Смисъла на страданията и изпитанията, споменати в Танах
Изпитание – Откровението на планината Синай
Трябва да се изясни още една тема сред изпитанията, споменати в Тора, а именно Откровението на Синай и даването на Тора. Говорейки за това, трябва отново да цитираме думите на Рамбан, който обяснява този тест в различен смисъл от другите тестове на праведните и пише там: „По мое разбиране това е изпитание в буквалния смисъл – т.е. казва, че Бог е искал да ви изпита, ще спазвате ли Неговите заповеди, защото Той е премахнал всяко съмнение от сърцето ви и сега Той гледа да види дали Го обичате и желаете Него и Неговите заповеди. И така всяка дума „изпитание“ означава проверка, „да го направя, защото не съм опитвал“ (Шмуел Алеф 17:39), т.е. „Никога не съм се тествал да правя това.“
И може да се окаже, че това изпитание ще бъде за добро, тъй като господарят понякога изпитва своя роб с упорит труд, за да разбере дали ще го издържи заради любовта към него, а понякога ще му даде благо за да разбере дали ще го възнагради за стореното добро с добро и ще добави ли към работата си и славата, която дава на господаря си, както са казали мъдреците: „Щастлив е този, който издържа на изпитания” (Мидраш Шмот Раба , 31:20), защото няма същество, което Господ да не изпитва. Богатият се изпитва дали ръката му ще се отвори към бедния, бедният се изпитва дали може да издържи мъченията и т.н. И затова се казва в Писанието: „Бог ти даде блага, за да ти покаже славата Си, защото никога не е правил такива неща на никой народ, и то за да те изпита дали ще Му се отплатиш с добри неща за добрите неща, които Той ти направи, за да бъдете народ от Неговото наследство“, както е писано: „Ще въздадеш ли на Господа“ (Второзаконие 32:6), и каза: : „Само вас познах от всичките племена на земята, затова ще изтегля от вас всичките ви грехове“ (Амос 3:2), защото народите не са Ми длъжни подобно на вас, които познавам лице в лице ” (Шмот 20:17).
Според Рамбан изпитанието, за което се говори в Откровението на Синай, е дали заповедите, дадени там, ще бъдат спазвани във всички поколения, както се изисква от нивото на Откровението, на което са били присъдени. И това е същото изпитание, което е присъщо на всеки човек. Защото това е основата на всички изпитания, свързани с изпълнението на Тора, и много попадат в тях. И разбира се, изпитанието, за което се говори тук, не е едно от изпитанията на праведните, за които сме говорили много досега.
Девет изпитания на нашия праотец Авраам
В светлината на това, което обяснихме досега, струва си да помислим върху други изпитания, на които е бил подложен нашият праотец Авраам. В Писмената Тора те не бяха наречени с думата „изпитание“, но в Мишна – да, и ние цитирахме Мидраш Раба за всички тестове, съдбата на цялото човечество. И трябва да се каже, че деветте изпитания на Авраам бяха подобни на всички други изпитания и само десетото изпитание, който се нарича изпитание в Писмената Тора, се различава от тях по смисъл, както обяснихме по-горе.
И все пак, все още е необходимо да се разбере цялата тази тема.
От тези думи нека преминем към размисъл върху изпитанието на Йов.
Изпитанието на Йов
Рамбам не изброява изпитанието на Йов сред другите (шест) изпитания, написани в Тора. Освен това в началото на книгата не пише, че Всевишният е изпитал Йов. Според текста страданието на Йов започва след изобличението на Сатана. Рамбам обаче е склонен да вярва, че цялата история на Йов е притча и целта на книгата е да представи различни мнения по темата за божествения надзор и да преподава правилния възглед. Според това мнение изпитанието на Йов наистина е свързано с тези шест изпитания, защото смисълът на всички тях е да бъдат урок за следващите поколения.
Също така, според Рамбан, изпитанието на Йов не трябва да се класифицира като изпитание на праведния, защото Йов не устоя на изпитанието. Според тълкуването на отговора на Елиу от Рамбан, изпитанията на Йов са предназначени да поправят греха му.
Мъдреците ни разкриха: „Трима бяха в този съвет (на фараона): Балам, Йов и Йотор. Билам, който съветвал евреите да бъдат поробени, впоследствие е убит. Йов, който мълчеше, беше осъден да страда” (Мидраш Шмот Раба 1:9). Оказва се, че според това мнение страданието на Йов е изкупление за греха му. Тази позиция по никакъв начин не е отразена в текста на самата книга Йов. Нито в отговора на Елиу, нито дори в отговора на Създателя. Тези два отговора критикуват приятелите на Йов, че не са говорили с него честно, обвинявайки го в грехове, които той не е извършил. Нашите мъдреци тълкуваха тази книга, без да се отнасят основно към този мидраш, което премахва всички твърдения относно страданието на Йов.
Автор-Рав Еуд Авицедек
Източник-toldot.com
Превод-bneinoah-bg.com