Мисията на Бней Ноах в космическия порядък далеч надхвърля рамките на формалистичното придържане към седемте ноахидски заповеди. Тяхното предназначение е вплетено в самата тъкан на битието, още от първите проблясъци на сътворението, където волята на Създателя се откроява не само в съдбата на Израел, но и в съдбините на цялото човечество. Бней Ноах са призовани да бъдат едим леШем — свидетели на неделимото Единство на Всевишния сред народите, да донесат ор ешар — светлината на етичната справедливост и моралната яснота — в сферите, все още подвластни на мъглите на идолопоклонството, релативизма и духовния нихилизъм.
Неслучайно Тората описва Ноах, архетипния праведник сред своето поколение, като иш цадик, човек на съвършенството и правото, чийто завет с Боре олам маркира първоначалната универсална връзка между Твореца и човешкия род — съюз, основаващ се не на откровението при Синай, а на вродената етическа интуиция, заложена във всяко човешко същество. В този контекст можем да припомним и фигурата на Йов, чието духовно величие се простира отвъд географски и етнически граници,както и Шем,синът на Ноах, когото Тора нарича Малки-Цедек, царят на Шалем, за когото мъдреците учат, че е бил коен ле-Ел Елион — свещеник на Всевишния, и чрез когото бе запазен и предаден на народите пътят на правдата и познанието за Единия Б-г.
Въпреки това, този естествен морален ред придобива сакрално измерение и става част от реда на Божествената воля единствено когато е възприет ле-Шем Шамайим — заради Небето, по повелята на Моше рабейну, както е постановено от Рамбам (Мишне Тора, Хилхот Мелахим 8:10).
Следователно, истинският Бен Ноах не се дефинира просто чрез обществена добродетелност, а като овед Елока, служител на Всевишния, който въвежда ред в хаоса, установява справедливост и милосърдие не като прояви на хуманистичен алтруизъм, а като актове на служене в рамките на Малхут Шамайим — Царството Небесно. Бней Ноах изпълняват функцията на амуд а-хесед, стълб на милостта, поддържащ устойчивостта на мирозданието, както ни учи Пиркей Авот: “על שלושה דברים העולם עומד – על התורה ועל העבודה ועל גמילות חסדים” — „На три неща се крепи светът: на Тората, на служенето на Бога и на милосърдните дела.“ И докато пазителството на Тора е поверено на Израел, делата на хесед и цедек са възложени на народите чрез техните праведници.
Зоар (парашат Ваера) предава, че когато народите пренебрегнат тази мисия, ор хаШехина — светлината на Божественото Присъствие — се отдръпва от света, оставяйки го духовно разколебан и без ос опора. Затова Бней Ноах са натоварени със задачата да поддържат тази опорна структура чрез йират Шамайим и хесед веемет, като стават не просто свидетели, а активни участници и съработници на Израел в процеса на Тикун Олам.И както отбелязва Рамбам (Хилхот Мелахим 12:1), дори и в дните на Машиах, народите ще се обръщат към Израел за наставление, потвърждавайки, че ролята на Бней Ноах остава фундаментално съпътстваща и допълваща, а не водеща или заместваща.
Във финалните етапи на историята, йемот а-иквота де-Мешиха, Бней Ноах ще бъдат двигателите, които ще предизвикат духовно пробуждане сред народите, ще отхвърлят идолопоклонството, крайностите на религиозния фанатизъм и упадъчния хедонизъм, и ще подготвят сцената за онзи ден, описан от пророк Захария: “והיה ה’ למלך על כל הארץ, ביום ההוא יהיה ה’ אחד ושמו אחד” — „И в онзи ден Господ ще бъде Един и Името Му — Едно“ (Захария 14:9).
Както учи Баал Шем Тов, дори и човек от народите, който служи на Всевишния с искрено сърце, с лев наки и с битул, може да постигне духовни висоти, непонятни дори за мъдреците от народите. Такъв човек, макар и да не принадлежи към Израел, се вписва хармонично в глобалния план на Провидението и участва във великата симфония на доброто, възвестена от пророците.
Истинският Бен Ноах не възприема света като самозарастваща рана, нито се уповава на месии от чужди системи, а разбира, че самият той е שותף בבריאת התיקון, ,,съдружник”в делото на Създателя, и че отговорността за поправянето на света е универсално задължение. Неговото място не е в конкурентно съревнование с Израел, а в позицията на חבר לתיקון, съработник, който изгражда общества на справедливост, скромност и състрадание, с ясно съзнание за своята роля в Божествения план.
Светът не може да бъде изцелен без праведници измежду народите. Както ни учи Талмуд (Санхедрин 105а): “חסידי אומות העולם יש להם חלק לעולם הבא” — „праведниците от народите имат дял в бъдещия свят“. Но този дял не е плод на етично-социално инженерство, а следствие от кабала ле-Шем Шамайим — осъзнато и смирено приемане на Божествената воля.
Така ролята на Бней Ноах в Тикун Олам не е маргинална, нито периферна. Тя е интегрална част от есхатологичната структура на мирозданието. Без тях Шехина не би могла да се разкрие пълноценно в този свят. Без тях Машиах не би могъл да бъде приет от народите. Те са необходимата маахане а-ихон, външният лагер, който проправя пътя за ор а-пними, вътрешната светлина на Тора. Нека бъде ясно: тяхната роля е свещена, тяхната мисия — пророческа, а тяхното място — в центъра на Божествения план за изкупление, като съдружници и съработници на Израел, а не като негови заместници, в изграждането на свят, пълен с познание за Всевишния, както водите покриват морето.
Предоставено от Валентин Боянов