От Йехуда Шурпин
Кучето ми наскоро умря. То беше моят верен спътник в продължение на много години, дори по-верен от някои мои приятели. Чудех се: какво се случва с животните, след като умрат? Отиват ли кучетата в рая?
Краткият отговор
Ако питате дали има някакъв „кучешки рай“, в който сладки кученца тичат из специален сектор на рая, тогава, макар че ми е неприятно да ви разочаровам, отговорът е не. Обаче, ако имате предвид „рай“ в по-широкия небесен смисъл, тогава – да.
Малко по-дългият отговор: Философският дебат
Въпросът дали животните отиват в рая е бил обсъждан през вековете.
Мидрашът заявява недвусмислено, че животните нямат дял в бъдещия свят[1]. Но това не е спряло някои от най-великите еврейски философи да спорят дали концепцията за награда и наказание, и следователно задгробният живот, важи за животните.
Например раби Саадия Гаон в известния си философски труд „Сефер Емунот ве-Деот“ („Книга на вярванията и мненията“) пише, че животното в крайна сметка бива компенсирано за цялата болка, през която е преминало приживе и в смъртта[2]. Тази идея е в съответствие с твърдението в Талмуда, че „Светият, благословен да е Той, не лишава нито едно създание от каквато и да е награда, която му се полага“[3] (въпреки че наградата на животното е различна от това, което човек би получил за извършване на добро дело по свободна воля). Фактът, че раби Саадия Гаон е смятал, че това важи дори за животно, преминаващо през мъчителна смърт, предполага, че животното ще продължи да съществува дори след смъртта.
От друга страна, Маймонид е на мнение, че концепцията за награда и наказание важи само за човека[4].
Кабалистичният отговор
Въпросът дали животните биват награждавани и имат безсмъртни души е важен, тъй като той не само дава на човека перспектива и смисъл в отношенията му с останалите Божии творения, но и обяснява отчасти целта на човека в този свят.
В едно дълго и увлекателно писмо четвъртият Любавически ребе, раби Шмуел, известен като Ребе Махараш, обяснява, че макар някои кабалисти да са били на мнение, че животните нямат безсмъртни души[5], според ученията на Аризал (раби Ицхак Лурия) животните всъщност имат самостоятелни души и те наистина отиват в рая[6]. Аризал обикновено се счита за последна инстанция за всички кабалистични учения.
Аризал обяснява, че всяка сътворена същност притежава „душа“. Това включва всичко – от камъни и други неодушевени предмети до животни и, разбира се, хора. Тази душа или „искра на Божественост“ не само поддържа съществуването на творението, но и изпълва творението с неговата цел и значимост в света.
Различни души
Но ако всяко творение има искра от Бога, по какъв начин се различават душата на човека и тази на животното?
Бог е създал света, включително душите на животните, чрез слово. Единствено относно душата на човека стихът гласи: „Вдъхна в ноздрите му дихание за живот; и стана човекът жива душа“[7]. Кабалистите обясняват, че когато човек говори, той използва относително повърхностно ниво на дишане. Но когато човек духа [издишва силно], той духа от дълбините си. Така и човешката душа идва от самата същност на Божественото.
Взаимодействащи души
Когато Бог създал света, Той надарил човека със силата да издига божествените искри или души, които се намират навсякъде в творението. Именно поради тази причина като цяло начинът, по който душата на животното се издига и се връща след смъртта му към своя божествен източник, е чрез положителните и духовни взаимодействия с човека.
Така например можем да издигнем душата на кошерно животно, като направим съответната благословия при ядене и като използваме придобитата енергия за дела на доброта и праведност.
(Обаче, за разлика от задгробния живот на човека, в който душите „се наслаждават на Божията слава“[8] в Райската градина (Ган Еден), животинската душа се връща към своя източник (висшия свят на Тоху) в извисено състояние[9].)
В крайна сметка, макар да са различни от хората, животните също имат души, които продължават да живеят и могат да бъдат издигнати. Тази идея ни поставя пред огромна отговорност в отношенията ни с животинското царство. В крайна сметка издигането на животното в отвъдния свят може да зависи от нашите положителни взаимодействия с него.
Бележки:
- Виж Коелет Раба 3:22; Трактат Кала, гл. 1–2.
- „Емунот ве-Деот“ 3:10. Виж също „Тешувот а-Геоним“ (изд. Харкави) 375.
- Талмуд, Бава Кама 38б.
- „Пътеводител на колебаещите се“ 3:17. Виж също неговия коментар към Мишна, Бава Кама 4:3.
- Раби Моше Кордоверо, известен като Рамак, пише, че душите на животните не са безсмъртни и техните души престават да съществуват, когато животното умре (Рамак, „Сефер а-Пардес“, Шаар а-Хейхалот, гл. 10).
- Виж „Игрот Кодеш Адмор Махараш“, стр. 92.
- Битие (Берешит) 2:7.
- Виж Талмуд, Брахот 17а.
- Виж „Игрот Кодеш Адмор Махараш“, стр. 92.
Източник – chabad.org