Работата на Създателя несъмнено е абсолютно съвършена и в правилния ред и Творецът свидетелства за мирозданието, че е много добро и не може да бъде да има постоянно изменение в творението.
„Защото едно чудо показва, че в светът има Бог, който го е създал от нищото, и Той знае, и контролира, и има способността, и когато това чудо първоначално е предсказано от пророка, от там ще се изясни истиността на пророчеството, че Бог говори на хората и разкрива тайната Си на Своите слуги, пророците, и по този начин истината на цялата Тора ще стане ясна” (Рамбан, Шемот 13:16).
Говорихме подробно за функцията на чудото в основите на вярата в първата част. В тази глава ще обясним корена на управлението чрез чудеса, произтичащо от индивидуалното провидение на Създателя.
Поставил условие
„Раби Йоханан каза: Всевишният се договори с морето (при създаването му), така че да отстъпи пред Израел. Ето за какво се пише: „И морето се върна към силата си (ейтано) – към условието си (тнао – игра на думи).“ Равин Ирмия бен Елазар каза: Всевишният се договори не само с морето, но и с всичко, което беше създадено в Шестте дни на Сътворението. Ето какво се казва (Йешая 45): „Аз, Моите ръце, разпростряха небесата и всичките им войнства, заповядах…” Заповядах на морето да отстъпи пред Израел. Заповядах на небето и земята да млъкнат пред Мойсей… Заповядах на слънцето и луната да спрат пред Исус Навиев, както е писано: „Слънце в Гивоне, спри“. Заповядах на гарваните да хранят Илия… Заповядах на огъня да не повреди Анания, Мисаил и Азария…” и т.н. (Берейшит Раба 5:5).
На пръв поглед това изглежда странно: защо мъдреците обясняват произхода на чудесата по този начин. На пръв поглед подобно обяснение подценява величието на чудото, тъй като то е заложено в природата от самото начало, при нейното създаване. Защо не предположим, че чудесата са се случили без такова предварително установено условие?
Обяснението на Рамбам
Рамбам също се затрудни да отговори на този въпрос. Нека цитираме думите му: „Въпреки че мъдреците вече са казали много странни неща за чудесата, които могат да бъдат намерени в Берешит Раба и Мидраш Кохелет. Факт е, че те вярват, че чудесата също са свързани с природата на нещата, но в различен смисъл. Те казаха, че когато Бог създаде цялото битие и установи природата на нещата, той заложи в тази природа, да се обнови в нея това, което се е случило, когато е станало чудо… И това показва превъзвисяването на Говорящият и факта, че в Неговите очи е много трудно природата да се промени след създаването й или да възникне нова воля, след като е била поставена по определен начин … “ (Море Невухим, 2, 29).
Рамбам обяснява, че мъдреците са били принудени да кажат, че чудесата се коренят в самото създаване на света (това е значението на „условието“) поради следните причини: 1. Защото не може да се мисли, че има промяна във волята на Всевишния. 2. Не може да се мисли, че има промяна в мирозданието, за което Създателят свидетелства, че е съвършенно: „много добро“. И коментаторите вече спореха с Рамбам, че мъдреците не могат да се съмняват в първия въпрос, защото за тях беше очевидно, това което самият Рамбам обяснява за знанието на Всевишния, че то не е като нашето знание и че Той и Неговото знание са едно и не се променят, както се променя светът.
Мнението на Рамбам е, че опасението е свързано с постоянството на чудото, а не със самото му съществуване. В края на краищата действието на Създателя несъмнено е абсолютно съвършено и в правилния ред и Създателят свидетелства за мирозданието, че е много добро и не може да има постоянна промяна в творението. Постоянността на чудото показва промяна в мирозданието, в природата, която Създателят е установи от Шестте дни на Сътворението: „И аз наистина казах, че няма да измени вещта своята природа и продължи такова изменение .. .. защото въпреки че тоягата се превърна в змия и водата се превърна в кръв, а чистата ръка – в бяла, без естествена причина да ги принуди да направят това – тези неща и подобните няма да продължат и няма да се променят в своята природа, но както казват мъдреците: „светът действа според обичая си“. Това е моето мнение и на това трябва да се вярва и аз вече ви отбелязах основата на това твърдение, която е избягването на всякакво подновяване” (Море Невухим, пак там).
Това е значението на изказването на мъдреците (Шабат 118): „Който чете Алел, извършва богохулство“. В крайна сметка Алел е създадена като молитва на благодарност за чудесата, които Всевишният прави в Своя свят, а този, който я чете всеки ден, сякаш казва, че в света няма установен ред и закони на природата, т.е. , мъдростта и редът не са присъщи на творението и това несъмнено е богохулство. Еднократното нарушение на законите на природата – чудо – не е изход от реда, но ако човек чете Алел всеки ден, той по този начин потвърждава, че в света няма ред. (Маарал).
Постоянството на чудото кара човек да се съмнява в неговата автентичност
Рамбам добавя още едно обяснение защо очевидните чудеса не могат да бъдат постоянни: „Знай, че чудо, което противоречи на природата, няма да трае дълго и няма да остане такова, каквото е, защото ако е постоянно, това би довело до съмнение относно чудото. Ако тоягата беше останала змия, хората щяха да повярват, че първоначално е била змия и затова съвършенството на чудото беше, че змията отново стана тояга в ръцете на Мойсей. Ако земята се беше отворила и беше погълнала Корах и беше останала така, чудото щеше да е непълноценно, но пълнотата му се заключва в това, че земята се върна в първоначалното си състояние. По същия начин „морето се върна към силата си на сутринта“. Поради тази причина избягвам да вярвам в постоянството на нещата извън природата“ (Писмо за възкресението на мъртвите).
Коренът на чудесата – управление на Единството
Маарал обяснява значението на „условието“, наложено на различните природни обекти, както следва: при тяхното създаване, чудото е било заложено в тях като естествения ход на събитията и по този начин чудото, когато се случи, не е анулиране на реда. Може да се предположи, че тези две порядки съответстват на управлението на Единството и Правосъдието, които са установени в основата на мирозданието. Природният ход на събитията се отнася до управлението на Съда, а явното чудо се отнася до управлението на Единството. Тези две управления действат заедно и не се отменят едно друго, както е обяснено по-горе. Управлението на Единството е скрито, но понякога пробива управлението на Съда, естествения ход на събитията и светлината на Единството на Всевишния се разкрива в очевидно чудо.
Нашите Учители са обсъждали надълго и нашироко горния мидраш относно „състоянието“, присъщо на природните обекти. Нека дадем още едно обяснение въз основа на думите на Маарал и Лешем.
Скрити чудеса
Това е постоянното управление, което Създателят упражнява над Своя народ Израел. Рамбам обясни основните принципи:
„Вече е казано в Тора, че това е знамение, което действа постоянно, във всички поколения, а именно просперитет с послушание и загубата му с непокорство, както се казва: „и това ще бъде знак за вас и вашите потомци завинаги” (Дварим 28:46). Затова нашите мъдреци казаха: „Израел няма съдба“ (Шабат 156а), т.е. тяхното щастие и нещастие не зависят от законите на природата и не се дължат на естествения ход на събитията, а зависят от покорството и непокорството и няма знамение по-голямо от това. И те вече ни обясниха, че това в еднаква степен важи както за народа като цяло, така и за всеки отделен човек – това личи от случая, описан на това място в Талмуда, това отговаря и на написаното „на вас и на вашите потомци ”, както и на известната поговорка „ Ако човек види, че го очаква страдание, нека се замисли върху делата си; погледна и не намери причината – нека го припише на лошо изучаване на Тора” (Брахот 5а). И точно това се има предвид под избраността на еврейския народ, както е казано: „… които (слънцето и звездите) Господ раздели на всичките народи под небето, а вас Господ взе… да направи за себе си наследство. (Дварим 4:19-20), т.е. неговото състояние не се определя от това, което определя състоянието на другите народи, а изключително от този велик знак, а именно, че техните действия винаги са свързани с тяхното благополучие или неговата загуба” (Послание за възкресението от мъртвите).
Рамбан следва същия път, разширявайки и издигайки този принцип, твърдейки, че той принадлежи към основите на вярата. В края на Парша Бо той пише: „И чрез велики и разкрити чудеса човекът опознава скритите чудеса, които са в основата на цялата Тора. И човек няма дял в Тора, дадена чрез нашия наставник Моше, преди да разбере и осъзнае, че всичко, което ни се случва, независимо дали се отнася за цялото общество или за един човек, са чудеса, които не могат да бъдат обяснени със законите на природата или да се припишат на естествения ход на събитията. И ако изпълняваме заповедите, ще бъдем възнаградени, а ако нарушим забраните, ще бъдем наказани с присъдата на Всевишния, както вече обясних.
Тези скрити чудеса стават очевидни за хората, когато благословиите и проклятията, предсказани в Тора, влязат в сила. В крайна сметка е писано: „И всички тези народи ще кажат: Защо Бог направи това на тази страна? Какво предизвика този голям гняв? „И те ще кажат: Защото оставиха завета на Б-г, Всемогъщия на бащите им, който Той сключи с тях, когато ги изведе от Египетската земя” (Второзаконие 29:23-24) – т.е. на всички народи стана ясно, че това наказание е от Всевишния. И още: ако (синовете на Израел) спазват (съюза с Б-г), тогава „всички народи на земята ще видят, че името на Б-г е наречено на вас, и ще се страхуват от вас“ (пак там 28:10).“
„Когато разгледаме правилно въпроса, виждаме, че човек няма дял в Тора на нашия учител Моше, докато не повярва, че всичко, което ни се случва и става е чудо, в това няма природа и естествен ход на събитията, защото всички обещания на Тората са знамения и чудеса…” (Торат аШем тмима).
Постоянни чудеса
В такива неявни чудеса постоянството е увеличение на чудото: „Въпреки това, знамение под формата на възможно природно явление, колкото по-дълго продължава, толкова по-забележимо е. Затова вярваме, че благословиите винаги се сбъдват, при изпълнение на Божията воля и проклятията, когато тя е нарушена” (Рамбам, пак там).
Ето какво пише Рамбан: „Въпреки че са скрити чудеса и светът функционира както обикновено, те стават общоизвестни от факта, че са постоянни по цялата земя” (Вайкра 26:11).
Струва си да се замислим: в крайна сметка всички неявни чудеса са пълна промяна в природата, както Рамбам пише: „те не са по естествена причина“ и Рамбан: „в тях няма природа или естествен ход на събитията“, и ако е така, защо не беше необходимо да се постави и на тях условие при създаването на света, както беше поставено условие относно явните чудеса?
Поставил условие
Може да се обясни, че наистина условието за осъществяване на такова управление е заложено в корена на мирозданието. Както казват мъдреците: „…поставил им условие (небето и земята), че (те ще съществуват само ако) Израел приеме Тора.“ Това условие се отнася не само до самото съществуване на мирозданието, но се отнася и до формата на неговото функциониране: след даването на Тора, поведението на природата с народа на Израел трябва да бъде в съответствие с Тора. Народът на Израел, получател на Тора, е основната цел на творението и във всичко, свързано с тях, няма естествен ход на събитията, а всичко зависи от тяхното спазване на Тора. Това е същността на условността на света. Съществуването на мирозданието, крехко само по себе си, трябва да се основава на Тора и да се ръководи от нея във всички нейни аспекти. Това е управлението на скритите чудеса, отнасящо се както до обществото, така и до индивида.
Автор-Рав Еуд Авицедек
Източник-toldot.com
Превод-bneinoah-bg.com