Хана, Рош Хашана и поуката за нас

Тази статия се основава на сиха (беседа) на Любавичкия Ребе, изнесена на втория ден от Рош Хашана през 1976 г.

Беседата е изнесена по повод 6-ти Тишрей, който е йорцайт (годишнина от смъртта) на майката на Ребе, Ребецин Хана. Всяка година Ребе посвещавал беседа в нейна памет, но през тази конкретна година той посвещава цяла сиха на Хана – библейската Хана.

Днес ще научим коя е била тази жена, каква е връзката ѝ с Рош Хашана и каква силна поука можем да извлечем за себе си.

Защо Хана и Рош Хашана?

Всяка година на първия ден от Рош Хашана четем хафтара (откъс от книгите на Пророците) от книгата на Самуил, която разказва историята на Хана и нейната молитва.

Според някои мнения, самата история се е случила на Рош Хашана; но всички са съгласни, че на Рош Хашана Бог си е спомнил за Хана и тя е заченала. Ето защо тази история се чете преди звука на шофара.

Историята на Хана

Елкана имал две съпруги: Фенина, която имала деца, и Хана, която нямала. Фенина се подигравала на Хана и Хана била дълбоко натъжена.

Всяка година семейството отивало в Сило, където се намирал Мишканът (Скинията), преди да бъде построен Храмът. Елкана, праведен човек, принасял жертви, но Хана винаги плачела. Елкана ѝ казал:

„Защо плачеш? Защо не ядеш? Нима аз не съм по-добър за теб от десет сина?“

Въпреки това, сърцето ѝ копнеело за дете.

Една година Хана отишла в Мишкана и изляла душата си в молитва. Тя се зарекла:

„Господи, ако ми дадеш син, ще го посветя изцяло на Теб.“

Тя се молела мълчаливо – устните ѝ се движели, но не се чувал звук. Първосвещеникът Илий я видял и си помислил, че е пияна. Той я укорил:

„Докога ще се държиш така? Изтрезней!“

Но Хана отговорила:

„Не, господарю мой. Не съм пияна. Аз изливам душата си пред Бога. Говоря от мъка и болка.“

Илий осъзнал грешката си и я благословил:

„Иди си с мир. Нека Бог ти даде това, което си поискала.“

Хана родила Самуил, когото посветила в служба на Бога. Той станал един от най-великите пророци на Израил.

Въпросите на Ребе

Ребе задава три силни въпроса:

  1. Как е могъл Илий, Първосвещеникът, да допусне такава грешка по отношение на праведна жена като Хана?
  2. Защо Тора би записала този срамен детайл? Та нали Тора избягва да говори негативно дори за животните!
  3. Защо Илий е изчакал тя да приключи молитвата си, преди да я укори? Ако наистина е била пияна, е трябвало да я отстрани незабавно.

Значението на Рош Хашана

За да отговори, Ребе обяснява какво всъщност означава Рош Хашана.

  1. Това е Съдният ден за цялото творение, както за евреи, така и за неевреи.
  2. Това е и денят, в който коронясваме Бог за Цар. Всяка година царската власт на Бога се оттегля и чрез нашите молитви и шофара ние възобновяваме желанието Му да царува отново.

Ето защо молитвите на Рош Хашана са съсредоточени върху царската власт: първо приемаме Бога за Цар и едва тогава можем да приемем Неговите заповеди.

Трябва ли да се молим за себе си?

Ако Рош Хашана е посветен на Божието царство, как можем да прекарваме деня, молейки се за лични нужди – здраве, препитание, деца? Не е ли това егоистично?

Точно това си помислил Илий, когато видял Хана: „Ти се молиш за себе си в такъв свят ден? Ти си пияна от собствените си желания!“

Но Хана отговорила: „Не, аз изливам душата си пред Бога. Молбата ми не е за мен – тя е за Него. Ако имам син, ще го посветя изцяло на Бога.“

И тя спазила обета си.

Защо се молим за своите нужди?

Ребе обяснява: нашите молби всъщност не са за нас самите.

  • Молим се за здраве, за да можем да служим на Бога със сила.
  • Молим се за препитание, за да можем да даваме цедака (милостиня) и да изпълняваме мицвот (заповеди).
  • Молим се за деца, за да продължат Божията мисия в света.

Дори когато човек не мисли съзнателно по този начин, дълбоко в себе си душата отправя тези молби в името на служенето на Бога.

Баал Шем Тов обяснява стиха: „Гладни и жадни, душата им примираше в тях“ (Псалм 107). Когато човек изпитва глад или жажда, това е копнежът на душата да пречисти искрите на святост в храната и напитките.

По същия начин, когато се молим за нашите нужди, това е нашата душа, която моли за инструментите, с които да изпълни своята мисия.

Отново за Илий и Хана

Илий си мислел, че Хана егоистично се моли за себе си. Затова я нарекъл „пияна“. Но Хана обяснила: „Не, аз изливам душата си.“

Тогава Илий разбрал и я благословил.

Поуката за нас

На Рош Хашана – и всеки ден – ние се молим за много неща: здраве, щастие, препитание, деца. Понякога един глас ни нашепва: „Ти си егоист. Мислиш само за себе си.“

Отговорът е отговорът на Хана:

„Аз изливам душата си пред Бога.“

Нашите молитви не са егоистични. Дълбоко в себе си те са викът на душата, която моли за средствата, с които да служи по-добре на Бога.

Както Илий благословил Хана, така нека Бог да благослови всички ни с добра и сладка година: с явно добро, изобилно здраве, препитание, радост и деца.

С благодарност към равин Тувия Сербер за урока и обратната връзка.

Източник – https://sukkatshalom-bneinoach.com/

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *