Автор
Равин Моше Хаим Луцато РАМХАЛ (Рамхал)
Жаждата за почести е един от най-опасните капани за човека
Жаждата за богатство превръща човека в доживотен затворник и го впряга в изнурителен труд, както е казано (Коелет (книга „Еклисиаст“) 5:9): „Който обича пари, няма да се насити на пари“. Страстта към трупане на блага отклонява човека от служенето на Всевишния. Колко молитви биват пропуснати, колко заповеди забравени [и неизпълнени] заради прекомерна заетост и бремето на безкрайни дела! Още повече това се отнася за изучаването на Тора, и са казали нашите мъдреци (Ерувин (трактат от Талмуда) 55а): „„Не е отвъд морето тя (Тора)“ (Дварим (книга „Второзаконие“) 30:13) – не е при тези, които пътуват отвъд морето, за да търгуват“. И още са учили (Авот (трактат „Поучения на отците“) 2:5): „Не всеки, който търгува много, ще помъдрее“. Търговията излага човека на многобройни опасности и го отслабва с всевъзможни грижи, дори след като е постигнал много. И още са учили (пак там, 7): „Който умножава имущество – умножава тревоги“. Тези тревоги и грижи често карат човека да престъпва както заповедите, така и дори елементарните повели на разума.
Още по-лоша е жаждата за почести. Защото се случва човек вече да е надмогнал стремежа към богатство и други наслади, а жаждата за почести да тегне над него, тъй като не може да понесе да вижда себе си по-ниско от друг. Мнозина не са устояли на това, което ги е довело до гибел.
Йеровоам бен Неват (цар на Израил) е изгубил [дела си] в бъдещия свят само заради жаждата за почести. Казали са нашите мъдреци (Санхедрин (трактат от Талмуда) 102а): „Сграбчил го Светият, благословен да е Той, за дрехата и му казал: „Върни се! [Поправи се!] И тогава и Аз, и ти, и Бен Ишай (букв. син на Йесей, т.е. цар Давид) ще се разхождаме из Ган Еден (Райската градина)!“. Онзи попитал: „А кой ще бъде начело?“. [Отговорил му Всевишният]: „Бен Ишай ще бъде начело“. Казал Му: „Щом е така, не желая!““. А какво е послужило за причина за гибелта на Корах (Корей) и всички негови поддръжници? Само жаждата за почести! Писанието директно казва за това (Бемидбар (книга „Числа“) 16:10): „…и вие се домогвате още и до свещенството!“. А нашите мъдреци казват (Бемидбар Раба (равински коментар към книга „Числа“) 18:2): „Всичко започнало от това, че Корах видял как Елицафан бен Узиел станал наси (водач на коляно), и поискал да стане наси вместо него“. Именно това, според мъдреците, е довело съгледвачите да говорят лошо за Земята на Израил, а това на свой ред е станало причина за смъртта не само на тях самите, но и на цялото им поколение. Те се страхували, че влизането в Земята на Израил ще ги лиши от почетното им положение и те повече няма да бъдат водачи на народа, тъй като вместо тях ще бъдат назначени други. Защо Шаул (цар Саул) е започнал да преследва Давид? По същата причина, както е казано (Шмуел-I (Първа книга на Царете) 18:7): „И надигнаха глас радващите се жени и така казаха: „Порази Саул [хиляди, а Давид – десетки хиляди]…, и от този ден нататък Саул започна да „гледа“[1] на Давид“. Какво е „накарало“ Йоав (пълководец на Давид) да убие Амаса? Завистта към почестите, когато Давид казал [за Амаса и помолил да му предадат тези думи]: „[Кълна се], че ти ще ми бъдеш началник на войската“ (Шмуел-II (Втора книга на Царете) 19:14)“.
Като правило, стремежът към почести влияе на сърцето на човека по-силно от всички останали стремежи и желания. Ако не беше той, човек би се съгласил да яде това, което му е достъпно, да се облича с това, което само покрива голотата му, и да живее в къща, която само го защитава [от лошото време], и тогава би му било лесно да изкарва прехраната си и не би имало нужда да се изнурява в гонитба за богатство. Само заради това, че не може да си представи себе си „унизен“ в сравнение с другите, той стоварва върху си най-тежкия товар и трудът му става безкраен.
Затова са казали нашите мъдреци (Авот 4:28): „Завистта, желанията и почестите извеждат човека от света“. И са ни предупредили (пак там, 6:5): „Не търси величие и не се стреми към почести“. Колко хора, страхувайки се да не уронят достойнството си, се мъчат с глад и се унижават, живеейки от подаяния, но не се захващат с работа, която им се струва недостатъчно почетна! Има ли на света по-голяма безсмислица от това? Те предпочитат безделието, водещо до скука, разврат, кражби и всички престъпления на света, само и само да не уронят достойнството си и да не унизят, както им се струва, своята чест. Нашите мъдреци, които ни учат и постоянно ни насочват към пътя на истината, са казали (Авот 1:10): „Обичай занаята и презирай властта [над другите]“. И още са казали (Псахим (трактат от Талмуда) 113а): „Дери мърша на улицата, но не казвай: „Аз съм голям човек, аз съм свещенослужител““. И още са казали (Бава Батра (трактат от Талмуда) 110а): „По-добре е човек да върши работа, чужда за него, но да не се нуждае от [милостта на] другите“.
Извод: жаждата за почести е един от най-опасните капани за човека. Не може да бъде верен слуга на Всевишния онзи, който пази своята „чест“, защото той неизбежно, поради своята глупост, ще навреди на славата на Всевишния. Именно това е казал цар Давид, мир нему (Шмуел-II 6:22): „И още ще се унижа, и ще стана още по-нищожен в очите си…“. А истинската почит е само в истинското знание на Тора, и за това са казали нашите мъдреци (Авот 6:3): „Няма слава, освен Тора, както е казано (Притчи 3:35): „Слава мъдреците ще наследят““. Всичко останало е въображаема, лъжлива почит – привидност, от която няма полза. И за да бъде чист, човек трябва да се избави и освободи от това напълно, и тогава може да постигне успех.
Аз изброих тук различни страни на „чистотата“, които могат да послужат за пример как следва да се учим да изпълняваме заповедите и да усъвършенстваме душевните си качества. „Ще чуе мъдрият – и ще добави още, а разсъдливият ще придобие умение“ (Притчи 1:5). Не мога да отрека, че има известна трудност за човека в постигането на „чистота“, но все пак твърдя, че това не е толкова сложно, колкото изглежда на пръв поглед, и размишленията са по-тежки от самото действие. Ако човек реши в сърцето си и наистина поиска да се присъедини към онези, които притежават това прекрасно качество, то след непродължително привикване ще постигне лекота, каквато не е могъл да си представи. Истинността на това се потвърждава от опита.
[1] Според „Мецудат Цион“ (класически библейски коментар) тук „гледа“ означава – с лошо око. Според Ралбаг (друг известен коментатор) означава „гледал по друг начин“.
Източник – toldot.com