Една лекция на Равин Лорънс Хаджиоф
Всяка седмица Тора ни разкрива нови пластове от мъдрост, често скрити в познати истории. Една такава история е тази за Авраам, който седи пред шатрата си в знойния ден, възстановявайки се от своя брит (обрязване) на 99-годишна възраст. Болката му е огромна, но, както научаваме, болката от липсата на гости е още по-голяма. Този на пръв поглед прост разказ за гостоприемство съдържа дълбоки кабалистични идеи за живота и смъртта, брака и дори за неочаквания произход на Месията.
Силата на малкия жест: Урокът на Мамре
Тора ни казва, че Авраам се намирал в „равнините на Мамре“. Често приемаме Мамре за географска местност, но всъщност това е името на човек. Мамре бил земевладелец, който, за разлика от други, поканил Авраам да разпъне шатрата си на неговата земя. В замяна на този прост жест на доброта, Бог увековечава името му в този велик разказ.
Урокът тук е огромен: когато направиш услуга на велик човек, ти ставаш част от неговите добри дела. Да позволиш на някого да използва дома ти, за да учи Тора на спокойствие; да заемеш колата си на нуждаещ се; дори да отвориш врата с усмивка – тези малки действия могат да имат огромни, невидими последици. Ставаш част от личната история на този човек. Името на Мамре е записано в Тора, защото е направил нещо простичко – предложил е земята си.
Кабалистичната трапеза: Тайната на млякото и месото
Когато тримата гости (които всъщност са ангели в човешки облик) пристигат, Авраам им предлага храна, в която присъстват както халав (мляко), така и басар (месо). Това е озадачило равините от векове, тъй като смесването им е строго забранено в еврейския закон. Макар Тора все още да не била дадена, Авраам е спазвал нейните принципи. Как тогава е възможно?
Някои коментатори обясняват, че той им е сервирал първо млякото, а след това месото, спазвайки правилния ред. Други казват, че е стоял до тях, за да се увери, че няма да ги смесят. Кабала обаче предлага по-дълбоко обяснение.
Трите ангела имали различни мисии. Два от тях били Михаил и Гавраил. В кабалистичната традиция Михаил представлява дясната страна – страната на хесед (милост, доброта). Гавраил представлява лявата страна – страната на гевура или дин (сила, строгост, съд).
- Млякото символизира живота. То идва от живо същество, за да подхранва нов живот. То е символ на хесед.
- Месото символизира смъртта. То идва от мъртво животно и в него има кръв, която трябва да бъде премахната. То е свързано с гевура и съда.
Според книгата „Зоар“, когато Авраам предложил мляко и месо, той всъщност е отправил послание към своите гости. Михаил, ангелът на милостта, взел млякото. Гавраил, ангелът на силата, взел месото. Авраам, в своята велика духовна същност, е демонстрирал способността да синтезира и балансира тези две противоположни сили – милост и строгост. Този синтез по-късно ще бъде въплътен в неговия внук Яков, от когото произлиза целият еврейски народ.
„Къде е жена ти Сара?“: Вечната работа върху брака
След като се нахранват, ангелите задават на Авраам на пръв поглед странен въпрос: „Къде е жена ти Сара?“. Странен е, защото като ангели, те би трябвало да знаят. Раши обяснява, че те задали въпроса, за да накарат Авраам да я похвали и да засилят любовта му към нея.
Но тук има още по-дълбок урок. Авраам е на 100, а Сара на 90. Те са заедно от десетилетия и бракът им е пример за шалом байт (мир в дома). И все пак, Бог изпраща ангели, за да подсили връзката им. Това ни учи, че работата върху една връзка никога не свършва. Тя не приключва след първата седмица, първата година или след раждането на децата. Тя е непрекъснат процес, който изисква усилия дори след десетилетия съвместен живот.
Месията от Содом: Неочакваният произход на изкуплението
Може би най-шокиращата идея, скрита в тази част на Тората, е свързана с произхода на Месията. Един древен мидраш задава въпроса: „Къде намираме Месията?“. И отговаря: „В полетата на Содом и Гомора“. Как е възможно това?
След унищожението на тези покварени градове, Лот и дъщерите му оцеляват. Мислейки, че са единствените останали на земята, дъщерите му влизат в кръвосмесителна връзка с него, за да продължат човешкия род. От тази връзка се ражда народът на Моав. Векове по-късно, от Моав произлиза Рут, която приема юдаизма и става прабаба на цар Давид, от чийто род ще дойде Месията.
Произходът на Месията е забулен в мистерия и идва от най-неочаквани, дори „опетнени“ източници. Това ни учи на нещо фундаментално: не е нужно да си съвършен цадик (праведник), за да промениш света. Ной е наречен цадик в Тората, но той спасява само себе си и семейството си. Авраам, който не е изрично наречен така, променя целия свят.
Великите дела не са запазени само за съвършените. Понякога най-големите промени идват от хора с трудно минало, които са се преборили със себе си. Както казва лекторът: дори татуиран евреин, който е намерил пътя си обратно към вярата, може да има роля в тази история. Месията може да не е този, когото всички очакват.
Знаците на нашето време
Пророк Йезекиил казва, че един от най-ясните знаци за наближаващото изкупление е, когато земята на Израел, която е била пуста хилядолетия наред, отново започне да дава плодовете си. Когато видим Юдея и Самария (т.нар. Западен бряг) да се заселват и обработват, това е знак.
Днес сме свидетели на тези пророчества. Израел се превърна от пустиня в земеделска сила, в „стартъп нация“. Дори вековният проблем с водата е решен чрез технологии за обезсоляване. Всичко това не са просто политически или технологични постижения. Според пророците, това са осезаеми доказателства, че изкуплението е близо.
Историята на Авраам, ангелите, млякото и месото, и дори разрушението на Содом, ни показва, че Божият план се разгръща по начини, които често не разбираме. Великите неща често покълват от пепелта, а надеждата може да бъде намерена на най-неочакваните места.