Когато човек пречисти мислите си и разбере Бога по истински начини и се зарадва на това, което е разбрал, на такъв човек е невъзможно да му се случи нещо лошо, защото той е с Бога и Бог е с него.
Провидението над праведните
„По този начин божественото провидение няма да третира всички хора еднакво, но те ще бъдат наблюдавани в съответствие с тяхното човешко съвършенство. Неизменно е, че провидението по отношение на пророците е изключително силно, според нивото им в пророчеството, а надзорът над благочестивите и праведните в съответствие с тяхното благочестие и праведност – тъй като именно тази мярка от влиянието на божествения разум е, че влага думи в устата на пророците и изправя делата на праведните и допълва мъдростта на благочестивите. Но глупаците и вероотстъпниците, според мярката на липсата им на това божествено влияние, ще бъдат презирани и смятани за представители на други, животински видове, и следователно лесно биха били подложени на смърт, но Всевишният ги пази за благото което може да идват от тях. Този принцип е основен в Тора и тя е изградена върху него: че провидението се отнася към всеки човек в зависимост от това какъв е той” (Море Невухим, част 3, глава 18).
В съответствие с казаното по-горе за двата аспекта на индивидуалното провидение, няма съмнение, че ултимативното индивидуално провидение се отнася за праведните. В края на краищата, ако вземем провидението, което следва от Съда, никой не подлежи на съд така като праведния. Той е съден не само за себе си, на най-високото ниво, което се изисква от него в съответствие с неговата степен, но и за хората от неговото поколение, които той трябва да учи и укорява, да води до поправяне. Той е отговорен за всички творения, за цялото влияние на благодатта, слизаща от висшите светове, защото той е „праведният човек, който е основата на света“. Ето защо Всевишният строго съди всяка постъпка на праведния – „до дебелината на косъм“.
Що се отнася до провидението, което следва разума, което издига човек над естествения ход на събитията, то несъмнено се разпределя за праведния човек, привързан към Създателя, чиято цялостна същност е възвисяването на самата природа. Обмислете всичко това внимателно.
Провидение и защита от беди – в съответствие със степента на приобщеност
„И така, пред мен се отвори много забележителен анализ, с който съмненията ще бъдат разсеяни и божествените тайни ще бъдат разкрити“ (Море Невухим, част 3, глава 51). Така Рамбам започва своето забележително откритие по въпроса за провидението и съпътстващата го защита на човека от нещастие.
„Това е следното. Вече обяснихме в главите за провидението, че в съответствие с мярката на интелигентността на всяко разумно същество ще има провидение над него. И човек, който е съвършен в своето разбиране, чийто ум никога не се отклонява от Бога, ще има постоянен надзор над него отгоре. Но човек, който е съвършен в своето разбиране, който понякога се разсейва в мислите си от Бога, ще бъде наблюдаван само когато мисли за Бога, а Провидението ще се отдалечи от него, когато се занимава с работата си. Но няма да се отклони по същия начин, както се отклонява от човек, който изобщо не е постигнал разбиране, но този надзор ще се намали, тъй като този човек, съвършен в разбирането, няма ум в действието, а само разбиране в потенциала и той в този момент е като писар в онзи момент, когато не пише. А този, който изобщо не е разбрал Бога, ще бъде като този, който е в тъмнина и никога не е виждал светлината – както обяснихме стиха „…и злодеите в тъмнината ще останат мълчаливи.“ Този, който е разбрал и цялото му внимание е насочено към това, което е разбрал, е като някой, който е в ярката светлина на слънцето. А този, който е разбрал и сега се занимава с делата си, в този момент е като човек в облачен ден, над когото слънцето не грее, защото облака застава като преграда” (пак там).
По този начин Рамбам обяснява връзката между общуването на човека с Бог и провидението над него. По-нататък той обяснява своето забележително откритие за защитата на човека от нещастие – следствие на провидението.
Защитата следва за приобщаването
„И затова ми се струва, че ако някакво зло е сполетяло някой от пророците или съвършените благочестиви хора, това може да се случи само по време на такава забрава и в съответствие с продължителността на забравата или низостта на работата, в която е бил зает, ще бъде и силата на такова зло. И ако е така, тогава се разрешава голямото съмнение, което накара философите да отрекат Божието провидение над всеки човек и да поставят равенство между човека и животните, като доказателство за което те цитираха случаи, когато големи нещастия се случиха на благочестиви и добри хора. Така този скрит въпрос беше решен и дори според тях.
И Божието провидение постоянно ще бъде над човека, на когото е дошла тази благодат, готово да дойде при всеки, който се опита да я постигне. И когато човек пречисти мислите си и разбере Бога по истинските пътища и се зарадва на това, което е било невъзможно, на такъв човек няма да се случи нищо лошо, защото той е с Бога и Бог е с него. Но когато човек е разсеян в мислите си от Бога и когато е отделен от Бога и Бог е отделен от него, той е подвластен на всяко зло, което може да го сполети. В края на краищата, тази благодат на разума, носи провидението и помага да се избегнат море от случайности. И онзи добър праведник отделил се от (разума) понякога, и онзи недобър и порочен човек (разума) изобщо не го достигаше и затова се случи това, което им се случи” (пак там).
Това са прекрасни думи и тяхната проста истина съответства на тяхното възвишено величие. Известно е, че желанието на Всевишния се крие само в съвършеното възнаграждение на доброто. За тази цел е създаден човекът и цялата вселена – да бъде инструмент за тази цел. И вече беше обяснено, че истинското добро е общение със самия Създател. И въпреки че това съвършено добро ще бъде в Бъдещия свят, света на прилепването към Твореца, в нашия свят, когато човек е в състояние на общение, никакво зло не може да го доближи, защото той е въвлечен в доброто. Ако погледнем по-дълбоко: в крайна сметка цялата реалност на злото е продукт на скриване на Лицето и отдалечаване от Всевишния, а когато човек е в състояние на общение, той е в светлината на Лицето, в истинското добро . Както Рамбам пише:
„Това мое убеждение намира своето потвърждение в думите на Тора“, каза Всевишния: „И ще скрия лицето Си от тях и и ще бъдат изядени, и много нещастия и бедствия ще ги намерят, и ще кажа в този ден: понеже го няма моя Бог сред мен, тези нещастия ме намериха. Тук се казва, че ние сме причината за това „скриване на Лицето“ и ние поставяме воал на разделяне между нас и Него. Това е, което Той каза: „И напълно ще скрия лицето Си в онзи ден за всичките злини, които те (хората) направиха” – и няма съмнение, че това се отнася за всеки човек. Тук директно се казва, че причината човек да се предава на случайността и да бъде изяден, подобно на животните, е, че е отделен от Бога и този, „чийто Бог е всред него“, няма да бъде засегнат от злото по никакъв начин .”
Възможността за общение със Създателя се намира в Тора. Този, който се придържа към Тора, се издига над естественото управление и е подчинен на индивидуалния надзор на Всемогъщия и това е, което Рамбам пише в Законите на покаянието:
„Всевишният ни е дал Тора – Дървото на живота и всеки, който изпълни написаното в нея и го проумее дълбоко и истински, ще бъде възнаграден с живот в бъдещия свят. А размерът на наградата зависи от неговите дела и мъдростта, която е придобил. И Всемогъщият ни обеща в Тора, че ако изпълним написаното в нея с радост и с цялото си сърце и постоянно размишляваме върху нейната мъдрост, тогава Той ще премахне всичко, което ни пречи да я изпълним: болести, войни, глад и подобни. И Той ще ни даде благословии, които ще ни помогнат да изпълним Тора: изобилие, мир, злато и сребро, така че всичките ни дни да не бъдат прекарани в безпокойство за нуждите на тялото и ние ще бъдем свободни и ще се посветим на изучаване на мъдростта и изпълнение на заповедите и ще бъдем достойни за живот в бъдещия свят. Ето какво се казва в Тора след обещанието за земни благословения на Израел: „И ние ще бъдем възнаградени с правда, ако ревностно спазваме всички тези заповеди“ (Дварим 6:25).“
Автор-Рав Еуд Авицедек
Източник-toldot.com
Превод-bneinoah-bg.com