Кошерна ли е астрологията?

Прогнозирането на бъдещето е голям бизнес. От астролозите във вестниците до корпоративните консултанти — има много хора, готови да се възползват от нашето ненаситно желание да знаем непознатото. Често, когато обмислям важни промени в живота си, се изкушавам да проверя моя астрологичен хороскоп. Има ли нещо нередно в това? Може ли интелигентен човек да вярва в астрологията, без да се чувства нелепо?

Интересно е, че равините в Талмуда отдават сериозна тежест на астрологията. Талмудът казва: „Щом започне месец Адар, човек трябва да стане все по-радостен. Рав Папа казва: ‘Затова евреинът трябва да избягва съдебни дела с неевреи в месеца Ав, понеже неговият мазал е лош; и трябва да премести делото за месеца Адар, когато мазалът му е добър.’”¹ Еврейската дума, която Талмудът използва тук — мазал — обикновено се превежда като „късмет“, но буквално означава „съзвездия“.

Астрологията не е само фактор, който трябва да се вземе предвид при планирането на бъдещи събития — тя влияе и върху човешката природа. Според Талмуда, роденият под съзвездието на Слънцето ще достигне известност, а роденият под Венера ще стане богат и неморален. Роденият под Меркурий ще бъде мъдър и ще има добра памет. Роденият под Луната ще изпита злини. Роденият под Сатурн ще изпитва разочарования, под Юпитер — ще бъде праведен, а под Марс ще стане или хирург, или касапин.² Затова рожденият ден се възприема от равините като ден, в който личният астрологичен късмет е най-силен.³

В това се съдържа едно неудобно противоречие. Макар астрологията да е значима в равинската мисъл, еврейският закон предупреждава срещу търсенето на съвети от астролози.⁴ Но ако астрологията е истинска наука, защо да не се консултираме с нея? Следната мидрашистка притча хвърля светлина върху този въпрос:

Цар завладял нова провинция, елитът на която решил да установи връзки с новите владетели. Някои решили да се сприятелят с херцозите, други — с рицарите, а трети — с министрите. Най-мъдрите казали: „Аз ще създам връзка направо с царя.” Те разсъждавали: „Всички министри, рицари и херцози се сменят; но царят винаги ще остане цар.”⁵

Същото, продължава Мидрашът, се отнася за онези, които приписват сила на съзвездията и искат да им служат. Монотеистите обаче осъзнават, че Бог е върховната сила и всички други сили са само послушни слуги, изпълняващи Неговата воля.

Тъй като всичко във вселената е подчинено на законите на причината и следствието, по естествен път месец Адар е астрологически благоприятен месец, а рожденият ден има уникален астрологичен потенциал за празнуващия. Но разчитането на астрологията може да доведе до заключението, че природата има собствен живот и че небесните сфери имат сили, независими от Божията воля. В действителност те са не повече от проявление на божествената воля. Затова молитвата е толкова важна. Светският живот се опитва да ни убеди, че всичко зависи от законите на природата, а молитвата ни напомня, че природата е под контрола на Бог.

Посланието е ясно: природата и нейните закони — включително астрологичните истини — действително оказват влияние върху живота ни. Те ни предоставят благоприятни и неблагоприятни моменти; предопределят характера ни с определени качества и склонности. Но човек трябва да осъзнае, че върховната сила не е в „природата“, а в Създателя на небето и земята.⁶

Бележки

1. Талмуд, Таанит 29а–б.
2. Талмуд, Шабат 156а. Въпреки че в равинската традиция се приема, че евреите не са подвластни на мазал, средновековният тълкувател Ритва (Раби Йом Тов ибн Ашвили, ок. 1300 г.) смята, че в този контекст думата „мазал“ трябва да се разбира по-общо като „декрет“, а не като съзвездие. Така той тълкува, че когато равините казват, че евреите не са подвластни на мазал, това означава, че те могат да променят божествените декрети чрез добри дела (Таанит 29а).
3. Вж. Йерусалимски Талмуд, Рош Хашана 3:8, където за амалекитите се казва, че във войната срещу израилтяните използвали войници, които празнували рождения си ден именно този ден, за да имат астрологично преимущество.
4. Талмуд, Песахим 113б.
5. Мидраш Раба, Ейха 3.
6. Трябва да се отбележи, че не всички равини са вярвали в истинността на астрологията. Един от най-големите юдейски философи, Мойсей Маймонид (Рамбам, 1135–1204), отхвърля астрологията като недействителна. Вж. неговото „Писмо до Йемен“, гл. 3, и коментара му върху Мишна, Авода Зара 4:7. Трябва да се подчертае също, че настоящият текст не подкрепя съвременната астрология, практикувана от популярни астролози и публикувана в интернет и вестникарски „хороскопи“, които вероятно имат малко общо с древната астрология, спомената в Талмуда.

Автор: Леви Бракман

Източник – chabad.org