Автор
Равин Моше Хаим Луцато РАМХАЛ (Рамхал)
Ние сме в този свят не заради покой и отдих, а заради труд и усилия
Човека го лишава от чевръстост именно това, което подхранва неговата леност. Най-силни сред нещата от този род са стремежът към телесен покой, ненавистта към труда и любовта към изтънчените наслаждения с всички съпътстващи ги капризи. Несъмнено, за човек с такива качества служенето на Всевишния ще се окаже тежко бреме. Защото онзи, който обича да се храни в пълна съсредоточеност и покой и иска нищо да не тревожи съня му и да ходи само със свойствената му бавност, и тем подобни – за такъв човек ще бъде много тежко да стане рано сутрин за молитва в синагогата или да съкрати трапезата си следобед, преди молитвата минха, или да излезе от дома си заради изпълнение на заповед в неудобен час… И още повече – да се застави да бърза с изпълнението на заповед или с изучаването на Тора. Онзи, който се приучава да живее лек живот, вече не владее себе си и не е способен да престъпва привичните за себе си рамки, дори когато поиска, тъй като волята му вече е окована от навици, превърнали се за него във втора природа.
Човек трябва да знае, че се намира в този свят не заради покой и отдих, а заради труд и усилия. Той трябва да се държи като надничар, който изпълнява работа за своя господар, както е казано (Ерувин 65б): „Ние сме надничари“, – и като войници по време на военна кампания, които ядат набързо, спят на пресекулки и винаги са готови за бой. За това е казано (Йов 5:7): „Защото човек е роден за тежък труд“. И когато човек се приучи към такъв начин на живот, то, несъмнено, служенето няма да е трудно за него, тъй като няма да му липсват способност и готовност за това. И в същия дух са казали нашите мъдреци, благословена да е паметта им (Авот 6:4): „Такъв е пътят на Тора – яж хляб със сол и пий малко вода, спи на земята…“, и всичко това като цяло означава пълно отдалечаване от покоя и наслажденията.
Също така лишават човека от чевръстост различните видове преувеличени опасения и прекомерният страх пред онова, което му готви утрешният ден¹ . Той ще се бои ту от студ или жега, ту от различни видове вредители, ту от болести, ту от вятър и тем подобни, и за това е казал Шломо, мир нему (Притчи 26:13): „Казва лентяй: могъщ лъв е на пътя, млад лъв е в пресечките“. И мъдреците вече са изказали своето пренебрежение към такъв вид страхливост, считайки я за свойство на грешниците, и подобно на това намираме в Писанието (Йешаяу 33:14): „Бояха се в Цион грешниците, трепет обхвана лицемерите“. Един от мъдреците дори казал на ученика си, виждайки го изплашен: „Грешник си ти!“ (Брахот 60а). А всъщност трябва да бъдеш такъв, както е казано (Псалми 37:3): „Надявай се на Г-д и прави добро, живей на земята и се храни² с вяра!“
Изводът от казаното: човек трябва да се отнася към [делата на] този свят като към „временни“, а към служенето – като към постоянно³. Във всичко, свързано със света, той трябва да се задоволява с това, което има. Да взима това, което му дойде в ръцете, да бъде далеч от покоя и близо до работата и ярема. Да се уповава със сърцето си на Всевишния и да не се бои от това, което ще донесе утрешният ден с [възможните] му беди.
Може би ще възразиш на казаното с думите, че нашите мъдреци са задължили човека винаги и навсякъде грижливо да се пази и да не се излага на опасност, дори ако е праведен и върши добро! И са казали (Ктубот 30а): „Всичко е в ръцете на Небето, освен студ и жега“⁴. И в Писанието е казано (Дварим 4:15): „И се пазете много…“, и е казано там: „…дори когато изпълнявате заповед“.
Отговорът е такъв: има два вида страх. Има страх, който е действително необходим, и има глупав страх. Има упование⁵, и има безгрижие. Защото Всевишният е създал човека, притежаващ верен разум и способност правилно да разсъждава, за да може той да се насочи по пътя на доброто и да се пази от неща, носещи вреда, създадени за наказание на злодеите. Ако пък човек не върви по пътищата на мъдростта и се излага на опасности, това не е увереност, а безгрижие. Със своите постъпки той греши против желанието на Създателя, благословено да е името Му, който иска човек да се пази. Излиза, че освен естествената опасност, на която той се излага поради липса на предпазливост, той още заслужава наказание за своите дела, за греха, който извършва. По такъв начин самият грях го довежда до наказанието⁶. В същото време предпазливостта и страхът, основани на мъдрост и разбиране, са достойни за похвала, и за тях е казано (Притчи 22:3): „Благоразумният видя злото и се скри, а глупците съгрешиха и бяха наказани“. А неоправданият, глупав страх се проявява в това, че човек умножава защитните бариери от предпазливост, издига прегради от опасения и дотолкова се грижи за себе си, че [в крайна сметка] се лишава от изучаване на Тора и от служене.
За правило, помагащо ни да разграничим между двата споменати вида страх, може да послужи това, как нашите мъдреци са прокарали границата [между двата вида опасност] (Псахим 8б): „Случаят, в който вредата е честа⁷, — се отличава [с това, че трябва да се пазим]“. Тоест, там, където възможността за щета е реална и очевидна, е необходимо да се пазим, а там, където тази възможност не е толкова очевидна, не трябва да се боим. И за подобно е казано (Хулин 56б): „На възможност за вреда, която е неочевидна, не се обръща внимание“, а също: „За мъдреца съществува само това, което виждат очите му“ (Бава батра 131а). И в това се състои и смисълът на стиха, приведен по-горе: „Благоразумният видя злото – и се скри…“, – това е казано за бягство от зло, което човек вижда, а не от такова зло, което е вероятно да се случи. И в това е и смисълът на стиха: „Казва лентяй: могъщ лъв е на пътя…“ А нашите мъдреци са обяснили, че авторът желае да ни покаже тук до каква степен може да достигне празният страх, само и само да не позволи на човека да извърши добро дело. И още намираме (Дварим Раба 8:6): „Седем неща казал Шломо за лентяя. Казват на лентяя: твоят учител е в града, иди и учи Тора! А той отговаря: страх ме е от лъва по пътя [между улиците на града!] Казват: учителят ти е на твоята улица! Казва им: страх ме е от лъва в пресечките! Казват му: ето го в твоя дом! Казва им: ако отида при него, ще намеря вратата затворена, – и тем подобни…“ (вж. там). От това научаваме, че не страхът служи за причина на леността, а леността [е] причина за страха.
И нашият ежедневен опит потвърждава верността на всичко казано; следването на подобни глупости вече е станало просто и привично за повечето хора. А размишляващият върху това ще намери истината, и знанието е достъпно за разумния. Значението на чевръстостта вече е обяснено достатъчно, за да пробуди сърцето, и нека мъдрият стане още по-мъдър и да продължи да придобива [знания].
От всичко казано е ясно, че чевръстостта трябва да бъде степен, следваща предпазливостта. Защото в повечето случаи човек няма да стане чевръст, ако първо не придобие качеството предпазливост. За онзи, който не се старае да бъде предпазлив в постъпките си и не размишлява за служенето и неговите закони (а това именно е предпазливостта, както вече говорихме), е трудно да се проникне от любов и жажда към чевръстостта и да бъде чевръст в стремежа си към Създателя. Защото той все още е потопен в телесните си похоти и живее съгласно навици, които го отдалечават от неговия Създател. Но след като човек е отворил очи за своите постъпки, за да бъде предпазлив в тях, и вече е направил сметката на заповедите и нарушенията [на придобивките и загубите, свързани с тях], както вече писахме, за него, несъмнено, вече ще бъде по-лесно да избягва злото, да се стреми и да бърза към доброто.
¹ Т.е. различни видове случаи.
² Обяснява Раши: „Храни се и живей с наградата за вярата. С това, че вярваш на Всевишния, уповавайки се на Него и вършейки добро“.
³ Т.е. всички свои потребности, свързани с този свят, и неговите удоволствия човек трябва да разглежда като явление временно, преходно, а това, което е свързано със служенето – като отнасящо се към вечността и оставащо с него завинаги.
⁴ Т.е. всички неприятности, сполетяващи човека, са изпратени от Небето, освен болестите от жега и студ, които са предизвикани от неговата небрежност.
⁵ Т.е. надежда във Всевишния.
⁶ Рамхал иска да каже, че в такъв случай бедата, сполетяла човека поради непредпазливост, не е просто резултат от „естествена“ опасност, а наказание за греха на непредпазливостта.
⁷ Т.е. много вероятна.ани от неговата небрежност.
⁵ Т.е. надежда във Всевишния.
⁶ Рамхал иска да каже, че в такъв случай бедата, сполетяла човека поради непредпазливост, не е просто резултат от „естествена“ опасност, а наказание за греха на непредпазливостта.
⁷ Т.е. много вероятна.
Източник – toldot.com