Среща или сблъсък с Египет
В главата „Ваигаш“ („и той се приближи“) драмата на Йосиф и братята му достига своята кулминация. Йехуда се приближава до Йосиф с молба за Бинямин, а Йосиф, неспособен повече да се сдържа, разкрива самоличността си. Това е глава за срещи и сближавания: помирението на Йосиф с братята, разплаканата прегръдка с Бинямин, емоционалната среща на Яков с Йосиф, както и представянето на братята пред фараона.
Думата „ваигаш“ носи множество значения: помирение, сблъсък, съединение, напрегнато противопоставяне. Приближаването на Йехуда се случва на множество равнища – от лично до историческо и духовно. Основният конфликт, въплътен в Йехуда и Йосиф, остава неразрешен до месианските времена.
Йосиф успокоява братята си, уверявайки ги, че вижда Божествената воля в техните постъпки. Братята обаче, обзети от срам и разкаяние, остават несигурни в неговата искреност. Този вътрешен смут остава открита рана в душата на Исраел.
„Ваигаш“ отбелязва началото на първия галут (изгнание) за еврейския народ. Изгнанието се разкрива като едновременно среща и изпитание – като загуба и откритие, наказание и възможност, скриване на Божествения лик и съжителство с Божественото присъствие.
Страховете на Яков
Когато Яков стои на прага на Египет, Бог му се явява за последен път и го успокоява: „Не се страхувай да слезеш в Египет“ (Битие 46:3). Въпросът е: от какво се страхува Яков? Той отива при любимия си син, когото не е виждал от 22 години и който вече е управител на най-могъщата държава. Според коментатора Хизкуни, страхът на Яков не идва от предстоящото поробване, а от това, че след като преминат гладът и робството, потомците му може да не пожелаят да напуснат проспериращия Египет, за да се върнат в обещаната земя Ханаан. Коментаторът на „Хаамек давар“ обяснява, че Яков се е страхувал от асимилация в египетската среда, защото искрата на юдаизма може да се запази само в Земята на Исраел. Бог го успокоява с обещанието: „ще направя от теб голям народ там“, което означава, че Исраел ще бъде достатъчно различен, за да не се страхува от асимилация.
Основаване на център на Тора
Стихът „А Йехуда той изпрати пред себе си при Йосиф, да му посочи пътя в Гошен“ (Битие 46:28) се тълкува от Раши според Мидраш като задача на Йехуда да основе бейт мидраш – дом за учение – преди заселването. Това ни учи, че преди да се установи в нова страна, евреинът трябва първо да се погрижи тя да стане център на Тора, тъй като Тора е източник на живот.
Възниква въпросът: защо Яков изпраща специално Йехуда? Защо Йосиф, който вече е в Египет, не може да основе такъв център? Знаем, че Йосиф е продължил да изучава Тора, дори докато е управлявал Египет. Колко високо е било духовното му ниво личи и от думите на Яков, когато научава, че е жив: „Достатъчно! Синът ми Йосиф още е жив!“.
Две нива на връзка
Отговорът се крие в разликата между духовните равнища на Яков, братята и Йосиф. Яков и повечето му синове били овчари, живеещи настрана от светските грижи, за да могат да се посветят на Тора и на служене на Бога.
Йосиф обаче, още от младежките си години, не е бил овчар. Той е управлявал дома на Потифар, а по-късно и целия Египет. Въпреки светските си задължения, той остава тясно свързан с Божественото. Това показва по-високо ниво на връзка – светлина, която „обгръща всички светове“ и му позволява да бъде зает със светските дела, оставайки единен с Бога.
Единство на намерението
Въпреки високата духовност на Йосиф, при изучаването на Тора важат други принципи. Най-важното е човек да бъде едно с Тора, която изучава. Най-пълно това се изразява в човека, за когото „Торатаюю е неговият живот“ – този, който няма други грижи освен Тора. Когато човек съчетава изучаването на Тора с каквато и да е друга грижа, дори ако остава „колесница на Божественото“, той отслабва връзката си с Тора.
Следователно, макар Йосиф винаги да е бил свързан с Бог, поради длъжността си на управител на Египет, той не е можел да се посвети на изучаването ѝ с пълната преданост на онзи, за когото „Тора е неговият живот“. Той не може да служи за образец именно в изучаването на Тора.
Защо Йехуда, а не Йосиф?
За да поддържа съществуването на света чрез Тора (един от „трите стълба, на които стои светът“), Яков изпраща Йехуда. Йехуда бил овчар, живеещ далеч от светските грижи. Такъв тип личност е необходим, за да основе йешива и център на Тора в Египет, където учениците няма да бъдат разсейвани от никакви други дела.
Урок за всяко поколение
Историята не е просто разказ за миналото. Тя носи актуален урок: учениците в йешивата трябва да знаят, че изучаването на Тора трябва да бъде тяхната единствена грижа. Разбира се, те трябва да се занимават и с дела на милосърдието (гмилут хасадим), тъй като това е необходимо условие за пълноценното ѝ изучаване. Тези занимания обаче не трябва да нарушават вътрешната връзка на ученика с Тора, а напротив – да я засилват. Именно по този начин се поддържа съществуването на света.
(На основата на Ликутей сихот, т. 3, с. 827-829)
Рав Борух Горин
«Лехаим»