Познание за вярата 36. Явни чудеса на мъдреците от Тора

Когато Всевишният накара създанията да разберат своята истинска същност и закон, Той им показа също, че за тяхното съвършенство ще бъде необходимо да се извършват тези чудеса за Израел или за праведните сред тях в определени моменти.”

Явни чудеса на мъдреците от Тора

Все още обаче не е ясно, тъй като Талмудът и мидрашите описват как мъдреците от Тора извършват очевидни чудеса. Например равин Ханина бен Доса кара оцета да гори, а стените на къщата да се удължават и т.н. И има много подобни неща в думите на мъдреците и те вече са свидетелствали за тях, че най-малкият от тях може да възкреси мъртвите. Ако е така, тогава възниква въпросът: защо не е било необходимо да се „поставят условия“ за тези чудеса по време на сътворението на света? И ако кажем, че това е било включено в „условието за мирозданието“, когато е била дадена Тора, че да се подчинява на Тора (говорихме за това), тогава защо беше необходимо да се поставя условие за чудесата на Моше, Йехошуа, Елияху и Йона при сътворението на света?

Може да се обясни, че наистина казаното в мидраша за „условието“ включва всички чудеса на праведните във всички поколения, а чудесата, дадени в мидраша, са само примери.

Това е простият смисъл на думите на Рамхал за този мидраш: „Когато Всевишният накара създанията да разберат своята истинска същност и закон, Той им показа също, че за тяхното съвършенство ще бъде необходимо да се извършват тези чудеса за Израел или за праведните сред тях в определени моменти” (Пътят на Твореца, 2, 5).

Също така може да се обясни, че чудесата на мъдреците от Тора не са се случили с голям брой свидетели и само определени хора са знаели за тях. За разлика от чудесата, които Моше извърши, като десетте язви на Египет, разделяне на морето и т.н.

Но тогава трябва да разберем защо, поради тази разлика, не беше необходимо да „постави условие“ на мирозданието по отношение на тези чудеса?

Всичко което пожела Господ направи

Лешем цитира мидраш, който на пръв поглед противоречи на мидраша относно „условието“: „И Господ каза на Моисей: Простри ръката си към небето.“ За това е писано (Псалм 135): „Каквото пожела Господ, го направи…” Така, когато Всевишният създаде света, Той постанови и каза: Небето е за Господа, а земята е дадена на синовете човешки; и когато искаше да даде Тора, отмени първия указ и каза: нисшите ще се издигнат към висшите, а висшите ще се спуснат към нисшите и Аз ще започна това, както е казано: „ И Господ слезе на планината Синай”… И когато искаше, казваше: „ще се съберат водите”, а когато искаше, превръщаше сушата в море и пропаст… и когато искаше, той превърна морето и пропастта в суха земя, както е писано: „И синовете на Израел ходиха по суха земя всред морето”… (Шмот Раба 12:3).

От този мидраш може да се разбере, че чудесата са нещо ново и противоречащо на порядките, установени в света от неговото създаване. Което не отговаря на мидраша, че Всевишният е „поставил условие“ на сътворените обекти – морето, земята и т.н. – в Шестте дни на Сътворението.

Нека се опитаме да обясним същността на въпроса и да започнем с добре познатото.

Обновяващ мирозданието с добротата си постоянно

„Какво означава, че Той е наречен „Обладател на сили“? Че Той не е като човек от плът и кръв. В крайна сметка, когато човек строи сграда, например от дърво, той не създава дървото сам. Той взема съществуващите дървета и ги използва за строителство. И когато ги постави в сградата, както намери за добре, дори и да напусне, въпреки това сградата ще продължи да съществува.

Създателят обаче действа по друг начин. Точно както по време на сътворението на всички светове, когато Той ги създаде от нищото със Своята безкрайна сила, така оттогава, всеки ден и всяка минута, цялото им съществуване, ред и неизменност зависят само от факта, че Той продължава да упражнява ежеминутно въздействие на сила и светлина върху тях. И ако дори за миг им отнеме силата и влиянието, всички те веднага ще престанат да съществуват. И както хората от Великото събрание формулираха (в сутрешната молитва) „Който, в Своята доброта, непрекъснато обновява мирозданието всеки ден“, това означава: постоянно и всеки момент.

И те цитират доказателства от Псалм 136: „Който създава великите светила…“ — не се казва „създаде“, а „създава“. (Нефеш аХаим 1,2).

Обсъдихме този въпрос подробно в първата част. Нашият въпрос се отнася до знанието, че природата не съществува вътре в себе си. Всички закони на небето и земята стоят във всеки момент в Неговата воля и Той им дава съществуване.

Всичко това е насочено към тяхното издигане, защото целта на творението, което постепенно се материализира и отдалечава от Твореца, е да се върне и да се прилепи към Твореца, в процеса на издигане чрез разкриването на единството на Твореца, като Рамхал обяснява в книгата Даат Твунот и както обяснихме подробно.

Поставил условие

Цялото „естествено“ съществуване на творението се дължи на факта, че то служи на целта да разкрие единството на Твореца и когато тази цел изисква показване на очевидно чудо, тогава самата природа се анулира по отношение на това откровение на светлината на Единство, в името на изпълнението на волята на Създателя, давайки му съществуване всеки момент. Това е подчинение на управлението на Съда – корена на природата, на управлението на Единството – целта на творението.

В Шестте дни на сътворението са създадени всички обекти на небето и земята и Гемара обяснява,че всеки от тях е създаден във форма, подходяща за тяхната функция: „Всичко, което е създадено, е създадено по своя собствена мярка, създадено по свое собствено съгласие, създадено по свой собствен образ.“ „С негово съгласие“ той им каза, че ще ги създаде и те се съгласиха“ (Раши). И промяната в природата им в момента на чудото също е била договорена с тях при тяхното създаване.

Несъмнено Рамбам е прав, че чудесата са нещо ново и не са присъщи на реда на природното мироздание, както е посочено в горния мидраш. „Условието“, което е поставено на всички сътворени същества, е, че всички те ще зависят само от волята на Всевишният с цел разкриване на Неговото единство. И че самото им материално творение няма да бъде пречка за такова разкритие, въпреки факта, че такава е природата на материалността. И в момента, когато е необходимо да се създаде очевидно чудо, тогава управлението на Единството ще пробие управлението на природата и те ще бъдат анулирани по отношение на светлината на Единството на Създателя – ядрото на мирозданието от момента на създаването му.

Всичко, което казахме тук, се съдържа в думите на Рамхал

„И Всевишният, според желанието Си, променя реда на мирозданието по всяко време, когато пожелае, и прави знамения и чудеса в различни неща според желанието Си, както смята за необходимо за благото на Творението, според обстоятелствата и времето. Но какво да кажем за казаното от нашите Мъдреци (Берешит раба 5): „Святият, благословен да е Той, постави условия за всичко, създадено през Шестте дни на Сътворението (че няма да се отклонят от пътищата, които Създателят им е предписал)“ ? Това твърдение не означава, че Всевишният няма да промени нищо оттогава, защото, разбира се, Той напълно ще промени, когато пожелае. Но факт е, че в момента на сътворението Той показа и направи известни на всички корените на сътворението тяхната природа и истинска същност и цел, в името на която са били създадени, до какво ще трябва да стигнат в своите въплъщения и какъв ще бъде краят им. И те разбираха и знаеха, че всичко върви към целта на истинското добро, желаеха и се радваха. Мъдреците са казали това на друго място (Рош Хашана 11а; Чулин 60а): „Цялото творение е създадено с негово съгласие.“ Но когато Създателят им даде да познаят истинската им същност, закона и всичките им трансформации в реалността, Той също така им показа, че едно от необходимите условия за тяхното съвършенство е чрез тях да се случат определени чудеса за целия Израел или за праведните от Израел по различно време.

Всичко казано по-горе се отнася до висшите „корени“. След това, според всичко това, от тези „корени“ материалните явления последователно се развиват и се фиксират в подходящата им форма; служители бяха поставени над тях, за да ги поддържат по природният закон. И когато Всевишният пожелае, Той ще заповяда на слугите и те ще престанат да изпълняват предназначението си, а материалните явления ще променят хода на естествените си процеси според заповедта.

Заповедта може да дойде при тях по различни начини. Това е, казано алегорично, като указ на цар или като вик на разгневен владетел, както се казва (Теилим 106:9): „Той извика към морето на Суф и то пресъхна, и преведе ги през бездните, като през пустиня” и по подобни начини, според обстоятелствата на всяко време” (Рамхал, Пътят на Създателя, 2:5).

Разкриване на светлината на Единството

В тази светлина няма природа, установена веднъж завинаги; всичко, което съществува, подчертава само волята на Всевишния без булото на материалността. Всички граници на природата се отнасят само до ограниченията на създадените обекти; те се определят в зависимост от тяхната природа. Тази светлина е прекрасна реалност, в която тези разделения не съществуват.

Източникът на тази светлина е в същия този „Един ден“, първият ден на сътворението, когато единството на Всевишния е изпълнило цялата вселена, и в онзи бъдещ свят, където Единството ще бъде напълно разкрито. Към този ден цялото мироздание се движи напред във всичките си метаморфози под този вътрешен контрол – управлението на Единството.

Светлина, скрита за праведните

„И Бог видя светлината, че беше добра, и я раздели…“ „Тук също се нуждаем от думите на агада (Хагига 12): „Видя, че злосторниците не бяха достойни да се ползват от нея, и я отдели за праведните в бъдещето““ (Раши).

Може да се предположи, че в нашия свят, където тази светлина е скрита под управлението на природата – контрола на Съда, за праведните, придържащи се към вярата в Единството, за светите мъдреци на Тора, тя свети ясно. С вътрешния си поглед върху реалността те пробиват булото на материята. За тях няма значение дали гори масло или оцет, защото всичко зависи само от волята на Единия, който всеки миг дава съществуване от нищото. Но всъщност няма нищо освен Него и само волята на Всевишния определя всички граници на природата във всеки един момент и Той може да ги промени по Своя воля. Няма нужда от специално „условие” със сътворени обекти за онзи праведен човек, който се е издигнал във вярата си до признаването на Единството на ниво жизнено усещане. За него естественият ход на събитията и очевидното чудо са едно и също, и двете са разкритие на волята на Създателя. Той се издига в своята житейска реалност, за да се придържа към това откровение на светлината на Единството; за него природата не трябва да се променя, той самият се е издигнал отвъд границите на природата. Но такива ракрития се случват на малко хора, достойни за това.

Но чудесата, които се случиха пред очите на всички, включително хора, чиято реалност на живота е подчинена на контрола на природата, за тях е необходимо да се промени самата природа и за това имаше нужда от „първоначално условие“ за всяко чудо. За онези, които гледат на природата не като на чудо, а като на постоянен ход на събитията, добре познатото знамение е изменение в разкриването на Божественото и за такава промяна е необходимо първоначално условие.

Автор-Рав Еуд Авицедек

Източник-toldot.com

Превод-bneinoah-bg.com

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *