Изпитанието на вярата в онези времена, когато действа управлениетона съдбата и Съда, изисква човек да бъде цял във вярата си в провидението на Всевишния и праведността на Неговия съд.
Времето преди идването на Машиах
Рамхал обяснява, че скриването на Лицето на Всевишния и многото бедствия, които се случват дори на праведните в нашето време, времето преди идването на Машиах, се случват, защото основното управление в нашето време е управлението на Единството.
„В Мидраш Рашби има думи, които въпреки цялата си дълбочина ще изглеждат странни за тези, които не са запознати с въведението, което ви дадох. Това са думите: „Във времето, когато Всевишния напусне престола на съда и престола на милостта, няма нито награда, нито наказание.“ Тоест това, което се случва, изглежда така, сякаш няма награда или наказание, не дай Боже. Смисълът на това твърдение обаче е, че има моменти, когато Всевишния управлява света не чрез награда и наказание, а чрез „съдба“, т.е. доброто и злото идват в съответствие с необходимото за общото поправяне. Сигурно е обаче, че награда и наказание ще има в бъдещия свят и всеки ще получи според делата си. Това ни беше разкрито, за да няма неразбиране защо в периода преди идването на Машиах праведните ще бъдат унижени по необикновен начин и хората ще викат за помощ без отговор и ще има всякакви други злини, за които мъдреците казаха (Сота 49b): „В периода преди идването на Машиах, наглостта ще се издигне“ Всичко това се случва, защото дори заслугите на праведния не могат да поправят тези недостатъци, а времето изисква това, за да се роди пълно изправление чрез разкриването за единството на Всевишния” (Даат Твунот, 170).
В крайна сметка, колкото повече се засилва злото и скритостта се превръща в пълен мрак, толкова повече светлината, която пробива от този мрак, ще разкрива дълбочината на Единството и тогава всички ясно ще видят, че Господ е един и Неговото име е едно.
Две паралелни управления
„Както виждате, Господ, благословен да е, не винаги управлява според мазала, а точно когато, както Той знае, това ще донесе полза. В края на краищата, Той, Благословеният, подготви много дълбок ред за попълването на Творението и установи два пътя за него: пътя на наградата и наказанието и пътя на съдбата [мазал], и Той понякога избира един път, и понякога друг – този, който е най-добър за света във всеки един момент. Когато Всевишния върви по пътя на наградата и наказанието, тогава всичко, което се случва в света, съответства на реда на наградата и наказанието, а когато Той следва пътя на съдбата, тогава всичко се случва в съответствие със съдбата и същността на Творението.” (Даат Твунот, 170).
Има две цели при комбинирането на управлението на Единството с управлението на Съда. Първо: увеличаването на скритостта на Всевишния и изпитанията на свободата на избора, както Рамхал пише:
„И това също увеличава заслугите на праведните. Ако страданието беше винаги ограничено до праведните, тогава щеше да е изпитание, но не толкова трудно, тъй като тогава поне те щяха да имат утехата да осъзнаят праведността си, след като страдат! И всеки разумен човек несъмнено би избрал страданието, защото това е страданието на праведните, а злосторниците не страдат. Но Всевишният иска да даде по-трудно изпитание, за да не могат хората да разберат какво прави Светият, благословен да е, с всеки от тях. Така че на пръв поглед да изглежда: „Всичко е като всички останали, същото се случва и на праведния, и на нечестивия“ (Кохелет 9:2). Това е обяснено от мъдреците в Мидраш: „Шломо прегледа всички поколения и видя, че това, което се случва на злодеите, се случва и на праведните“ (Ялкут Шимони, Кохелет, 989). Тоест Светият, благословен да е, се грижи това, което се случва със злодея и е за него наказание, съответстващо на конкретно престъпление, да се случи и с праведника, който с всички сили се пази точно от това престъпление!
Авраам и Нимрод и други, споменати в този мидраш, и реални събития доказват неизменността на тази истина. Това се случва, за да даде по-голяма награда на праведните, които се придържат към вярата, както каза пророкът (Авакум 2:4): „Праведният ще живее чрез вярата си.” Нито един човек не може напълно да разбере какво прави с него Всевишния, тъй като Той, Благословеният, се отнася с него понякога според мярката на наградата и наказанието, понякога според съдбата, както вече обяснихме. И когато с човек се случи някакво събитие, няма кой да определи: дали е свързано с награда и наказание за делата му, или е свързано със съдбата и просто му е отредено. И по отношение на всяко събитие има причина да се спори и в двете посоки, дотолкова, че главата ви да се завърти от многото предположения. Но този, който е верен на Всевишния, трябва да създаде непоклатима сърцевина на вярата, да знае, че всичко е от Всевишния, независимо откъде идва, и този път е прав и верен и няма измама по него. И да не бъде като злодеите, които казаха (Ехезкел 18:29): „Пътищата на Всевишния не са справедливи.” Но човек трябва да стои твърдо, изпълнявайки своята мисия, и да служи на Всевишния, независимо от каква мера Всевишния му определя и тогава той наистина ще бъде наречен цялостен.
В крайна сметка: има два пътя, пътят на наградата и наказанието и пътят на съдбата, и Всевишния избира измежду тях този, който знае, че ще донесе добро на света” (Даат Твунот, 170).
Втората цел при комбинирането на двете управления е да се поддържа съществуването на мирозданието, дори когато то е недостойно да стои в двора на управлението на Съда – за да се разкрие Единството: „Така че има два вида провидение: провидението на Справедливостта на Всевишния и провидението на Силата и Единството. И по тези два начина Господ постоянно надзирава Своите създания. Защото Той непрестанно надзирава с провидението на Правосъдието, преценявайки всяко действие, и надзирава с провидението на Силата, като със силата и мощта Си поддържа съществуването на Творението, за да не бъде унищожено поради човешките злодеяния” (Пътят на Създател, част 2, глава 8).
И всичко това се отнася до заповедта на вярата
Да вярваш, че съдбата няма власт и всичко се случва според повелята на Създателя. Както Рамбан обяснява (Дварим 18:13).
И ето как Рамбан обяснява заповедта на Всевишния към Авраам „бъди цялостен“ [вж. Берешит 17:1].
Същото важи и за управлението на висшия мазал: основата на вярата е, че това е волята на Всевишния. „Но всъщност и природата е Негово управление, а и мазалът е част от природата, че Творецът е установил, че дадено новородено ще бъде под такъв и такъв знак и хороскоп“ (Равин Цадок аКоен).
Изпитанието на вярата в онези времена, когато действа управлението на съдбата и Присъдата, изисква от човек да бъде цял във вярата си в провидението на Всевишния и праведността на Неговия съд: „Но този, който е верен на Всевишния, трябва да установи непоклатима сърцевина на вярата, знай, че всичко е от Всевишния, откъдето и да дойде, този път е прав и верен и по него няма измама. И да не бъдем като злодеите, които казаха (Ехезкел 18:29): „Пътищата на Всевишния не са справедливи” (стихът е преведен според Раши). Човек обаче трябва да стои твърдо, изпълнявайки мисията си и да служи на Всевишния, независимо каква мярка му отмерва Всевишният, и тогава той наистина ще бъде наречен цял” (Рамхал, по-горе).
Вярата в индивидуалното провидение
Най-големите постулати ни станаха ясни по въпросите на провидението. Фактът е, че на хората им изглежда, че светът сякаш действа без надзор, въпроси за праведните, на които е лошо и за злодейте, на които им е добре, неспособността да разберат всичко, което се случва в света, както каза Коелет: „Има на земята такава беда: има праведници, които получават награда за делата на нечестивите, и има злодеи, които получават награда за делата на праведните” (8:14).
Коренът на всички тези явления е управлението на Единството, началото на плана на сътворението, чиято същност не е известна на никого. Целта на този контрол беше обяснена по-горе – това е разкриването на Единството. Но трябва да знаете следното: основната награда, която Създателят е подготвил за човека в това отношение, е искрената вяра в провидението на Всевишния и в справедливостта на Неговия съд, както обяснява Рамхал: „Цялото служене на хората зависи от фактът, че висшето знание е скрито от тях. Ако знаеха, нямаше да има служба по избор и нямаше да имат награди и наказания. И тъй като целта на управлението е да осигури място за служба и за възнаграждение и наказание, необходимо е този корен да бъде скрит” (Кла Питей Хохма, 81).
Това е същността на Десетата основа: вяра в индивидуалното провидение на Всевишния.
Автор-Рав Еуд Авицедек
Източник-toldot.com
Превод-bneinoah-bg.com