Истинската основа на управление е всеобщото изправление на всичко сътворено, въртящо се по осите на свойствата на самите създания, както Създателя, благословен да бъде Той, ги е създал.
Страшни са Неговите замисли
Досега се обясняваше, че Всевишният контролира мирозданието с две управления: Единство и Правосъдие и на пръв поглед тези две управления си противоречат. В края на краищата, управлението на Съда става в зависимост от заслугите на човек, а управлението на Единството се осъществява чрез съдбата, която е установена в съответствие с целта на мирозданието и за неговото пълно коригиране и не зависи от заслугите или греховете на човека. Но Всевишният – Страшни са Неговите замисли – съчетава два контрола, така че единият от тях да не пречи на другия, и обратното, от вътрешността на разкритото управление, контролът на Съда, въплъщава и осъществява контролът на Единството.
„Необходимо е още едно въведение, за да разрешим много съмнения. Знайте, че дори във време, когато Всевишният управлява света чрез „съдбата“, Той обръща нещата по такъв начин, че дори това, което се случва според закона на съдбата, идва отвътре на пътя на правилото за награда и наказание. Така дойде страданието на равин Йехуда аНаси, както казаха мъдреците: „С постъпки дойдоха, с постъпки си отидоха“ (Бава Меция 85). Въпреки че всъщност тези страдания бяха страдания на праведник, но такава е мярката на Светият, благословен да е Той, свързващ двата пътя заедно и дори това, което е предопределено от съдбата, идва чрез това, което се отнася до наградата и наказанието, така че за всичко може да се намери обяснение, защото с наградата и наказанието идва всичко, което трябва да дойде, дори ако самата награда и наказание са незначителни (или служи само като повод: става дума, че равин Йехуда а-Наси не е проявил милост към животните и при него дойдоха страданията; а след това прояви – и те си отидоха.) Даат Твунот, 170)
Мъдреците ни разкриха вътрешната същност на някои събития, които на пръв поглед се случиха благодарение на Съда на Всевишния, но всъщност бяха установени първоначално в управлението на Единството. Нека дадем пример за едно от тях.
Изгнанието на Израел в Египет
Това се случи поради завистта на братята и кавгата им с Йосиф, а според управлението на съда, особено поради строгостта на съда към праведните: всички замесени в тази история бяха достойни за наказание. Праотец Яков – защото той отличи Йосиф от другите братя. Йосиф – защото той осведоми братята си и събуди завистта им, като им разказа сънищата си. Братята – за греха на омразата и продажбата на Йосиф. Въпреки това върховната присъда на изгнание в Египет вече е съществувала и е била известна на праотца Авраам в пророчеството.
Също така относно причината за изгнанието, което дойде като наказание за въпроса на Авраам „как ще разбера, че ще го наследя“ – не е ясно защо такава ужасна присъда ще дойде за толкова лек грях. Но е известно, че египетското изгнание е положено в основите на мирозданието: изходът на народа на Израел от Египет е бил необходим и разпространението на основите на вярата в света.
Ето как Маарал обяснява комбинацията от двата вида управление: „Сигурно е, че съществуването на Всевишния само по себе си трябва да стане известно в света, защото за какъв би могъл да се счита светът, ако съществуването на Бог не беше известно в него? Но някакъв вид грях беше необходим, за да се осъществи египетското изгнание, защото накрая имаше робство и бедствие, а това не може без грях. Но дори и малък грях е достатъчен, за да наклони везната и това е много ясно за тези, които разбират” (Гвурот аШем 9).
Това е същността на всички събития, които се случват в света.
„И Йосиф беше спуснат в Египет…“ За това се казва: „Идете, вижте делата Божии, Неговите замисли за човешките синове са страшни“ (Псалми 65). Равин Йеошуа бен Корха каза: дори ужасните неща, които носиш на нас, са по замисъл (с повод, עלילה). Елате и вижте: когато Всевишният създаде света, от първия ден той създаде ангела на смъртта. Откъде знаем това? Равин Берахия каза: защото е казано: „и тъмнината е върху бездната“ – това е ангелът на смъртта, който помрачава лицата на творението. И човекът беше създаден на шестия ден и се намери предлог, че той донесе смъртта на света. Както е казано: „Защото в деня, в който ядете от него, непременно ще умрете.“
На какво е подобно това? Мъж, който иска да се разведе с жена си и когато се приготвяше да се прибере, написа писмо за развод. Влезе в къщата и разводът беше в ръката му и потърси предлог да й го даде. Той й каза: налей ми една чаша да пия. Тя му наля, когато той взе чашата от ръката й, каза й: ето ти писмото за развод. Казала му: с какво съм сгрешила? Той й каза: махни се от къщата ми, ти ми наля студена чаша. Тя му каза: ти вече знаеше, че ще ти налея студена чаша, че написа писмо за развод и го донесе в ръката си?! Адам каза същото пред Всевишния: Господарю на света, преди да създадеш своя свят, две хиляди години Тора беше у теб… и в нея е написано: „Това е законът: ако човек умре в шатра.” Ако не беше установил смъртта за създанията, щеше ли да го напишеш така? Но Ти дойде, за да намериш претекст, който да ми вмениш (донасяне на смърт в света), и ето какво казва: „Неговите замисли срещу синовете човешки са ужасни.“ (Танхума).
И това е очевидно, защото всички събития и произшествия, които ще се случат по време на съществуването на мирозданието, са предварително известни на Всевишния и са зашифровани в Тора. Това се отнася до постулата „всичко е предопределено“, но в същото време „свободата е дадена“. Всичко е предопределено в управлението на Единството, но свободата е дадена в управлението на Съда.
Ето как Рамхал определя комбинацията от тези две управления: „Обобщение: Истинската основа на управление е всеобщото изправление на всичко сътворено, въртящо се по осите на свойствата на самите създания, както Създателя, благословен да бъде Той, ги е създал. И всички цикли на управление не са нищо повече от движение към целта за всеобща корекция, към премахване на всички недостатъци. И това има ред и закони, които са напълно непостижими. В основата на въртенето на тези колела е правилото за награда и наказание, открито управление, от което зависят всички закони на небето и земята. Но вътрешният смисъл на всички заповеди и закони е свързан със споменатата обща корекция, тъй като това не са две противоречащи си форми на управление, напротив, правилото за обща корекция е в основата. Просто Господ, благословен да е Той, е знаел в Своята непостижима мъдрост как да установи законите на възнаграждението и наказанието, необходими през цялото движение, така че тяхното действие да съответства и да води до това, което изисква управлението за всеобщото изправление. Следователно образът на управлението на наградата и наказанието не надхвърля образа на управлението на всеобщото поправяне, а напротив, съответства му и е свързан с него, т.е. самото управление на изправлението идва през пътищата на наградата и наказанието, както вече обяснихме” (Даат Твунот, 170).
Но все пак трябва да помислим как фактът, че наказанието винаги идва за съда, за греха, дори ако този грях се използва като „причина“ и „претекст“, удовлетворява изискването за съвършена справедливост на съда, защото строгостта на наказанието не съответства на греха.
Дълбочина на качеството на съда
Този въпрос е обяснен от равин Хаим Фридландер. От дълбините на съда за всеки грях, дори най-малкият, се дължи най-тежкото наказание, защото е бунт срещу Владетеля на света. Но качеството на милосърдието „подслажда“ управлението на Съда, както е известно. Въпреки това, когато постановлението на управлението на Мазал трябва да бъде изпълнено, Всевишният прилага цялата строгост на съда, без изобщо да го разрежда с милост.
Дълбочина на понятието „страшни са Неговите замисли“
„Равин Берахия започна: „Който извърши и направи, призовавайки поколенията от началото…“ (Йешая 41) От началото на сътворението на света Всевишният приготви за всеки това, което е достойно за него: Адам е главата на създанията, Каин е главата на убийците, Авел е главата на убитите, Ной е главата на спасилите се с бягство, Авраам е главата на обрязаните, Исаак е главата на вързаните на олтара, Яков е глава на онези, които са цялостни, Юда е главата на племената, Йосиф е главата на благочестивите, Аарон е главата на свещениците, Моше е главата на пророците, Исус Навиев е главата на завоевателите, Отниел е глава на онези, които раздават, Шмуил е главата на онези, които помазват за царството, Шаул е главата на помазаните, Давид е главата на онези, които творят музика, Соломон е главата на онези, които строят, Навуходоносор е главата на онези, които унищожават, Ахашверош е главата на онези, които продават, Аман е главата на тези, които купуват” (Естер Раба).
Това говори не само за присъдата на наказанието, но и за предопределението на самия грях: „Каин е главата на убийците, Навуходоносор е главата на онези, които погубват, Ахашверош е главата на онези, които продават, Аман е главата на тези, които купуват.“ Същото важи и за други престъпници, последователи на тези главатари. Ясно е, че това понятие се отнася до тайната на света на знанието, в който всичко е предопределено. Това е управление, чиято основа е разкриването на Единството, което ще се обърне чрез тези грехове и тяхното коригиране. Това е светлината на единството, израстваща от тъмнината на злото.
Така е и в мидраша Танхума, цитиран по-горе: „И Рав Йудан каза: Всевишният искаше да изпълни присъдата на Авраам: „Знай, че твоите потомци ще бъдат изгнаници в страна, която не е тяхна“, и той изведе напред планът за всички тези събития, така че Яков да заобича Йосиф, а братята му да го намразят, и да го продадат на исмаилтяните, и да го доведат в Египет, и Яков чу, че Йосиф живее в Египет, и се премести там със синовете си. , и бяха поробени там … „
За да се отнася Яков различно към братята, за да го намразят братята му и да го продадат. Тук присъдата – предопределението носи самите грехове. Както се казва в онази алегория „Ти вече знаеше, че ще ти донеса студена чаша“ – самият грях е предопределен от знанието на Всевишния.
Нашите Учители обсъждаха тази много сложна тема и ние ще дадем няколко извадки от техните думи.
Преди всичко трябва да се каже, че ако Учителите не бяха обяснили тази тема, ние изобщо нямаше да говорим за нея, тъй като тя не засяга света на служенето, а принадлежи към света на знанието. Всяко отклонение в разбирането му може да доведе до ерес, както се случи с Йов, който предяви претенции към Всевишния: „Йов се опита да освободи целия свят от съда, каза пред Него: Господарю на света, Ти създаде бика – неговите раздвоени копита, Ти създаде магарето – с неговите цели копита. Създаде рая и ада, създаде праведните и сътвори злодеите, кой може да те спре?“ (Бава Батра 16).
Не трябва да се бърка и да прави грешки в основните знания: от гледна точка на света на избора, свободата е дадена. Целта на всички тези дискусии, които разглеждат ситуацията от страна на света на знанието е да разберем величието на доброто на Създателя и да обясним съществуването на злото и неговото укрепване през всички поколения и как всичко това идва от ръцете на един абсолютно добър Създател. В края на краищата той знае всичко предварително и как е създал творението, като повечето от обитателите са злодеи и повечето от събитията в него са страдания и трудности (въпреки че те самите са виновни, защото Адам би могъл да не съгреши оставайки в Райската градина, свят на пълно добро). Защо мирозданието е създадено по този начин? Можем само да разберем, че това знание е свързано с тайната на основното управление на мирозданието, управлението на Единството, което води до съвършеното и пълно възнаграждение на доброто. В това управление няма място за заслуги или грях въз основа на делата на хората, както е обяснено по-горе.
Нека цитираме тук думите на автора на книгата Лешем, по отношение на горния мидраш за „страшни са Неговите замисли за синовете човешки“. „От всички тези мидраши ни става ясно, че всички събития, чиято причина е директно посочена в Тора, тяхната първопричина е само указа отгоре. И както събитията, така и причините са свързани с тайните на управлението и са били скрити при Него от древни времена, преди светът да бъде създаден” (Сефер Деа, част 2, друш 4).
А сега да поговорим в защита на Адам… Това е свързано с тайното твърдение на Мъдреците (Брахот 32): „И рече равин Елазар: Елияху предизвика небесата, както е писано: „И Ти отвърна сърцата им назад. ” Равин Исак каза: Откъде знаем, че Всевишния се съгласи с Елияху? Писано е: “…и това че Аз причиних зло“. Каза равин Хама, синът на равин Ханина: Ако не бяха тези три стиха, краката на Израел щяха да се разклатят: едно, което е написано “…и това че Аз причиних зло“. Едно което е написано: „Ето, както глината е в ръцете на грънчаря, така сте вие в Моите ръце, доме Израилев.” И едно нещо, което е написано: „И ще премахна каменното сърце от плътта ви и ще ви дам сърце от плът.“ Рав Папа каза: следователно: „…и ще поставя духа Си сред вас и ще ви накарам да ходите според законите Ми.”
Така е и в нашия въпрос, защото въпреки че цялата причина и цел на греха на Адам беше в постановлението на Този, Който е страшен в замислите… Защото всичко, което Той искаше, Той го направи и всичко беше само според Неговата воля.. .. Как мъдреците са написали подробно за тази тайна и в Мидраше Танхума (виж по-горе). И всички мъки и всички големи и ужасни бедствия, които се случиха в света от деня, когато Господ създаде човека на земята до идването на Мошиах – въпреки факта, че всички те имаха за своя причина греха на Адам, който той извърши по негов собствен избор, заедно с това, основата на всичко е в постановлението на Всевишния и Неговите начинания, както е писано „Идете и вижте начинанията на Бог, Неговите страшни замисли за синовете човешки.”
Равин Цадок аКоен също цитира тази концепция и я основава на думите на Гемара (Шабат 89): „Откъде знаем, че привързват парче червена вълна (за рогата на изкупителната жертва)? Писано е: “ Ако бъдат вашите грехове пурпурни (шаним), ще се избелят като сняг“. Трябваше ли да пишат шани?! ( Пурпурно на свещения език е шани, а шаним е множествено число и омоним на думата „години“). Равин Исак каза: Всевишният каза на Израел: ако вашите грехове са като тези години, които са устроени в определен порядък от шестте дни на сътворението до днес, те ще се избелят като сняг.
„Това, което той каза, „като тези години, които са устроени в определен порядък от шестте дни на сътворението“, означава, че такъв е порядъка на творението. Оказва се, че всички грехове и наказанията за тях са били планирани, когато се е подготвяла реализацията.”
Трябва да се подчертае: това не отрича свободата на избор, както обяснихме по-горе. Тук говорим за света на Знанието, за вечното постановление относно човека преди неговото раждане.
Тази дълбока и скрита тема изисква тънкост на мисълта и ние ще се опитаме да разберем някои точки от нея според нашите възможности.
Автор-Рав Еуд Авицедек
Източник-toldot.com
Превод-bneinoah-bg.com