Изглежда, че тук трябва да направим разлика между две понятия: 1) мислите и подбудите на човека и 2) неговите решения – правилни или неправилни.
Тъй като това всъщност са два етапа: на човека му идва наум мисъл, идея: да направи така и така. А после той, помисляйки, взема решение, прави избор: да осъществи тази идея на практика или не. Казва: добра идея – и действа. Или казва: не, не трябва, лоша идея.
А сега да кажем просто: идеите, мислите и подбудите – наистина са от Бог. И лошите също. Той ни ги изпраща – но не ни кара да ги осъществяваме. В това е нашият избор! Можем да осъществим и лоша идея: защото резултатът ни изглежда приятен, много ни се иска да получим някакво благо или да се отървем от някакъв проблем. Или да не осъществим добра идея: да, би трябвало, но… страхувам се или нямам сили, мързи ме.
И Бог ни подава тези идеи не за да ни тласне към престъпление, към грях, а за да ни постави пред избор и да види как ще постъпим. Както изпитващият задава въпроси на ученика. Или – както организаторът на състезание поставя бариери пред спортиста. Нима той не иска спортистът да мине цялото трасе и да спечели награда? Иска. Но да се награждава може само за нещо. За преодоляване на същите тези препятствия. За преодоляване на себе си, на своите слабости и – правилния избор. Затова тези бариери, тези препятствия, тези изпитания трябва да ги има.
Рав Шимшон-Рафаел Хирш[1] в своя коментар към Тора (към Берешит 6:5[2]) обяснява понятието йецер – склонност, стремеж – по следния начин: това въобще не е някаква отделна сила, която тласка човека към нещо (и със сигурност не някакво същество като „дявол“ с рога и копита). Не, тази дума е образувана от йоцер – „създава“, „създател“. И самата дума означава „създание“ – в смисъл на „продукт“, „плод“ на дейност, на съзидание.
Чие съзидание? На човешките мисли. Именно в такъв контекст я употребява Тора, описвайки какъв е станал човекът преди Потопа: ве-хол йецер махшавот либо… ра – „И всички продукти на мислите на сърцето му – зло“.
Тоест йецер – това са идеи и образи, които се създават от мислите на човека. Това, което му идва наум при дадените обстоятелства. Например, при вида на паднал на улицата безпомощен минувач той може да си помисли: „Трябва да му помогна да се изправи“. В такъв случай продуктът на неговите мисли се получава добър – йецер тов. А може да си помисли: „Я го остави“ или: „Трябва да го обера, докато е безпомощен“. Така продуктът на неговите мисли се получава лош – йецер ра.
Но така или иначе, всички тези изпитания и представляващите ги мисли – са от Бог. Нищо не се случва от само себе си. Мислите „ни идват в главата“, защото Бог ги подава там. А ние вече решаваме какво да правим с тях.
Единственото нещо е: контрола на Бог над решенията на владетелите. Наистина, „Водни потоци е сърцето на царя в ръката на Господа: накъдето поиска, Той го насочва“ (Мишлей 21:1). Но защо?
Защото царят, лидерът – не е само частно лице със своите дела и избор, който той трябва да прави. Неговият избор също оказва влияние върху живота на онези, над които властва, които води след себе си. Защо те трябва да зависят от неговия избор?
Затова Бог така организира изпитанията на царя, така ги разполага във времето, че изборът, който прави царят в определено време, оказва именно онова влияние върху зависещите от него хора, което е трябвало да бъде оказано по план. Например, Хитлер е решил да унищожи евреите: това е негов избор и отговорност. Но Бог, знаейки какво ще избере той, го е поставил там и тогава, където и когато последствията от този избор е трябвало да се осъществят на практика (а да се осъществят те е трябвало, харесва ли ни това или не). Въпросът е бил само на кого да се даде да свърши мръсната работа – ето, на Хитлер, той сам е избрал.
И това наистина се отнася за всички хора, само че в по-малки мащаби. Тъй като всички ние в някаква степен зависим един от друг: децата от родителите, от братята и сестрите, учениците – от учителите и съучениците, работниците – от началството и колегите и т.н. Така че изборът на всеки човек напълно може да засегне някой друг, който сякаш сам не е избрал това. И тук Бог се грижи влиянието да бъде оказано там и тогава, където и когато трябва според Неговия план. И в резултат всичко се получава както трябва: и човекът решава, и планът на Бог се осъществява.
Автор – Меир Мучник
Източник – toldot.com