Когато израилтяните излязоха от Египет и се приближиха към Червено море, фараонът и войската му ги преследваха. Моисей подкрепи народа, казвайки: „Не се бойте! Застанете и вижте спасението, което Господ ще извърши за вас днес. Египтяните, които виждате днес, никога повече няма да ги видите. Господ ще се сражава за вас, а вие ще мълчите“ (Изход 14:13-14).
Страхувайки се от настъпващите египтяни, израилтяните се разделили на четири лагера с различни предложения: да се хвърлят в морето, да се върнат в Египет, да започнат битка или да се молят. Думите на Моисей отговарят на всеки от тези подходи.
Въпросът е: как един отговор може да се отнася за толкова противоположни мнения? И защо всички тези подходи са отхвърлени с Божествената заповед „Движете се напред!“ (Изход 14:15)? Тази заповед насочва към целта на Изхода – да служат на Бога на планината Синай (Изход 3:12).
Защо четирите подхода не са правилни?
Въпреки че молитвата и борбата изглеждат достойни, те са продукт на човешката преценка, а не на пълното самоотдаване на Божествената воля. Желанието да се върнеш в робство е в явен разрез с Божия план. Да се самоубиеш е забранено и показва отчаяние. Битката, макар и смело начинание, не е твоята задача. Молитвата, въпреки че е вярна, не е необходимото действие в този момент. Всички тези подходи произтичат от лични склонности, а не от послушание.
Значението на „Движете се напред!“
Заповедта „Движете се напред!“ изисква активно, целенасочено движение към Синай, към целта. То не е бягство, нито пасивност. То представлява процес на освещаване на света чрез Тората. Това движение води до разцепването на морето – както във външния свят, така и в душата на човека. Материалният свят (морето) остава, но Божествената сила, скрита в него, се разкрива (сушата). Това е подготовка за даряването на Тората и предвестник на окончателното изкупление.
Разцепването на морето: завършек на Изхода
Разцепването на морето е окончателното освобождение от Египет. Дотогава връзката все още съществуваше. Това чудо се споменава ежедневно, както и самият Изход. Всекидневното ни служене има елементи, съответстващи на Изхода (свобода от ограничения) и на разцепването на морето (разкриване на Божественото в материалния свят).
Урок за всички поколения
Истинското служене не се състои в бягане от света (да се хвърлиш в морето), нито в подчинение на неговите ограничения (робство), нито в борба с него като самоцел, нито в пасивно упование само на молитва. Служенето е активно движение напред, за да се внесе светлина и святост в материалния свят. Този път често противоречи на нашите естествени склонности, което е знак, че именно това Божията воля изисква от нас.
Когато човек следва това повеление с пълно самоотдаване, той преодолява личните си ограничения („Изход от Египет“) и предизвиква „разцепване на морето“ в собствената си душа – разкрива се смисълът на душата му. Това лично разкритие от своя страна предизвиква подобно разкритие в мащаба на целия свят, приближавайки изкуплението.
Ребе Раяц, често наставлява хасидите „да се движат напред“ – да не се изолират, да не гледат на Тората като на тежка работа, да не се впускат само в борба или само в молитва, а активно да работят за освещаването на света.
Целта е да се приближим до разкриването на вътрешните тайни на Тората в епохата на Изкуплението. Това се постига чрез лично „разцепване на морето“. Ако не виждаме резултати в света, причината може да е в нас – не сме разкрили напълно Божественото в собствената си душа.
В последните поколения, когато се приближаваме до Машиаха, има специален тласък към разкриване на съкровените части на Тората, включително тайните, скрити в самата Алаха. Чрез разкриването на тези „съкровища“ на Тората, ще се разкрие и „съкровището на богобоязливостта“ във всеки от нас. С тази сила ще преодолеем последните пречки и ще видим изпълнението на пророчеството: „И всяка плът ще види, че устата на Господа са проговорили“ с пришествието на Машиаха, скоро в наши дни.
Главен редактор на «Лехаим» равин Борух Горин