Автор
Равин Моше Хаим Луцато РАМХАЛ (Рамхал)
Същността на забраните, дадени на назира
Досега говорих за тънкостите на една от заповедите, но е несъмнено, че такива нюанси и тънкости ще се намерят във всяка заповед. Аз обаче ще спомена само онези, в които обикновено се препъва мнозинството. И сега ще поговорим за разврата, който също принадлежи към числото на най-тежките [грехове] и следва след грабежа, както са казали нашите мъдреци (Баба Батра 165а): „Мнозинството [се препъва] в присвояването на чуждото, малцинството — в разврата…“
И така, онзи, който поиска да се очисти от този грях съвършено, ще трябва да положи немалко труд, тъй като тази забрана включва в себе си не само действието като такова, но и всичко, което води до него; за това говори стихът от Тора (Левит 18:19): „…не се приближавай да откриеш голотата (срама)“. И са казали нашите мъдреци, благословена да е паметта им (Шмот Раба 15:2): „Казал е Светият, благословен да е Той: “Не казвай: ето, забранено ми е съвъкуплението с тази жена, [но ако] я хвана – няма да има грях, ако я прегърна – няма да има грях, ако я целуна – няма да има грях”. [И по-нататък]: казал е Светият, благословен да е Той: “Така, както назирът е приел обет [само] да не пие вино, а му е забранено [също] да яде грозде, както прясно, така и сушено, семки от грозде и всичко, което произлиза от лозата – така е забранено и да се докосва чужда жена, и всеки, докосващ чужда жена, навлича върху себе си смърт…““.
Колко много мъдрост намираме в тези думи, уподобени на забраните на назира, на когото [въпреки че основната му забрана е да пие вино] Тора е забранила всичко, което има отношение към виното! Това е урок, който Тора дава на мъдреците – как те трябва да издигат ограда около Тора, изпълнявайки възложената им служба, и да пазят нейните заповеди. От примера с назира те ще научат, че наред с онова, което е основен предмет на забраната, трябва да се забранява също и всичко, което е подобно на него. По този начин, чрез заповедите за назира, Тора съобщава на нашите мъдреци какво следва да правят във всички останали заповеди, за да знаят, че такова е желанието на Всевишния. Когато [Тора] ни налага една или друга забрана, ние трябва да извлечем скритото от откритото за нас, като забраним всичко, което е близко до явно забраненото. И затова по отношение на забранените връзки [нашите мъдреци] са възпрели всичко, което е вид разврат или е близко до него, с което и от сетивата да се извършва това – с физическо действие или зрение, с думи или слух, или дори в мислите.
А сега ще илюстрираме казаното с думите на мъдреците.
За физическото действие, тоест за докосването, прегръдките и подобните на тях, вече се говори по-горе и няма нужда да се връщаме към това.
За греха посредством зрението са казали нашите мъдреци (Брахот 61а): „“Ръка за ръка — няма да избегне злото” (Притчи 11:21), – [това означава]: всеки, който предава пари от ръка в ръка [на онази, която му е забранена], за да я погледне, няма да избегне наказание в Геенома“. И още са казали (Шабат 64а): „За какво е трябвало изкупление на евреите от онова поколение? За това, че са блудствали очите им [след] разврата…“. И още (Брахот 24а): „Казал е Рав Шешет: “Поради какво Писанието е изброило външните накити заедно с накитите по тялото [на интимни места]? За да ти каже, че който разглежда кутрето на жена – е като че ли гледа мястото на срама ѝ”“. И още са казали (Авода Зара 20а): „“И се пази от всичко лошо” (Второзаконие 23:10), [учи на това], да не гледа човек красива жена, дори ако е свободна, и омъжена, дори ако е грозна“.
За разговора с жена учим пряко (Авот 1:5): „Всеки, който умножава разговорите с жена, причинява зло на себе си“.
За слуха е казано (Брахот 24а): „Гласът на [пееща] жена е подобен на скритите места [на тялото ѝ]“[1].
Още за блудството на устата и ушите, тоест за разговорите за него или слушането на подобни речи, много рязко са говорили нашите мъдреци (Йерусалимски Талмуд, Трумот 1:6): „…за да не види Той у теб нещо срамно (ерват давар)“ (Второзаконие 23:15), — „срамно“ — това е сквернословието и пошлостта“[2]. Още са казали нашите мъдреци (Шабат 33а): „Поради греха на сквернословието идват много беди и нови нещастия, и младежите на Израел умират“. Още са казали (там): „На всеки, който осквернява устата си, утежняват [наказанието] в Геенома“. И още (там): „Всички знаят за какво булката влиза под хупата, но всеки, който оскверни устата си и каже за това, дори ако като награда за [неговите заслуги през] седемдесетте години от живота му е била произнесена добра присъда, тя ще се обърне в обвинителна“. И още (Хагига 5б): „Дори несериозния разговор между мъж и жена напомнят на човека в деня на съда“.
А по отношение на изслушването на тази скверност също е казано (Шабат 33а): „…също така [е наказуем] и онзи, който чува и мълчи, както е казано (Притчи 22:14): „Дълбока яма са устата чужди, и върху когото се разгневи Г-спод, той ще падне там““. От това виждаме, че всички сетива трябва да бъдат чисти от разврат и от всичко, което е свързано с него.
И ако някой започне да ти нашепва, че всичко казано по-горе за сквернословието и пошлостта е имало за цел само да сплаши човека и да го отдалечи от греха и е адресирано само към онези, в които кипи кръвта, и [затова] разговорите могат да ги доведат до въжделение, а за онези, които говорят просто на шега, това няма отношение и те не трябва да се опасяват, — отговори му, че всичко това са доводи на лошото начало! И мъдреците са привели като доказателство думите на пророка (Исая 9:16): „Затова на младежите им няма да се зарадва Всевишният, и сираците и вдовиците няма да пожали. Защото всички ласкаят и злословят, и всички уста сквернословят“. Както виждаме, този стих не споменава нито идолопоклонство, нито разврат, нито кръвопролитие, а само ласкателство, злословие и пошлост — грехове на устата. И поради тях е било предопределено [на Небесата]: „…на младежите им няма да се зарадва Всевишният, и сираците и вдовиците няма да пожали…“. Защото истината е в думите на нашите мъдреци, казали: сквернословието и пошлостта в речта — това в пълния смисъл [на думата] е „срам и разврат“ и са забранени също както развратът и всичко, което се отнася към него, в допълнение към забраната за самото [развратно] действие. И въпреки че тук няма наказание карет[3] или смъртна присъда по решение на съда, тези неща са забранени сами по себе си (като такива), а не само като служещи за причина и водещи човека към главната забрана [тоест към самия разврат]. И това е подобно на забраните, налагани [от Тората] върху назира, както споменахме по-горе, в цитирания мидраш.
Що се отнася до мислите, за тях вече говорихме в самото начало на нашата барайта (Авода Зара 20б): „“И се пази от всичко лошо”, — за да не мисли човек през деня [за блудство] и да не стигне до нечистота през нощта…“. И още са казали (Йома 29а): „Престъпните мисли са по-тежки от [самото] престъпление“. И Писанието явно говори за това (Притчи 15:26): „Отвратителни са за Г-спода мислите за зло“.
Говорихме за два [толкова] тежки гряха, че човек много лесно намира препъване в техните многобройни детайли и разклонения, поради множеството на последните и силната склонност на човешкото сърце към тези грехове.
[1] Има се предвид, че гласът на [пееща] жена е също толкова еротичен, колкото и нейното тяло. Затова в много ситуации да се слуша гласът на жена е забранено също толкова, колкото и да се гледа към нея.
[2] Тук се съдържа намек: на Светия език „давар“ означава едновременно „дума“ и „нещо“ (вещ), т.е. понятията „реч“ и „вещ“ са еднокоренни. По този начин мъдреците обръщат вниманието ни върху направения от Тора намек: „срамно нещо“ — това не е нищо друго освен „срамни речи“.
[3] Карет буквално означава „отсичане“; има се предвид „отсичане на душата“ от нейния корен — едно от най-суровите наказания, предвидени от Тора.
Източник – toldot.com