За свободата на волята: имаме ли право на избор, какви са аргументите на тези, които отричат свободата на избора на човека и какво общо има възкресението на мъртвите с това.
Раздел: Свобода на волята
Коментар на Мишна
Господ, благословен да е Той, награждава тези, които спазват заповедите на Тора, и наказва тези, които нарушават нейните забрани. Най-високата награда е бъдещият свят, а най-тежкото наказание е карет (изтриване на душата). Вече сме говорили достатъчно по тази тема, а стихът от Писанието, който показва основата: „Сега, ако простиш греха им, добре; ако не — изтрий ме от книгата Ти…“. Господ отговори: „Кой е този, който е съгрешил срещу Мен, та Аз да го изтрия от Книгата Си“. Оттук виждаме, че Той знае кой е престъпник и грешник, за да даде награда на достойния и наказание на съответния.
Книга „Рош Амана“
Единадесета основа: Святият, благословен Той, ще възнагради добрите дела на тези, които спазват Неговите заповеди, и ще накаже нарушителите и тези, които не ги изпълняват. Най-високото възнаграждение е бъдещият свят, а най-тежкото наказание е карет. Вече сме обяснили достатъчно по тази тема. Стихът, който потвърджава тази основа: „Сега, ако простиш греха им, добре; ако не — изтрий ме от книгата, която си написал“. На това Бог отговори: „Кой е този, който е съгрешил пред Мен, че Аз да го изтрия от Книгата Си“. Оттук се виждат наградата на праведника и наказанието на злодея.
Сидур
Вярвам с пълна вяра, че Създателят, благословено е Неговото име, ще даде благата награда на тези, които пазят Неговите заповеди, и ще накаже тези, които нарушават заповедите Му.
Закони за покаяние. Глава осма
Благото, скрито за праведниците, е живот в бъдещия свят, живот без смърт и добро, неподправено със зло. Това е, което е написано в Тора: „Да ти бъде добре и дните ти да бъдат дълги“. И традицията ни учи: да ти бъде добре — в свят, който е напълно добър, и дните ти да бъдат дълги — в свят, който е напълно дълъг, а това е бъдещият свят. Наградата на праведниците е да получат това наслаждение и да пребивават в това благо. Наказанието на злодеите е, че те няма да получат този живот, а ще бъдат отхвърлени и ще загинат. И този, който не получава този живот, е мъртвец, който не живее вечно, а ще бъде отхвърлен за злодействата си и ще загине, като добитък. И това е карет, за което е написано в Тора: „Изтриваща се, изтриваща се ще бъде тази душа“, и традицията ни учи: изтриваща се в този свят, изтриваща се и от бъдещия свят. Тоест, душата, която се отделя от тялото в този свят, не получава живота на бъдещия свят, а и от бъдещия свят ще бъде изтрита.
Книга на заповедите
Повелено ни е да вярваме, че следва да имаме страх от Бога и да треперим пред Него, да не бъдем като вероотстъпниците, предаващи се на случайността, а да се страхуваме от това, че Неговото наказание може да дойде по всяко време, и това е, което е казано: „Страхувай се от Господа, твоя Бог“ — четвърта заповед.
Предисловие към основата
„В тази основа получихме две известия: първото — че Святият, благословен да е Той, ще даде благата награда на тези, които спазват заповедите Му, и ще накаже нарушителите и тези, които не ги изпълняват. Второто — че най-високата награда е животът в бъдещия свят, а най-тежкото наказание е изтриването на душата“ (Рош Амана, гл. 5).
Цел на надзора — награда и наказание
По-горе обяснихме, че, въпреки че целта на служението е самото служение, знанието за възнаграждението се отнася към основите на вярата. Обяснихме там, че знанието, че Създателят е пределът на съвършенството и добротата и не може да се приписва никакъв недостатък, още по-малко беззаконие в управлението на творението и в бъдещото възнаграждение, всичко това се отнася към първата основа. В тази основа, която служи като продължение на предишната основа за индивидуален надзор, тази вяра придобива допълнителен аспект, става основа на живота на вярващия, изпълняващ волята на Създателя си в името на съединението с Него.
Тази основа, която показва вечната награда за праведника, състояща се в съединение с живота на бъдещия свят, и наказанието на злодея, състоящо се в изтриване от този свят, завършва основата за надзор, защото това е наистина така, целта на надзора е именно тази добродетел на вечното единство.
Обяснихме, че индивидуалният надзор не е просто знание за случващото се, но неговата същност е отношението, изразяващо удоволствието на Бога от делата на човека в близост до Него. Също така беше обяснено там, че съвършенството на висшия надзор се отнася към Израел, а още повече към праведника, за да издигне тези, над които се извършва надзор, над управлението на природата, с цел съединение със Създателя.
Както беше обяснено по-горе, знанието за възнаграждението, състоящо се във вечно единство със Създателя, е това, което стои в основата на дълга на човека в света, в който живее. То определя пътя на човека към постигане на съвършенство, което дава това ниво, и именно то дава на човека надежда и упование, необходими, за да устои на всяко изпитание и скриването на лицето на Създателя, опирайки се на тази вяра, че в крайна сметка ще дойде това благо.
Бъдещият свят и възкресението на мъртвите
„Най-високата награда — животът в бъдещия свят“ — тази тема е в основата на спора и бурната полемика, насочена срещу Рамбам в неговото възприятие на бъдещия свят и възкресението на мъртвите, до такава степен, че се стигна до обвинения, че Рамбам поставя под съмнение основата на вярата във възкресението. За да изясним позицията на Рамбам, ще отделим специална глава. Ще разясним спора между Рамбам и последователите му, от една страна, и Рамбан и последователите му, от друга страна, относно разбирането на тези основи. Ще бъде показано, че според Рамбам, тази основа е предел на всички основи за всеки човек от народа на Израел. Дните на Месията са предназначение на народа на Израел като цяло, а възкресението на мъртвите е детайл от основата на възнаграждението.
Защо в Тора не е казано открито за възмездието
Много от нашите учители са се занимавали с този въпрос. Според Рамбан, темата се обсъжда в началото на глава „Хелек“. Ще приведем мнението на нашите учители по този въпрос и ще покажем, че според Рамбам възмездието е изрично споменато в Тора.
Въпреки това, дори стихът, който Рамбам използва като източник за тази основа, не разяснява същността на наградата, а само говори за изтриването от Книгата на Твореца. А стихът „да ти бъде добре и дните ти да се продължат“ (който Рамбам цитира в законите за покаяние) не е ясно посочен като указващ за бъдещия свят, а това е тълкуването на мъдреците. Явният стих е този, който говори за отстраняването от бъдещия свят, а не за наградата, и за това ще говорим по-късно.
Награда за заповедите в този свят
Много стихове говорят за обещания за блага като награда за спазването на заповедите, като за предназначение на доброто, което трябва да се сбъдне в този свят. Тази тема трябва да бъде разяснена, тъй като наградата за заповедите не е материална и не е в този свят, а в бъдещия. Нашите учители са обяснили тази тема по различни начини и ще я разгледаме в отделна глава. Ще обсъдим също дали страданията в този свят са само наказания за грехове или съществуват страдания без грях.
Рай и ад
Рамбам има своя собствена позиция по тези въпроси, която ще бъде разяснена по-късно. Ще разгледаме подробно и мнението на Рамбан по тези въпроси, което той е описал подробно в „Шаар а-гмул“.
Свобода на волята
Тази тема ще бъде разгледана първо, тъй като вярата във възмездието задължава познаването ѝ. Ще представим аргументите на тези, които отричат свободата на волята, и ще обясним, че основата на свободната воля се отнася до нивото на човека — създаден по образа на Твореца, и е дълбоко вкоренена в самата форма на творението.
Забележка
В отличие от другите основи, Рамбам не включва тази основа в законите за покаяние, където изброява тези, които са отстранени от бъдещия свят. Това включва всички, които отричат основите на вярата, и много хора са се запитвали за това.
В коментара на Меркевет а-мишна на Рамбам са дадени две причини за това: първо – защото не е правилно да се служи заради наградата, Рамбам не е привел тази основа там. Това е изненадващо, защото Рамбам привежда тази основа в коментара си на Мишна като една от тринадесетте основи. Той също така обяснява в предисловието си темата за служението само заради него, и вече казахме по-горе, че това не противоречи на задължението да се знае основата за възмездието.
Друг отговор е, че същността на възмездието е включена в основите на вярата в идването на Месията и възкресението на мъртвите. Но и това е учудващо, защото Рамбам не е включил тази основа в двете основи, а ѝ е отредил специално място, което е необходимо според неговата позиция относно тези две основи, както ще обясним.
Има и обяснение, че тази основа е включена в това, което Рамбам е казал в продължението на своите думи — законът за тези, които се отдалечават от общността на Израел, и сякаш отричат предназначението на бъдещия свят в тяхната част. Но и този отговор не изглежда задоволителен, защото няма необходимост тази вяра да бъде основа за отдалечаване от народа на Израел, и може да има и други причини, не непременно свързани с учението за вярата. Освен това не изглежда логично Рамбам да включи основата на вярата по скрит начин в този конкретен закон.
Има и мнение, че както отричането на възмездието води до лишаване от награда, така и няма нужда да се говори специално за него, защото това е проста логика. Но и този отговор не е верен, тъй като принципът на мяра за мяра е споменат в Гемара по въпроса за вярата във възкресението на мъртвите, и тази основа Рамбам я е назовал конкретно.
Най-логично изглежда да се каже, че както обяснихме по-горе, тази основа е продължение и завършване на предишната основа. Целта на надзора е награда и възмездие. Следователно, надзорът е указание за отношението и връзката с целта на това съединение — животът на бъдещия свят. Затова, който отрича надзора, съответно отрича и възмездието. Задължението за самостоятелно познаване на тези основи на вярата изисква детайлно разглеждане, и затова Рамбам е казал отделно (в коментар на Мишна), когато говори за основите, за тези две основи. Но отричането на тези основи не изисква детайлно разглеждане, защото в основата на това отричане стои едно и също — епикурейство — отхвърляне на бремето на Тора, отричане на надзора и неговите последици, тоест възмездието.
„И тази идея е велика основа, стълб на Тора и заповедите, както е казано: „Виж, днес поставям пред теб живот“, и е казано: „Виж, днес давам пред теб“. Тоест, в твоите ръце е властта и всичко, което човек желае да прави, добро или лошо. И затова е казано: „Кой ще даде, да бъде сърцето им такова…“. Тоест, Бог не принуждава човек да прави добро или зло, а всичко е оставено на него“ (Рамбам, закони за покаяние 5:3).
Рамбам представя аргументите на тези, които отричат свободата на избора, и ги опровергава един по един. Всичко това, за да потвърди истинността на „тези основи, които никой от нашия народ не е отричал, слава на Всевишния“ (Морé Невухим, част 3, глава 17).
Аргументи на отричащите свободата на избора
Божието предопределение обхваща всичко сътворено и всички хора, така че съществуването на човека като праведник или злодей е предопределено преди неговото раждане. Освен това, всичко, което се случва в света, трябва да бъде по волята на Бога, така че как е възможно действия, противоречащи на Неговата воля, и как е възможно човек да има власт да разруши това, което е създадено от Бога?
Цялото творение се управлява чрез комбинации от звезди, властта на планетите и съзвездията определят характера на човека и съдбата му във всички детайли.
Всеки човек се ражда с определен характер и качества, които са вродени в него от семейството му, всеки човек получава в детството си възпитание или преминава през събития, които определят неговия характер и качества. Всичко това, без съмнение, лишава човека от свободата на избор.
Всевиждането на Бога включва и всичко, което ще се случи в бъдеще, така че на Бог е известно дали човек ще бъде праведник или злодей; това знание неизменно прави свободния избор невъзможен.
Има стихове в Тора и пророците, „които изглеждат като противоречащи на тази основа“, и те създават впечатление, че Творецът предопределя човек да извърши грях (като Фараона в Египет, Сихон и жителите на Ханаан).
Тези са накратко аргументите на отричащите свободата на избор, разпределени в различни видове. Ще преминем към думите на Рамбам.
Божието предопределение
„Да не ти хрумне мисълта, която изказват глупците от народите на света и голяма част от неосведомените от децата на Израел, че Светият, благословен да бъде, предопределя на човека от рождението му да бъде праведник или грешник. Но това не е така, всеки човек е призван да бъде праведник, подобно на Моше Рабейну, но също така може да бъде и злодей, като Йеровам. Може да бъде мъдър или глупав, милосърден или жесток, алчен или разточителен, и така във всички свои качества. И няма някой, който да го принуждава или да го предопределя, или да го тласка в една или друга посока. Но самият той, по собственото си разсъждение, избира пътя, който желае.
И това е, за което е казал пророкът Йеремия: „От устата на Всевишния не излиза зло нито добро“. Тоест, Бог не предопределя на човека да бъде добър или лош. И ако е така, то самият грешник е развалил живота си. И затова трябва да плаче и да стене от своите грехове и от това, което е направил със своята душа и какво зло ѝ е причинил. Това е, за което е казано после: „За какво ще плаче живият човек…“. И отново е повторено, че тъй като всичко е в наша власт и с нашите действия, и нашето разсъждение ние сме направили всичкото това зло, трябва да се покаем и да оставим злодейството си, защото това е все още в наша власт, и за това е казано: „Да разгледаме пътищата си и да ги изследваме, и да се покаем“ (Рамбам, закони за покаяние 5:2).
„Всеки човек е призван да бъде праведник, подобен на Моше Рабейну, но може също така да бъде злодей, като Йеровам“ — очевидно, тук не става дума за духовни висоти, вродени качества или таланти. Рамбам има предвид, че всеки човек може да изпълни предназначението на живота си и това, за което е бил изпратен от Твореца, оправдавайки по този начин съществуването си. Изборът е в това, къде е насочено усилието на човека, каква цел преследва в живота си. В борбата си срещу злото начало, в коригирането на своите черти, в труда на изучаването на Тора и изпълнението на заповедите ѝ, всеки, съобразно своите възможности, получава награда в съответствие с това, което трябва да преодолее, и така става праведник като Моше или, напротив, става като Йеровам.
Аргументът, че всичко е предопределено, отричащ свободата на избора, е вероотстъпничество не само от гледна точка на основите, свързани със заповедите и въздаянието, но също така увековечава злото в човека и творението, като по този начин е отрицание на вярата във Всеблагия Творец. Този аргумент, който оправдава всяко зло дело и всяка лоша черта на характера, Рамбам опровергава доста просто:
„Ако Бог беше предопределил на човека да бъде праведник или злодей, или ако от самото раждане на човека имаше нещо, което го насочва към избора на определен път, определено знание, определен нрав или определено действие, както си представят глупците, които се занимават с астрология, как би могъл Творецът да заповядва чрез Своите пророци да правим това и онова, да насочваме стъпките си към доброто и да не следваме злото, когато от самото раждане вече е предопределено на човека или неговата природа го насочва към определен избор, и той няма възможност да се противопостави?! Как би могла изобщо да съществува Тора? По какъв закон и какъв съд би могъл да се въздаде на злодея за делата му или да се даде награда на праведника? Съдията на целия свят няма ли да постъпи по справедливост?!“ (Там, 4)
В своята книга „Морé Невухим“ Рамбам представя възгледите на някои арабски философи, които смятат, че всяко събитие, което се случва в реалността, става непосредствено по волята на Твореца. „И у човека по принцип няма възможност да направи нещо или да се въздържа от някакво действие… И произтича от този възглед също така, че следването на религиозните закони е абсолютно безполезно, защото човек, каквато и религия да е наследил, не може да направи нищо, нито да изпълни това, което му е заповядано, нито да се отклони от това, което му е забранено, и представители на тази секта казват, че това е така, както е пожелал Всевишният“. Без съмнение, такъв възглед „противоречи както на разума, така и на сетивния опит, и е разрушение на стените на Тора“.
…„Противоречи на разума“, защото дори философите разбират, че човек има дар за разумна мисъл, разбиране, способност да съди и да носи отговорност за своите действия. Всичко това отличава човека от животните.
…„И на сетивния опит“, защото всеки човек усеща, че именно той решава и инициира всичките си действия във всички аспекти на живота си. Във всички свои дела той може да прояви усърдие и прилежание (макар и да не може да гарантира успех). Във всеки момент от живота си човек избира какво и как да направи с пълното усещане, че решава само той и никой друг.
…„И е разрушение на стените на Тора“, както изтъкнахме по-горе от думите на Рамбам, няма възможност да дадем на човека заповед и да го накажем за неизпълнението й, ако той не притежава свобода на избор.
Преди да преминем към изложението на възгледа на Тора по този въпрос, ще представим още един аргумент на отричащите свободата на избор.
Автор-Рав Еуд Авицедек
Източник-toldot.com
Превод-bneinoah-bg.com