Защо се изпращат изпитания и каква е тяхната цел?
Темата за изпитанията е ключова за разбирането на индивидуалния надзор. Най-големите ни мъдреци са говорили за изпитанията и страданията, които ги съпътстват, ние ще цитираме думите им и ще се опитаме да ги разберем доколкото е възможно.
Изпитания
Така пише Рамбам: „Не трябва да се мисли, че Всемогъщият Бог иска да провери човек и да го изпита, за да разбере какво не е знаел за него преди – няма място за такава мисъл, тя е достойна за въображението на глупаците, лишени от всякаква здрава мисъл и твърдо знай това.” (Море Невухим 3:24).
И Рамбан пояснява: „Идеята за изпитанието, както ми се струва, произтича от факта, че действието на човек е изцяло в негова власт; ако иска, той ще го направи, а ако не иска, той няма да го направи и затова „изпитание“ се нарича така само от гледна точка на субекта. Обаче Този, който изпитва, т.е. Всемогъщият просто заповядва потенциалното да се превърне в реалност, така че човек да има награда за доброто му дело, а не само за добро му сърце” (Брешит 22:1).
Власт се дава на подложения на изпитание, но първоначално всичко е открито за Изпитващият.
Трудност в идеята за изпитание
Рамбам определя, че изпитанията са сред най-трудните пасажи в Тора за разбиране: „Освен това идеята за изпитанията поражда много съмнения и е най-съмнителната в Тора, а Тора говори за тях на шест места, както ще ви се обясни в тази глава” (пак там).
Рамбам говори за позицията, която вярва, че страданието, което човек получава по време на процеса на изпитание, привидно без грях от негова страна, има за цел да увеличи наградата му в бъдещия свят: „И същевременно това, което е общоприето сред хората относно идеята за изпитанията – че Бог поразява човек със смърт и страдания, без последният по някакъв начин да съгреши, за да увеличи наградата си – няма такова нещо в Тора в открита форма, а има, всъщност няма нищо, което да подсказва подобна идея, с изключение на едното място от шестте и ще ви изясня по-късно какво пише.
Но основните думи на Тора, които опровергават тази идея, са казаното от Бог: „Бог е верен и в Него няма неправда.“ И всички мъдреци също не са съгласни с тази идея на тълпата – защото те казаха: „Няма смърт без грях и няма страдание без престъпление.“ И към подобна концепция трябва твърдо да се придържа всеки човек на Тора, в който има разум, и да не приписва несправедливост на Бог (да няма такова нещо!), вярвайки за някакъв Рувен, чист от всякакъв грях и съвършен, получаващ това, което му се падна, без вина” (пак там). В продължение на нашите думи ще изясним допълнително мнението на Рамбам.
Рамбан също следва неговия път и ето какви граници и определения, дава за изпитанията: „Казано е: „И Бог изпита Авраам…“ – идеята за изпитание, както аз го разбирам, е, че тъй като човешкото действие е напълно във властта на човека, ако иска, ще го направи, а ако не иска, няма да го направи, тогава се нарича „изпитание“ от позицията на субекта, но Изпитващият , благословен да е Той, заповядва да се реализира това какво е в потенциал, за да се даде на човек награда за доброто дело, а не само за добрите му мисли, и знайте, че „Господ изпитва праведния“ (Теилим 11:5 ), въпреки че знае че праведния, ще изпълни волята Му, но иска да разкрие праведността му и го подлага на изпитания и не проверява злодейте, които не проявяват послушание, и се оказва, че всички изпитания в Тора са за доброто на изпитвания” (Брешит 22:1). Виждаме, че Рамбан отхвърля същата позиция, както и Рамбам.
И Рамбан стига до същото силно заключение в книгата си „Шаар а-гмул”: „Но що се отнася до истинското страдание, ние знаем, че то няма друга цел освен изкуплението.” По-късно ще обясним неговата позиция относно причините за страданието, съпътстващо изпитанията.
Трудност в думите ришоним
На пръв поглед тези думи изглеждат странни, защото, както знаете, това е цялата задача на човека и неговото предназначение в този свят: да издържи изпитанията, придружени от страдание, всяко едно, което го сполети. И както са казали нашите мъдреци: „Щастлив е човекът, който издържа изпитанията си с твърдост, защото няма творение, което Бог да не подложи на изпитания: той изпитва богатите, за да види дали ще отворят ръката си към бедните, а бедните за да види дали може да издържат страданието…” (Шмот Раба 31:3)
И Рамхал определя това: „Оказва се, че основният смисъл на човешкото съществуване в този свят е само да изпълнява заповедите, да служи и да издържа на изпитания“ (Месилат Йешарим гл. 1).
И както вече изяснихме, когато говорихме за надзора на съда и единството, всяка от душите е слязла в този свят със своя личен дял от изпитания, с които трябва да се справи. И само чрез това тя ще бъде възнаградена с добра награда в бъдещия свят. Ако е така, тогава просто цялата идея за изпитанията е нещо, което се задава на всеки човек, за да му се даде награда.
И е невъзможно да се обясни, че всичко това касае само изпитанията на страдание, за които може да се попита защо са засегнали даден човек, защото Рамбам говори в тази глава за изпитанието на чудесата на лъжепророка и за изпитанието, свързано със Синайското откровение – и двете изпитания са за твърдостта на вярата, а не за издръжливостта на страданието. Също така Рамбан в своя коментар говори за изпитанието на крал Хезкия, в което изобщо не е имало страдание.
Темата за страданието без грях е отделна дискусия, свързана с темата за изпитанията, придружени от страдание.
Ако е така, тогава как да разбираме думите на Рамбан, че изпитанието засяга само праведния, за да му се даде награда?
И също така е трудно за разбиране, защото самият Рамбан (в коментара си към Шмот 20:17), говорейки за стиха: „Защото Бог се яви, за да те изпита“, определя изпитанието по следния начин: „И така, всяко изпитание означава проверка, както са казали мъдреците: „Щастлив е човекът, който издържа изпитанията си с твърдост, защото няма творение, което Бог да не подлага на изпитания: Той изпитва богатите, за да види дали ще отворят ръката си към бедните и бедните, за да види дали може да издържат страданието…” (Шмот Раба 31:3)”
Ако е така, тогава изпитанията са предназначени за всички хора и каква е тогава специалната трудност, която обсъждат тези ришоним?
Трябва също да се разбере, че Мишна говори за десет изпитания, на които е бил подложен нашият праотец Авраам и как трябва да се отнасяме към тях, те не принадлежат ли на дела на Авраам, да ги издържи и да постигне съвършенство чрез тях и по този начин да придобие своя дял в бъдещият свят?
И най-важното е да се разбере защо Рамбам говори само за онези шест места, където се споменават изпитанията е в Тора, в крайна сметка трябваше да се обясни общата идея на изпитанията?
Именно в отговора на този въпрос се крие ключът към изясняването на цялата тема. Да започнем с думите на Рамбам.
Обяснение на думите на Рамбам
С тези думи на Рамбам може да се обяснени, че, разбира се, изпитанията принадлежат на всички хора и ние обяснихме причините за тях по-горе, говорейки за надзора на съда, а това са прости неща.
Подобно обяснение обаче само по себе си повдига въпроса: защо само тези шест са изброени като изпитания в писмената Тора? Но е очевидно, че на тези места не пише за обикновени изпитания и Рамбам дойде да ги обясни.
„Знай, че всяко изпитание, споменато в Тора, няма друга цел, освен да научи хората какво трябва да правят и в какво да вярват. И се оказва, че изпитанието за извършване на някакво действие има за цел не самото това действие, а модел, от който ще се учат и следват. (Море Невухим — там).
Така имаме фундаментална разлика: всички останали изпитания имат за цел самото действие, самият тест, т.е. начина, по който човек ще се държи в него. Но тези шест изпитания имат цел, различна от самото действие, и затова Тора говори за тях специално, за да научи хората какво трябва да се научи от тях, защото това е тяхната цел.
Обяснение на тестовете, написани в Тора
И там обяснява Рамбам онези полезни неща, които научаваме от всички тези изпитания:
Изпитание- чудесата на лъжепророка (Второзаконие 13:4): „За да познаете дали обичате Господа“, т.е. неговата цел е да разпространи по целия свят вашата твърдост във вярата, че няма да бъдете измамени от чудесата на лъжепророка и това ще укрепи всеки, който изповядва истинската вяра.
Изпитание с манна (Дварим 8:2): „Да те измъчвам и да те изпитам“ – да разпространи в света, че Всемогъщият се грижи за онези, които се придържат към Него, дори на онези места, където няма (естествен) източник на храна. И тази идея се съдържа на второ място, където се споменава изпитанието с мана, за да се укрепят тези, които изповядват тази вяра, че всеки, който се придържа към Създателя, получава храна от Него на всяко място.
На третото място, където се говори за изпитанието с манна, на пръв поглед показва, че целта на изпитанието е благословение в бъдеще (Второзаконие 8:16): „Който те храни в пустинята с манна, храна която не знаеха бащите ти, за да те смири и да те изпита, за да ти даде благо в последствие. И тук Рамбам също обяснява, че н е това се има в предвид в стиха. Но се подразбира от казаното в предишните два стиха, когато се говори за манна, че целта на това мъчение е да се формира навикът да се справят с трудностите и лишенията, да се укрепи в сърцата им чертата на смелост и решителност (която се придобива чрез ограничаване на удоволствията и увеличаване на изпитанията), така че да могат да намерят смелост в сърцата си, когато ще се бият с народите, като влязат в земята на Израел..
Изпитанието, написано за Откровението на планината Синай (Шмот 20:17): „Защото, за да те изпита, Бог се яви“ има за цел да укрепи вярата им, така че краката им да не треперят в следващите изпитания, като лъжепророците например, или както Рамбам обяснява в посланието си: „Тоест, това, което им беше разкрито в това събитие, беше, за да могат да издържат на всяко изпитание, което ще ги докосне в края на дните, така че сърцето им да не се отклони и да не съгрешат.
Целите на изпитанието – жертвоприношението на Исаак са две: първо, да предаде предела на любовта към Бога и благоговението пред Него, които човек е способен да постигне в службата си на Създателя. И второто е да предаде силата на вярата на пророка в пророчеството, което му е разкрито, че той да не се поколебае да заколи сина си като жертва, както му беше заповядано.
Обяснение на думите на Рамбан
„Знай, че „Господ изпитва праведния“ (Теилим 11:5), знаейки, че праведникът ще изпълни Неговата воля и желаейки да разкрие неговата праведност, му заповядва да издържи изпитанието, но не изпитва злодеите, защото те няма да слушат. Така че всички изпитания в Тора са в полза на човека, който се изпитва” (там).
Разбира се, Рамбан следва пътя на Рамбам, че тези изпитания, записани в Тора, са различни от другите изпитания, които засягат всички хора. Но относно целта на тези изпитания Рамбан казва нещо друго, а именно, че основната им цел е да бъдат от полза за тествания субект.
И на пръв поглед това не е толкова ясно, защото точно това е мнението, което нашите учители отхвърлиха, както казахме по-горе!
За да се обясни всичко това, е необходимо да се включат думите на Рамбан в „Шаар Хагмул“, където той обяснява надълго и нашироко мнението си, че няма страдание без грях: „И ако попитате и кажете, че ние ясно виждаме в Тора, че има страдание, изпратено като изпитания, като например: „И Бог изпита Авраам“, а също и „За да те мъчи и изпита, за да разбере какво е в сърцето ти, дали ще спазваш заповедите Му или не“? Отговорът на този въпрос: да, така е и това е правилото, че Всевишният изпраща изпитания, но не на всички, но изпитва онези, които Го обичат, както е казано: „Господ изпитва праведния“ (Теилим 11), както учат нашите мъдреци в Брешит Раба (глава 55): как грънчарят проверява своето грънчарство, той не гледа дефектните съдове, които като удариш веднъж се счупват, но с какво проверява? С добри съдове, които и да се чукнат няколко пъти, не се чупят, така че Всевишният не изпитва злодейте, които не могат да устоят, но кого изпитва? Праведните, както е казано: „Господ изпитва праведния“, и е писано: „И Бог изпита Авраам“.
И тук Рамбан обяснява същността на това изпитание: „Какво е това изпитание? В това, което го сполетява, в службата му на Всевишния и изпълнението на заповедите, труд и тревога! Защото има хора, които спазват заповедите и вършат добри дела, имат богата ръка и пребивават в мир и просперитет, но, намирайки се в затруднени обстоятелства, или когато служенето на Бога е свързано с голям труд и напрежение, те престават да ги изпълняват, затова Бог поставя онези, които се боят от Него, в донякъде трудни ситуации на изпитание, така че да поемат върху себе си заповедите и да ги изпълняват дори когато е трудно, така че наградата им за тези заповеди да се увеличи многократно” (там).
Автор-Рав Еуд Авицедек
Източник-toldot.com
Превод-bneinoah-bg.com