Седмична параша

В юдаизма думата „корбан“ (קרבן) носи дълбоко значение, свързано с отделяне от светското и преход към свещеното, като това отделяне е ключов механизъм за освещаване. По-подробно каква е тази връзка:  

 1. Отделянето като акт на посвещаване –

Корбанът винаги включва изваждане на нещо от обикновената употреба и пренасянето му в свещената сфера. Това може да бъде:  

– Животно (овца, теле, гълъб) – което преди е било част от стопанството, но сега се отделя за Бога.  

– Зърно, вино или друга растителна жертва – които преди са били храна, но сега стават принос.  

– Дарение за Храма (като шекелите) – които преди са били светски пари, но сега се освещават.  

Това физическо отделяне символизира духовно отделяне – преход от профанното към святото.  

 2. Как отделянето води до освещаване?  

В юдейската мисъл свещеното не съществува само по себе си, а се създава чрез акта на отделяне. Това се вижда в няколко аспекта:  

 а) Отделянето като пречистване  

– В Тората (Левит 1–7) корбанът често е свързан с изчистване на греха или обновяване на връзката с Бог.  

– Например, жертвата за грях (חַטָּאת, хатат) изисква отделяне на животно, чиято кръв се пръска за очистване на светилището (Лев. 4:1–12).  

– Това показва, че отделянето на жертвата от светския свят е необходимо, за да се въведе свещената чистота.  

 б) Отделянето като акт на подчинение (התקרבות, „хиткарвут“)  

– Самата дума „корбан“ идва от корена ק.ר.ב („карав“), което означава да се приближиш.  

– Но за да се доближиш до Бога, първо трябва да се отделиш от неговите противоположности – от греха, от светските привързаности, от нечистото.  

– Така отделянето не е само загуба, а преход към по-висше състояние.  

 в) Отделянето като създаване на свещено пространство  

– В Храма само отделените (осветени) предмети и хора може да влязат в по-вътрешните дворове.  

– Например:  

  – Свещениците (коаним) са отделени от останалите евреи, за да служат в Храма.  

  – Жертвените животни трябва да бъдат без недостатък – т.е. отделени от обикновените.  

– Това показва, че освещаването става чрез избирателно отделяне.  

 3. Философски и хасидски перспективи  

Някои евреински мислители, особено в хасидизма, виждат в корбана и по-широк смисъл:  

– Отделянето на материята за Бога я превръща в свещена (идея, близка до „авода бе-гашмиют“ – служене чрез материалното).  

– Например, когато някой дава цдака (милостиня), той отделя част от своето имущество – и по този начин освещава материалния свят.  

 Заключение:  

В юдаизма корбанът не е просто „жертва“ в смисъл на загуба, а трансформация.  

– Отделянето от светското е необходимо, за да може нещо да бъде превърнато в свещено.  

– Този процес не унищожава материалното, а го издига – показвайки, че целта на човека е да освещава своя живот чрез посвещение на Бога.  

Това е една от основните идеи на „ממלכת כהנים וגוי קדוש“ („царство свещеници и свети народ“) – призванието на евреите да отделят и освещават света.

В юдаизма отделянето (הבדלה, хавдала) и приближаването до ХаШем (התקרבות, иткарвут) са фундаментални концепции, които всеки евреин може да приложи в ежедневието си – без необходимост от Храм или жертвоприношения. Ето някои основни начини:  

1. Отделяне чрез време – Кедуша на времето  

 а) Шаббат (שבת)  

– Шаббатът е най-ясният пример за отделяне:  

  – Отделяме един ден от седмицата, в който спираме светската работа (мелаха).  

  – Посвещаваме го на молитва, Тора, семейство и духовно обновление.  

  – Чрез това времето става свещено – „זכור את יום השבת לקדשו“ („Помни деня на Шаббата, за да го освещаваш“).  

 б) Празници (מועדים)  

– Ям Тов (празниците) също са отделяне от рутината – забрана за работа, специални молитви и храна.  

– Например, на Рош аШана и Йом Кипур се отделяме за тшува (покаяние) и самоанализ.  

2. Отделяне чрез действия – Кедуша на поведението  

 а) Закони на кашрут (כשרות)  

  – Яденето само на кошер храна е форма на отделяне:  

  – Избягваме определени животни (свине, зайци, морски дарове без люспи).  

  – Разделяме мляко и месо.  

  – Чрез това превръщаме ежедневното хранене в акт на святост.  

 б) Техият аМицвот (מצוות) – Изпълнение на заповедите  

  – Всяка мицва е отделяне за Бога:  

  – Тфилин – Отделяме време и тяло (ръка, чело) за напомняне на Божиите закони.  

  – Цицит – Дрехите с цицит са видимо напомняне за отделяне от греха (Бемидбар 15:39).  

  – Нетилат ядаим – Миенето на ръцете преди хляба е акт на ритуално освещаване.  

3. Отделяне чрез мисъл и реч – Кедуша на духа  

 а) Тфила (תפילה) – Молитва  

– Регулярната молитва (Шахарит, Минха, Маарив) е отделяне на време за диалог с Бога.  

– Дори краткото „Моде ани“ сутрин е акт на свещена благодарност.  

 б) Шмират аЛашон (שמירת הלשון) – Грижа за речта  

– Избягването на лашон ара (злословие) и празни приказки е форма на отделяне от профанното общение.  

– Речта е „צנור לחיים“ („канал за живот“) – когато я освещаваме, се доближаваме до ХаШем.  

 в) Тшува (תשובה) – Покаяние  

– Процесът на тшува изисква:  

  – Отказ от грешните навици (азавт аХет).  

  – Изчистване на мислите (харата).  

  – Връщане към Бога (видуй и коректно поведение).  

4. Отделяне чрез материалното – Авода беГашмиют (עבודה בגשמיות)  

 а) Цдака (צדקה) – Милостиня  

– Даването на част от парите за добро дело е отделяне на материалното за свещена цел.  

– Талмудът казва: „צדקה תציל ממות“ („Цдака спасява от смърт“) – показвайки духовната сила на отделянето.  

 б) Хафрашат Хала (הפרשת חלה) – Отделяне на хала  

– Когато печем хляб, отделяме парче за хала (в памет на храмовата практика).  

– Това е малък, но ежедневен акт на посвещаване на материалното.  

5. Философски аспект: „Лифней ми шеАни бэОлам“ (לפני מי שאני בעולם)  

Раби Ханина бен Доса казва:  

 „כל שיראת חטאו קודמת לחכמתו, חכמתו מתקיימת“  

 „У кого страх от греха е преди мудростта, мудростта му ще остане.“  

(Пиркей Авот 3:9)  

Това означава, че отделянето от греха (физически и мисловно) е първата стъпка към приближаване до Бога.  

Заключение: Отделянето като ежедневна практика  

Обикновеният човек може да се отделя и приближава до ХаШем чрез:  

  • Време (Шаббат, празници).  
  • Действия (мицвот, кашрут).  
  • Мисъл и реч (молитва, шмират алашон).  
  • Материално (цдака, хала).  

Това не е изключително за праведници – Тората е дадена за всички, и всяка малка стъпка към отделяне носи кедуша (святост) в ежедневието. Както казва Теилим (Псалми 118:20):  

„זה השער לה’, צדיקים יבואו בו“  

„Това е вратата към Господа – праведните ще минат през нея.“  

Всеки може да започне с нещо малко – и от там да се издига!

Рамхал (раби Моше Хаим Луцато) в „Месилат Йешарим“ („Пътят на праведните“) описва йерархия на духовното издигане, като подчертава, че отделянето и приближаването до ХаШем се постигат на различни нива в зависимост от мотивацията и съвършенството. Подробно неговата класификация и как всеки тип човек може да се отделя за святост:  

1. Неправедници (רשעים, „решаим“)  

– Характеристика:  

  – Не спазват заповедите или ги нарушават съзнателно.  

  – Живеят според своите желания, без да се съобразяват с волята на ХаШем.  

– Как могат да започнат да се отделят?  

  – Тшува (покаяние): Първата стъпка е да спрат активно да грешат и да се върнат към основите.  

  – Една мицва: Да започнат с нещо малко (напр. дават цдака, запазват един Шаббат).  

  – Рамхал казва: „הרשעים – בחייהם קרויים מתים“ („Неправедните приживе са наречени мъртви“) – но всяка стъпка към светостта ги връща към живота.  

2. Праведници (צדיקים, „цадиким“)  

– Характеристика:  

  – Спазват всички заповеди правилно и последователно.  

  – Избягват греха, но може да нямат допълнителна усърдност (хиддур).  

– Как се отделят по-дълбоко?  

  – Хиддур мицва (הדר מצוה): Да изпълняват заповедите по-красиво и усърдно (напр. най-хубав етрог, най-доброто вино за кидуш).  

  – Лишма (לשמה): Да започнат да изпълняват мицвот не само от привичка, а със съзнание за Божествената воля.  

3. Хасиди (חסידים, „хасидим“)  

– Характеристика:  

  – Спазват заповедите не само за да ги изпълнят, а за да доставят удоволствие на ХаШем.  

  – Вървят „лифним ми-шурат а-дин“ (отвъд буквалното изискване на закона).  

– Как се отделят?  

  – Авода бе-симха (עבודה בשמחה): Да служат на Бога с радост (напр. танцуват при изпълнение на мицва).  

  – Пнимиют (פנימיות): Да търсят вътрешен смисъл в заповедите (напр. не просто да носят тфилин, а да размишляват за тяхното значение).  

  – Гмулут хасадим (גמילות חסדים): Да правят добри дела извън задължителното (напр. посещават болни, даже ако не са близки).  

4. Свети (קדושים, „кедошим“)  

– Характеристика:  

  – Постигнали пълно отделяне от материята (התקדשות, „хиткадешут“).  

  – Живеят само за Бога, дори в ежедневните действия.  

  – Примери: Моше Рабейну, раби Шимон бар Йохай (автор на Зоар).  

– Как се отделят?  

  – Перушим (פרושים): Отделят се дори от позволените неща, ако те могат да отвлекат от святост (напр. ограничават светските удоволствия).  

  – Двекут (דבקות): Постоянно съзнание за Божието присъствие („שיויתי ה’ לנגדי תמיד“).  

  – Месирут нефеш (מסירות נפש): Готовност да жертват себе си за вярата.  

Практическо приложение според Рамхал  

Рамхал подчертава, че всеки започва от различно ниво, но целта е постоянно издигане:  

1. От неправедник → Праведник: Чрез основни заповеди и тшува.  

2. От Праведник → Хасид: Чрез усърдие и вътрешна намерение.  

3. От Хасид → Светец: Чрез пълно отделяне за Бога.  

Важно е да се помни:  

 „אין אדם עומד על דברי תורה אלא אם כן נכשל בהם“  

 „Човек не разбира истински словата на Тората, освен ако не се е спъвал в тях.“  

(Талмуд, Гитин 43а)  

Това означава, че дори греховете могат да станат стъпала за по-голямо отделяне, ако човек се върне с по-силна решимост.  

Заключение: Който се отделя – се приближава  

Според Рамхал „Месилат Йешарим“ е пътят на:  

  • Базово изпълнение (праведници) →  
  • Усърдно служение (хасиди) →  
  • Пълно сливане с Божественото (светии).  

Всеки може да започне от своето ниво – но всяко отделяне, дори и малко, го доближава до ХаШем. Както се казва в Теилим (34:10):  

„יראו את ה’ קדושיו“ –  

„Бойте се от Господа, Неговите светии!“  

Светостта не е само за избраните – тя е призвание на всеки евреин, стъпка по стъпка.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *