Главата „Микец“ разказва как фараонът има сънища, които мъдреците на Египет не успяват да тълкуват задоволително. Тогава Йосеф е доведен пред него и дава обяснение, което успокоява и удовлетворява владетеля.
Загадката на тълкуването
На пръв поглед сънищата са ясни: седемте хубави крави и пълните класове символизират години на изобилие, а седемте слаби крави и изсъхналите класове – години на глад. Здравословните крави и класовете са пряк резултат от обилна храна и влага, и обратното. Фараонът вижда как кравите излизат от Нил – източникът на живот за Египет. Редът и броят (седем) също сочат към седем последователни цикъла на плодородие и глад.
Обаче, според Мидраш, местните тълкуватели предлагат различни, лични обяснения: че ще роди седем дъщери и ще ги погребе, че ще завладее и ще загуби провинции. Зоар пояснява, че фараонът ги отхвърля, защото вярва – сън на владетеля трябва да носи световно послание, а не да се отнася за лични дела.
Защо египетските мъдреци не разбират очевидното?
Коментаторът Абарбанел предлага отговор: Египетските магьосници са били обучени да тълкуват всеки образ от сънища като сложна метафора, която винаги означава нещо различно от себе си. Само Йосеф притежава мъдростта да види, че сънят на фараона трябва да се разбира буквално – като Божествено предзнаменование за бъдещи конкретни събития и указание за действие.
Геният на Йосеф: тълкуването като план за действие
След като обяснява сънищата, Йосеф незабавно дава и съвет: фараонът трябва да назначи разумен мъдрец, който да събира зърно в годините на изобилие, за да снабдява страната в годините на глад. Защо той дава такъв съвет, след като е помолен само за тълкуване?
Рамбан отговаря, че този съвет е част от самото тълкувание. Истинската трудност в съня не е значението на образите, а тяхното съседство: „други седем, слаби крави, излезоха от реката и застанаха до другите крави на брега на реката“. Защо годините на изобилие и глад са представени като съществуващи едновременно? Египетските мъдреци тълкуват, че двата периода ще се случват едновременно, но това не задоволява фараона.
Йосеф предлага друга, по-дълбока перспектива. Той обяснява, че съседството показва необходимостта от връзка между двата периода. Ако в годините на изобилие се предприемат действия (събиране на запаси) за спасение през идващия глад, тогава двата периода се „свързват“ – плодовете на първите „хранят“ вторите. Обратно, в годините на глад хората ще живеят именно от запасите на изобилието, които отново ги свързват. Назначението на управител е механизмът, чрез който това съседство/свързване се осъществява на практика.
Именно това обяснение на съседството – което е и план за действие – впечатлява толкова силно фараона. Той вижда не само пророк, но и гениален държавник, и веднага назначава Йосеф за свой заместник.
Духовният смисъл: сънят и изгнанието
Събитията в тази глава поставят началото на слизането на семейството на Яков в Египет, т.е. на първото еврейско изгнание. В този смисъл, сънищата на фараона са и притча за изгнанието.
Сънят позволява противоположностите да съществуват заедно. По същия начин, в период на изгнание (или вътрешна духовна борба), „хубавите крави“ (стремление към доброто и святото) и „слабите крави“ (склонност към лошото) могат да бъдат присъщи на човека почти едновременно. Урокът от Йосеф е, че човек трябва да „събира запаси“ – да трупа духовни сили, вяра и добри дела в периоди на вътрешно изобилие и яснота. Тези запаси ще го хранят и предпазят в периоди на духовен „глад“ или изпитание, като по този начин две противоречиви състояния се свързват в полза на човека. Така еврейският народ постоянно може да се възползва от Божественото благо.
(На основата на «Ликутей Сихот», т. XV, с. 339–346)