давид (Псалми 51:12): „Сърце чисто сътвори в мене, Боже…“. Смисълът на това качество е човек да не оставя в постъпките си дори място за злото начало, така че източник на всичките му постъпки да бъдат само мъдростта и страхът пред Небесата, а не грехът или въжделението – и дори в делата, свързани само с тялото и материята. Защото дори след придобиването на въздържание, тоест взимайки от света само необходимото, трябва още да се достигне до просветленост на сърцето и мислите – така че и в онова малко, което човек взима, да го взима, изхождайки от мъдростта и нуждите на служенето. Не заради удоволствие и удовлетворяване на желанията, а в името на доброто, което произтича от това, както е казано за раби Елиезер (Недарим 20б), който [по време на близост с жена си] „откривал [тялото] „колкото длан“ и закривал „колкото две длани“ [тоест проявявал величайша скромност и сдържаност] и самия акт на близост извършвал така, сякаш го принуждават [да прави това; вж. по-горе гл. 13]“. Той не получавал никакво наслаждение и встъпвал в близост само защото това е заповед и служене на Всевишния. Подобно на това е казал Шломо (Притчи 3:6): „Във всичките си пътища познавай [волята] Му и Той ще оправи твоите пътеки“.
Трябва обаче да се знае, че точно както е необходима просветленост на мислите в телесните дела, които сами по себе си са близки до злото начало, за да се отдалечи от него мисълта на човека и тя да няма никакво отношение към него – точно така е необходима просветленост на мислите и в добрите дела, близки до Създателя, да бъде благословено името Му, за да не се отдалечават мислите на човека от Него и по никакъв начин да не принадлежат на злото начало. В това е смисълът на [израза] „не в името на Небесата“², споменаван многократно от мъдреците.
Същевременно те ни обясняват, че има различни видове „не в името на Небесата“. Най-лошият от всички е да се служи изобщо не заради самото служене, а за да се мамят хората, заради почести и пари. И за този, който постъпва така, е казано (Йерусалимски Талмуд, Брахот 1:5), че би било по-добре да е умрял по време на раждането си. За такива е казал пророкът (Йешаяу 64:5): „И всички ние станахме като нечисти, а всичката ни правда е като мръсни, отвратителни дрехи“.
Има и друг вид „не в името на Небесата“. Това е служене заради награда [дори и в бъдещия свят] и за него е казано (Псахим 50б): „Нека човек се занимава с Тора и изпълнява заповедите дори „не в името на Небесата“, защото от служенето „не в името на Небесата“ той ще стигне до служене „в името на Небесата““. Въпреки това, онзи, който все още не е достигнал степента „в името на Небесата“, е все още далеч от съвършенството.
Особено внимание и труд обаче изисква от човека „примесът“ на недостойното. Понякога човек изпълнява заповед „в името на Небесата“ в пълния смисъл на думата, тоест само защото така е установил нашият Отец, Който е на Небесата, но въпреки това няма да пропусне да добави към това и някаква друга цел – да заслужи похвалата на хората или да получи отплата за постъпката си. А понякога, дори да не е имал явното намерение да заслужи похвала, той се радва на нея и увеличава старанието си, както е било с дъщерята на раби Ханина бен Тардион (Авода зара 18а): „Тя стъпвала красиво, а когато чула да казват: „Колко е хубава походката на това момиче!“, веднага започнала да се старае още повече“. Тази добавка се е родила от похвалата, която тя получила. И въпреки че недостойният „примес“ от такъв род е сравнително малък³, подобна постъпка не може да бъде наречена [съответстваща на духовната степен] просветленост.
Защото точно както на „долния“ [тоест земния] жертвеник се е възнасяло само фино, пресято през тринайсет сита брашно (Менахот 76б), абсолютно чисто от всякакъв примес, така и на „горния“ жертвеник могат да се възнесат само отбрани, чисти от всякакъв примес постъпки, за да бъде това избрано, съвършено служене на Всевишния. Не казвам, че всичко останало ще бъде отхвърлено напълно, защото Светият, благословен да е Той, не лишава никого от награда и въздава награда според [доброто, което намира] във всяка постъпка. Но говоря за съвършеното служене, което подобава на всеки, който истински обича Всевишния, а такова може да бъде наречено само абсолютно чистото служене, обърнато единствено към Него, благословен да е Той, и към нищо друго. И колкото по-далеч е човек от тази степен, толкова по-голям е недостатъкът.
За това е казал цар Давид (Псалми 73:25): „Кой ми е [нужен] на Небесата [освен Теб]? И с Теб [заедно, нищо] не бих желал на земята!“. И още е казал (пак там 119:140): „Твоето слово [Тора] е извънредно чисто⁴, обичано е то от Твоя раб“. Защото в действителност истинското служене трябва да бъде „пречистено“ много по-добре от злато и сребро, както е казано за Тора (пак там 12:7): „Думите на Всевишния са чисти думи, [като] сребро, пречистено в горнило на земята, седем пъти претопено“. А онзи, който истински служи на Всевишния, няма да се задоволява с малко и няма да иска да използва сребро с примес на окиси и калай⁵, тоест служене с примес на недостойни цели, а само най-чистото. И това се нарича: „да изпълниш заповедта така, както е заповядана“, и за това са казали нашите мъдреци, благословена да е паметта им (Шабат 63а): „Всеки, който изпълнява заповедта така, както е заповядана, няма да чуе лоши вести“. И още са казали нашите мъдреци (Недарим 62а, вж. там, коментар на Рош): „Прави в името на Този, Който е създал [този свят и Тора], и говори [думите на Тора] в името на самите тях“.
Именно този път избират онези, които служат на Всевишния с цялото си сърце. Защото за този, който не се е съединил с Всевишния в истинска любов, такова пречистване на служенето се превръща в тежък труд и непосилно бреме. Той ще каже: „Кой може да устои на това? Ние, създадени от материя, родени от жена, не сме способни да достигнем такава чистота и кристалност“. Но любещите Всевишния и жадуващи да Му служат са щастливи да демонстрират верността на своята любов и да надмогнат себе си в пречистването, както е казал Давид в края на стиха (Псалми 119:140): „…обичано е то [Твоето слово, тоест Тора] от Твоя раб“.
И в действителност именно в това се проверяват и именно с това се отличават служещите на Всевишния, стоящи на различни степени. Този, който е успял по-добре да пречисти сърцето си, той е по-близък и по-обичан от Всевишния, благословено да е името Му. Такива са били [праведниците], които първи на земята са надмогнали и победили в това – праотците и другите пастири, които са пречистили сърцата си пред Всевишния. За това е предупредил Давид сина си Шломо (Диврей а-ямим I, 28:9): „…защото Господ изпитва всички сърца и знае всички помисли на ума…“. И така са казали и нашите мъдреци, благословена да е паметта им (Санхедрин 106б): „Милосърдният изисква сърцата“. Не Му е достатъчно на Него, благословен да е Той, делата на човека да са изпълнение на заповеди; важно Му е сърцето да е чисто, обърнато само към истинското служене. Сърцето е царят на всички органи на тялото и ги управлява, и ако то самото не се насочи към служене на Всевишния, то служенето на останалите органи е нищо, защото те се стремят натам, накъдето е устремен духът на сърцето, и Писанието казва (Притчи 23:26): „Дай Ми, сине мой, сърцето си…“.
¹ В оригинала на иврит – таора, и обикновено тази дума се превежда като „чистота“, но тази дума вече е използвана преди това като название на друго качество. Затова тук е избран по-нюансиран превод.
² „В името на Небесата“ означава, че постъпката се извършва само защото така иска Всевишният. И съответно, „не в името на Небесата“ означава да се изпълни заповедта не защото е заповядана от Всевишния, а по всяка друга причина.
³ От гледна точка на общата оценка на постъпката като цяло.
⁴ В оригинала е думата цируф, чийто основен смисъл е пречистване на метал от примеси.
⁵ Окисите на среброто, макар основата им да е истинско сребро, изглеждат просто като черна мръсотия. Калаят е метал, който много прилича на сребро, без да бъде такъв.
Източник – toldot.com