Автор
Равин Моше Хаим Луцато РАМХАЛ (Рамхал)
Качеството „чистота“ включва в себе си много елементи, които присъстват във всички детайли на триста шестдесет и петте заповеди „не прави“ – защото смисълът на това качество, както вече казахме по-горе, е човек да бъде чист от всички прояви на греха. Въпреки че злото начало се стреми да съблазни човека към всеки грях, сред тях има такива, към които човек по природата си изпитва особено пристрастие и намира за тях повече оправдания, и именно тук са необходими особени усилия за победа над злото начало и за очистване от греха. И така са казали нашите мъдреци, благословена да е паметта им (Хагига 11б): „За чуждо имущество и разврат жадува и копнее човек“.
И ето, виждаме, че макар само малцина да крадат явно, тоест буквално да протягат ръка към чуждо имущество, за да си го присвоят, въпреки това мнозинството също познава вкуса на кражбата в търговските сделки – поради това, че си позволяват да спечелят от щетата на другия, казвайки при това: получаването на печалба е нещо различно [тоест не е кражба].
А с грабежа са свързани множество забрани: „Не кради“ (Изход 20:13), „Не ограбвай“ (Левит 19:13), „Не присвоявай чуждото“ (при разплащане с работник, пак там), „Не отричайте“ (ако човек държи у себе си чужда вещ, пак там 19:11), „Не лъжете в народа си“ (ако някой иска да присвои чуждото с измама — според Ибн Езра), „Не се мамете един друг“ (в сделки, Левит 25:17), „Не посягай на границата на другия“ (забрана за преместване на границите на поземлени участъци, Второзаконие 19:14). Всичко това са различни закони, свързани с грабежа, и те включват в себе си множество различни аспекти на имуществените отношения, и във всеки от тях – множество забрани. Защото са забранени не само явният и известен на всички грабеж и присвояване на чуждо имущество, но и всичко, което в крайна сметка води до тях и служи за тяхна причина. За това са казали нашите мъдреци, благословена да е паметта им (Санхедрин 81а): „“И жената на ближния си не осквернявай“ (Йезекиил 18:6) – има се предвид, да не е навлиза в сферата на дейност на другия [тоест да не му се създава конкуренция по забранен начин]“.
И забранил равин Йеуда на бакалите да раздават сладкиши и ядки на децата, за да ги приучат към своите дюкяни, а другите мъдреци са разрешили това само защото и другият може да направи същото (Бава Меция 60а). И са казали мъдреците (Бава Батра 88б): „Да ограбиш обикновен човек е по-лошо, отколкото да откраднеш нещо „свято“, защото в първия случай грехът изпреварва използването [на плячката], а във втория – използването изпреварва греха“[2]. И също така наемните работници, работещи при господар, са освободени от задължението да благославят „а-Моци“[3] и от последните благословии на молитвата след хранене (Брахот 16а), и дори при четенето на „Шма“ те не трябва да прекъсват работата повече, отколкото е необходимо за прочитането на първия стих; и още повече са забранени всякакви незадължителни почивки. Посочените забрани се отнасят за всеки работник на дневна надница[4]; целта им е той да не прекъсва работата за господаря, а нарушаването означава присвояване на чуждо имущество. Защото Ава Хилкия (Таанит 23а) дори не е отговорил на поздрава на мъдреците, за да не се откъсва от работата за господаря си. А Яаков, нашият баща, свидетелства за себе си (Битие 31:40): „Денем ме изнуряваше пекът, а нощем – студът, и сънят бягаше от очите ми“[5]. Какво ще отговорят [в часа на съда] онези, които се забавляват в работно време, кръшкат или просто се занимават със своите дела?!
Извод: ако човек е нает от друг, за да изпълнява каквато и да е работа, то цялото му време през този ден е продадено, както са казали нашите мъдреци: „Наемането е продажба за ден“. Всичко, което той прави за собствено удоволствие, под каквато и да е форма, не е нищо друго освен грабеж. И ако господарят не му прости, то той няма прошка [от Всевишния], както са казали нашите мъдрeци (Йома 85б): „Грехът срещу ближния Йом Кипур не изкупва, докато [виновният] не получи прошка от обидения“.
Нещо повече: дори ако в своето работно време наемният работник е изпълнил заповед, това ще му се зачете не за праведност, а за грях, тъй като грехът не може да стане заповед, както е казано (Исая 61:8): „Защото Аз, Г-спод, обичам правосъдието и мразя ограбеното в жертвата за всеизгаряне“. Подобно на това са казали нашите мъдреци (Бава Кама 94а): „Този, който е откраднал мярка пшеница, смлял я е, замесил е, изпекъл е, отделил е от тестото хала и благославя – той не благославя, а хули [Всевишния], както е казано (Псалми 10:3): „Благославящият грабителя хули Г-спода““. А в Йерусалимския Талмуд (Сука 3:3) за това е казано: „Горко на онзи, чийто защитник се превръща в обвинител“[6]; подобно нещо е казано (пак там) за откраднат лулав. Напълно ясно е, че както кражбата на вещ е кражба, така и кражбата на време също е кражба. И точно както при онзи, който е откраднал вещ и изпълнява с нейна помощ заповед, „защитникът се превръща в обвинител“, така и при онзи, който краде време и изпълнява през това време заповед, „защитникът се превръща в обвинител“.
[2] Човек, посегнал на „свято“, т.е. забранено му поради неговата святост, „принадлежащо“ на Всевишния, става престъпник не когато го вземе в ръце, а когато го използва, например го изяде. Това означава, че „използването изпреварва греха“. А този, който краде от човек, става престъпник в момента, в който го вземе в ръце, още преди да получи от него реална полза. Това значи, че „грехът изпреварва използването“.
[3] Благословия преди хранене.
[4] Работник, получаващ заплащане за отработено време.
[5] Така е работил Яаков за Лаван.
[6] Изпълнената заповед действа в съда като „защитник“ на човека, но ако заповедта е изпълнена чрез нарушение в нещо друго, то „защитникът“ се превръща в „обвинител“.
Източник – toldot.com