Автор
Равин Моше Хаим Луцато РАМХАЛ (Рамхал)
Забранената храна като катализатор за духовен упадък
На трето място по силата на похотта, след грабежа и разврата, стои забранената храна — както самата трефа¹, така и нейните примеси. Това се отнася и за използването на нееврейски съдове, и за виното за възлияния [използвано в идолопоклоннически ритуали], и просто за нееврейското вино. За да се опази чист от всичко това, човек трябва да проявява предпазливост и сила на духа, тъй като в сърцето живее стремеж към вкусна храна, а също така е възможна и материална щета поради забранени примеси² и други подобни. Законите в тази сфера включват, както е известно, множество тънкости, обяснени в книгите на законоучителите. А този, който облекчава там, където ни учат да бъдем строги, нанася вреда на собствената си душа. Казано е в „Сифра“ (Шмини): „…и не се осквернявайте с тях, [защото тогава] ще оскверните [душите си] с тях“ (Ваикра/Левит 11:43) — [това означава]: ако се осквернявате с тях [т.е. като ядете забранените животни, споменати в началото на стиха], то в крайна сметка ще бъдете осквернени от тях. Това означава, че забранената храна внася нечистота в сърцето и душата на човека, така че светостта на Всевишния, благословен да е Той, го напуска и се отдалечава от него. За това е казано в Талмуда (Йома 39а): „…за да [не] се оскверните чрез тях“ — не чети „и ще се оскверните“, а чети „и ще затъпеете“³. Защото грехът притъпява сърцето на човека, тъй като изгонва от него истинското знание и духа на разума, който Светият, благословен да е Той, дава на праведните, както казва Писанието (Притчи 2:6): „Защото Господ дава мъдрост“. А този [грешникът] остава материален и, подобно на животно, потопен в грубата действителност на този свят. В това отношение забранената храна влияе повече от всички останали забрани, защото тя попада непосредствено в човешката утроба и [след това] става негова плът.
А за да ни съобщи, че не само нечистите животни [например магаре или кон] или шрацим [„пълзящи, гъмжащи“ – различни видове гризачи и насекоми] са нечисти, но и трефа³ от кашерни видове, Писанието е казало (Ваикра/Левит 11:47): „Да се прави разлика между нечисто и чисто“. И нашите мъдреци обясняват (Сифра, края на Шмини): „Не е било нужно да се казва⁴ „…между магаре и крава…“, а защо е казано „…между нечисто и чисто…“? — Между нечистото за теб и чистото за теб; между онова [животно], на което е била прерязана по-голямата част [от хранопровода и дихателната тръба], и онова, на което [е била прерязана] само половината. И каква е разликата между по-голямата част и половината? Колкото дебелината на косъм!“.
И накрая е казано: „И каква е разликата между по-голямата част…“ — за да се покаже чудодейната сила на заповедта, установяваща, че буквално дебелината на един косъм разделя нечистотата от чистотата.
И този, който има глава на раменете си, трябва да възприема забранената храна като отрова или като храна с примес на отрова. Защото ако пред човек наистина се окаже храна с отрова, или дори има само подозрение, че в нея е примесена отрова, дори и най-малкото опасение, нима човек ще си позволи да яде това? Ясно е, че не! А ако си позволи, ще бъде смятан за съвършен глупак. И щом са ни казали [нашите мъдреци], че забранената храна е истинска отрова за сърцето и душата, то кой разумен човек би си позволил облекчение в тази забрана, дори ако има [само] подозрение? За това е казано (Притчи 23:2): „Сложи нож в гърлото си, ако имаш [разумна] душа“⁵.
¹ Трефа (на иврит: טְרֵפָה) – в тесен смисъл означава месо от кашерно животно, което има физически недъг, правещ го негодно за консумация. В по-широк смисъл, както е тук, се използва за всяка храна, която не е кашерна (забранена от еврейския закон).
² Т.е. когато поради малък примес от забранено вещество се налага да се изхвърли цялото ястие или продукт, който иначе не е забранен.
³ В оригинала на иврит думите „и ще се оскверните“ (венитметѐм) и „и ще затъпеете“ (венимтамтѐм) се изписват с едни и същи съгласни букви (ונתמאתם) и се различават само по гласните (огласовката), които не се изписват в свещените текстове. Това позволява такова тълкуване.
⁴ Тъй като за това вече е казано на друго място в Тора.
⁵ Превод според тълкуванието на „Евен ихье“; има се предвид, че ножът сякаш се поставя в гърлото на човека, за да не позволи на забранената храна да попадне там и да го оскверни.
Източник – toldot.com