I. Три периода в живота на Яаков
Последните седемнадесет години от живота на Яаков в Египет завършват епохата на патриарсите и откриват историята на народа Исраел. Тези години са период на подчинение, но именно в тях Яаков изпълнява основната си мисия – благославя своите синове, превръщайки ги в дванадесетте основи на бъдещия народ.
Ребе анализира живота на Яаков като три етапа, които всеки човек преживява:
1. Ханаан – суверенитет: Период на спокойствие и владение, когато душата свети свободно.
2. Харан – борба: Време на предизвикателства, трудности и борба с външни и вътрешни сили.
3. Египет – подчинение: Етап на видима безсилност и зависимост.
Примерът на Яаков учи, че и трите състояния могат да бъдат изживени с мъдрост и целенасоченост. Дори периодите на подчинение носят смисъл и плод – точно в Египет Яаков осигурява духовния фундамент на бъдещия народ.
II. Дванадесетте колена на Израиля
Централно място в главата заемат благословиите на Яаков на синовете си. Те са едновременно оценка на миналото и пророчество за бъдещото им предназначение като колена. Яаков вижда греховете им, но показва как тези слабости могат да се превърнат в силни страни. Той разкрива уникалния характер на всеки: Йеуда – водач и цар, Исахар – учен, Звулун – търговец, и т.н.
Въпреки че всяко коляно получава специфично благословие, Тора подчертава, че Яаkoв благославя всички тях. Това означава, че потенциалът на всяко едно благословие присъства във всеки от синовете и в целия народ. Така те стават истинска „общност от народи“ – разнообразни, но единни, всяко със своята роля, участващо в призванието на другите.
III. Какво е благословение?
Еврейската дума за благословение – „браха“ – идва от значението „накланям“, „изливам“. Благословението не е нещо, което се дава отвън, а разкриване на вътрешен, вече присъщ потенциал. Човекът, който благославя (като Яаков, коренът на колената), с възвишено зрение разпознава този потенциал в другия и помага да се осъществи.
Яаков благославя синовете си именно като техен общ корен. От нивото на тяхното коренно единство, той разкрива индивидуалния им път и ги свързва с силата да го извървят. Така те стават цялостен народ, в който силата на единия е част от наследството на всички.
Главен редактор на «Лехаим» Борух Горин