Автор
Равин Моше Хаим Луцато РАМХАЛ (Рамхал)
Лъжливите думи също са лоша болест, много разпространена сред хората. В това обаче има различни степени.
Въпреки че по правило всеки човек, ако не е от невежество, се пази да произнесе името на Всевишния напразно, още повече в клетва, има в забраната за клетви има някои специфични закони, които – макар и да не са от най-тежките – все пак трябва да се пази онзи, който иска да бъде чист. Именно това е казано в Гемара (трактат „Швуот“ 36а): «Казал раби Елазар: [понякога] „не“ е [също] клетва и „да“ е [също] клетва. Казал Рова: това е само ако човек каже: „Не! Не!“ – два пъти, или „Да! Да!“ – два пъти». Също така е казано (трактат „Бава Меция“ 49а): «„Везни верни… и хин [мерна единица] да имате“ (Ваикра 19:36), – [това те учи], че твоето „не“ трябва да бъде праведно и твоето „да“ трябва да бъде праведно»[1].
Лъжливите думи също са лоша болест, много разпространена сред хората. В това обаче има различни степени. Има хора, които буквално са достигнали майсторство в лъжата. Те измислят откровени лъжи, за да поддържат разговор или за да изглеждат умни и ерудирани. За тях е казано (Притчи 12:22): «Мерзост са за Всевишния лъжливите уста», и още е казано (Исаия 59:3): «…устните им изричат лъжа, а езикът им произнася неправда». И са казали нашите мъдреци (Сота 42а): «Четири вида [злодеи] няма да бъдат допуснати [да застанат] пред Всевишния», и един от тях са лъжците.
Има и други [лъжци], близки до тях, макар и да не е едно и също. Има хора, които добавят измислици в разказите и беседите. Те не са майстори в измислянето на неща, които никога не са се случвали, но в хода на разказа добавят към него всичко, което им хрумне, и така свикват с подобно съчинителство, че то се превръща в тяхна втора природа. Това са същите онези съчинители, на чиито думи е невъзможно да се вярва, както са казали нашите мъдреци (Санхедрин 89б): «Това е наказанието на съчинителя: дори когато казва истината, не му вярват». Защото злото, което не позволява от устата им да излязат думи, чисти от лъжа, вече се е превърнало в тяхна природа. За това е съжалявал пророкът (Йеремия 9:4): «Приучили са езика си да говори лъжа, – тежко са се трудили, за да изкривят [своята природа]».
Има и други [лъжци], чиято болест е по-лека от тази на предишните. Това са онези, които не са затънали [окончателно] в лъжата, но и не се стараят да се отдалечат от нея и лъжат при всяка възможност; често го правят на шега, без лоши намерения. Обаче най-мъдрият от хората[2] ни учи, че всяка лъжа противоречи на желанието на Създателя, благословен да е Той, и на качествата на праведниците, както е казано (Притчи 13:5): «Праведникът мрази лъжлива дума». За същото ни предупреждава и Тора (Изход 23:7): «От лъжливи думи се отдалечавай». Забележи, не е казано: «Пази се от лъжата», а е казанo: «От лъжливи думи се отдалечавай», за да ни насърчи да се отдалечаваме [от лъжата] колкото се може по-далеч и всячески да я избягваме, както е казано (Софония 3:13): «И остатъкът от Израил няма да върши несправедливост, и няма да говорят неправда, и в устата им няма да се намери двуличен език…». А нашите мъдреци са казали (Шабат 55а): «Печатът на Светия, благословен да е Той, е истината!». Очевидно е, че щом истината е избрана от Него, за да бъде Негов печат, то колко отвратителнa Му е нейната противоположност!
Светият, благословен да е Той, строго ни е предупредил [за необходимостта да се придържаме към] истината, както е казано (Захария 8:16): «…говорете истина един на друг…», и е казано (Исаия 16:5): «Приготвен е престол в доброта, а на него ще седне в истина», и още (пак там 63:8): «И каза: но те са Мой народ, синове, [които] няма да излъжат!». Оттук научаваме, че едното зависи от другото[3]. За да се подчертае важността [на Йерусалим], е казано (Захария 8:3): «…и Йерусалим ще се нарече град на истината…». Казали са също нашите мъдреци (Макот 24а): «„И който говори истина в сърцето си“ (Псалми 15:2) – това е човек, подобен на Рав Сафра»[4]. С това мъдреците са искали да покажат до каква степен стига задължението да се придържаме към истината. А в трактата „Бава Меция“ (23б) е казано, че на мъдреца е забранено да се отклонява от истината във всичко, освен в три случая [посочени там]. Един от стълбовете, на които се крепи светът, е истината (Авот 1:18). По този начин онзи, който лъже, сякаш подкопава основата на света, и обратно, онзи, който се стреми към истината, сякаш поддържа основата на света. Разказват ни мъдреците (Санхедрин 97а) за град, [чиито жители] били много внимателни да говорят само истината, и затова ангелът на смъртта нямал власт там. Но поради това, че жената на един от мъдреците казала неистина, макар и с добри намерения, ангелът на смъртта придобил власт над тях, докато не прогонили тази жена, и след това се върнали към предишното си благоденствие. И няма нужда да се продължава повече за това, към което задължава разумът и подтикват мъдростта и благоразумието.
[1] Хин – мярка за обем на течности, като така звучи и еврейската дума за „да“ („hen“). Простият смисъл на стиха говори, че човек трябва да се грижи за точността на мерките, които използва в търговията, но познавайки многопластовостта на текста, мъдреците виждат в това намек, че думата на човека трябва да бъде вярна.
[2] Цар Соломон.
[3] Правото да се наричат синове на Всевишния е свързано с отказа от измама.
[4] Раши обяснява: «Рав Сафра имал стока за продан. Дошъл купувач, докато Рав Сафра четял „Шма“. Купувачът казал: „Продай ми стоката за еди-колко си…“. Рав Сафра не можел да му отговори. Купувачът решил, че той не е съгласен с цената, и увеличил цената. Рав Сафра завършил четенето на „Шма“ и казал: „Вземи стоката на цената, предложена в началото, тъй като аз вече се съгласих (в сърцето си) с тази цена“».
Източник – toldot.com