Тора

Автор
Равин Моше Хаим Луцато РАМХАЛ (Рамхал)

Нивото на раздразнителност зависи от конкретния човек. Подробна класификация.

А сега да поговорим за гнева. Има гневливи [хора], за които е казано (Шабат 105б), че избухливият е подобен на идолопоклонник. Той се възпламенява от всичко, което е направено против волята му, и изпада в такава ярост, че губи самообладание и се лишава от разум. Такъв човек е способен да унищожи целия свят, стига само да му достигнат силите за това. Тъй като разумът няма власт над него, той е просто лишен от разсъдък, подобно на хищен звяр. За него е казано (Йов 18:4): „Ти, който раздираш душата си в гнева си! Нима заради теб ще запустее земята…?“[1]. Такъв, без съмнение, с лекота ще извърши всички престъпления на света, само ако яростта го подтикне към това. Тъй като негодуванието е единствената му движеща сила – накъдето го поведе, натам и ще се насочи.

Друг гневящ се е далеч от това и гневът му не се възпламенява от всичко, което противоречи на желанието му, било то малко или голямо. Но ако вече бъде засегнат, то той се възпламенява и гневът му е силен! За такъв са казали нашите мъдреци (Авот 5:11): „Трудно изпада в гняв, но и трудно изстива“. Без съмнение и това също е лошо, тъй като в час на негодувание той може да разруши много неща, които после няма да може да поправи.

Има и такъв, който се гневи в още по-малка степен. Него не е лесно да го ядосаш, а дори и да се ядоса, негодуванието му не е толкова силно. Той не губи разсъдък, контролира се и щетата от гнева му е много по-малка, отколкото при предходните; но без съмнение и той още не е достигнал „чистотата“, и дори „предпазливостта“ – тъй като докато гневът оставя в него своя отпечатък, той остава „гневлив“.

Но друг се гневи в още по-малка степен. Трудно е да бъде разгневен, раздразнението му не е разрушително, а леко, и колко трае то? – Един миг, не повече! В момента, в който природата буди в него гняв, се пробужда и съзнанието му против гнева. За такъв са казали нашите мъдреци (там): „Трудно изпада в гняв и лесно изстива“. Този [тип], без съмнение, е най-добрият от всички! Тъй като натурата може да пробужда в човека негодувание и ако той владее себе си дотолкова, че дори поддавайки се на леко раздразнение, е способен да се овладее, а и това мимолетно озлобление не продължава дълго, а бързо преминава, такъв човек, без съмнение, е достоен за похвали. Казали са нашите мъдреци (Хулин 89а): „…окачил земята на нищо“ (Йов 26:7) – това се отнася за онези, които сдържат устата си в час на кавга“[2], тоест дори тогава, когато природата на човека вече е пробудила в него негодувание, той, преодолявайки себе си, затваря уста.

Обаче Хилел а-Закен[3] в своите душевни качества се е издигнал над всичко, за което стана дума по-рано. Нищо не е могло да предизвика у него раздразнение, негодуванието дори не се е пробуждало в него. Ето какво значи да бъдеш съвършено „чист“ от гняв!

Мъдреците са ни предупреждавали да не се гневим дори заради изпълнението на заповед, дори учител [не може да негодува] срещу ученик, и дори баща срещу син. Но това не означава, че е забранено да се наказва: [трябва] да се наказва и още веднъж да се наказва! Но без ярост, а само така, че да [ги] настави по верния път. Гневът, който те [възпитаниците] ще забележат, трябва да се прояви само на лицето, но не [да се таи] в сърцето. Както е казал Шломо (Еклисиаст 7:9): „Не бързай да се гневиш в духа си, защото гневът обитава в гърдите на глупците“. И още е казано (Йов 5:2): „Защото глупака ще го убие гневът…“[4]. А мъдреците са казали (Ерувин 65б): „Човек се познава чрез три неща: чашата[5], кесията[6] и гнева[7]“.


[1] Очевидно Рамхал има предвид буквалния смисъл на този стих, извън контекста. Писанието казва на гневливия човек: „Нима заради теб ще запустее земята…?“, т.е. той не е в състояние да разруши земята, но желанието му е именно такова.

[2] В оригинала блима, което означава „на нищо“, а също може да означава „сдържаност“.

[3] Тук закен – „старец“, „мъдрец“, т.е. Хилел Мъдри.

[4] Този, който в дълбините на душата си не вярва, че всичко, изпратено му от Всевишния, е за добро, винаги ще намери в този свят причина за гняв; именно това го и унищожава (Малбим).

[5] Т.е. тогава, когато пие вино.

[6] Т.е. в отношението му към парите.

[7] Имената на трите посочени предмета на иврит звучат почти еднакво (бел. пр.: косо, кисо, каасо).

Източник – toldot.com

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *