Познание за вярата 10. Вреди, причинени от обладателя на свободен избор

Връзката между ролята на Провидението и свободата на човешкия избор

Вреди, причинени от обладателя на свободен избор

Трябва да се обсъди още един въпрос: способен ли е притежателят на свободен избор да причини вреда на човек в случай, че няма присъда от Небето относно тази вреда? Източникът на тази тема са думите на Ор аХаим в неговия коментар върху Тора, стихът „И Рувен чу и го спаси (Йосиф) от ръцете им (на братя)“:

„И го спаси от ръката им означава: тъй като човек има свобода на избора и воля и може да убие някой, който е невинен, а хищните животни няма да навредят на човек, ако той не е достоен за смърт от присъдата на Небето. Това е значението на думите „и го спаси от техните ръце“, тоест от ръцете на тези със свобода на избор. Думите на братята „да видим какво ще стане с неговите сънища“ се отхвърлят, защото свободата на избора премахва визията за бъдещето и ако го убият, това не доказва, че е излъгал“ (Битие 37:25).

Това твърдение, ако се приеме буквално, може да изкорени доверието в провидението на Всевишния в повечето ситуации, с които човек се сблъсква. В края на краищата човек в по-голямата си част има работа с хора, а не с животни и ако обладателя на свободен избор може да го убие, да причини физически или материални щети – въпреки факта, че такава присъда не му е издадена от Небето – тогава вярата в индивидуалното провидение и, като следствие, доверието във Всевишния, в повечето случаи нямат смисъл.

Източникът на думите на Ор аХаим в Зоар: „И те го взеха и го хвърлиха в яма” – ако в нея имаше змии и скорпиони, защо пише за Рувен „да го спаси от ръцете им, да го върне при баща му”? Рувен не се ли страхуваше че змиите и скорпионите ще му навредят, как така каза „да го върне при баща му“ и е написано „да го спаси“? Но Рувен видя, че братята искат да му навредят, защото знаеше колко много го мразят и желанието им беше да го убият. Реувен каза: по-добре е той да падне в ямата със змии и скорпиони, а не да бъде предаден на ненавистниците, които няма да го пощадят. Затова казаха: по-добре е човек да падне в огъня или в яма със змии и скорпиони, но не и в ръцете на ненавистници – от тях малцина могат да се спасят. И затова той каза „да го спаси от ръцете им“, защото тук, в мястото на змиите и скорпионите, ако е праведен, Всевишният ще направи чудо за него и понякога заслугите на неговите предци помагат на човек и той ще бъде спасен от тях; но ако бъде предаден в ръцете на мразещите го, малцина могат да се спасят. И затова каза „да го спаси от ръцете им“, точно „от ръцете им“, а не беше написано „да го спаси“ и толкова. Но Рувен каза: нека бъде спасен от ръцете им и ако умре в яма, той ще умре и затова е написано „и Рувен чу и го спаси от ръката им“ (Зоар, 185).

Думи на нашите Учители по тази тема

„Човек не може да докосне това, което е приготвено за неговия другар, и царство не може да докосне това, което е приготвено за друг, даже на дебелината на косъм“ (Йома, 35).

„…И той трябва да знае наистината, че не е възможно човек от плът и кръв да му направи добро и да го спаси, освен ако Всевишният не е постановил така, както се казва (Ирма 17:5): „Проклет е мъжа, който уповава на човека“… И също така трябва да знае наистина, че не е във властта на човек от плът и кръв да му причини зло, както се казва (Псалми 56:5): „ Господ е с мен, няма да се страхувам, какво ще ми направи човек?”, защото човекът не трябва да се страхува от ръка от плът и кръв…” (Рабейну Йона, Мишлей 23:25-26).

Дадено е в биографията на праведния човек, равин Зундел от Салант от името на Гаон: „Грешка е, че е общоприето, че притежателят на свободен избор може да направи нещо на човек без указ на Всевишния, но във всички други ситуации за човека е предопределено в кой камък ще се спъне, а в случая с обладателя на свободен избор не е предопределено кой конкретен притежател на свободна воля ще му направи добро или зло; но ако няма указ отгоре, обладателя на свободен избор не може да му направи нищо.

И така равин Саадия Гаон пише: „И те питат: ако човек бъде предаден на смърт, по естествени причини или като наказание, когато злосторник го убие, както Езавел уби пророците, какво може да се каже за такова събитие и на кого може да се припише? Ние казваме, че смъртта е дело на Всевишния, а убийството е действие на злодейте и ако Висшата мъдрост вече е предписала смърт на човек, тогава ако този убиец не е злодействал и не го беше убил, той щеше да почине по друга причина. Същото важи и за кражбата, ако Създателят е решил да унищожи част от имуществото на човек като наказание или изпитание, какво да кажем за кражбата, от Всевишния ли е? Отговорът е: загубата на пари е дело на Всевишния, а кражбата е дело на хората и ако най-висшата мъдрост е решила, че човек ще загуби дадено нещо, то ако крадецът не го открадне, то ще изчезне по друг начин. Ето как Шмая и брат му отговориха на един от римските императори и казаха: от Небето са постановили смърт за нас, ако не ни убиете, Той има много пратеници, които могат да ни поразят” (Емунот веДеот, 4).

Рамбан пише: „Въз основа на велики и добре известни чудеса, човек признава и скрити чудеса, които са в основата на цялата Тора, тъй като човек няма дял в Тора на нашия учител Моше, ако не вярва, че всичко, което ни се случва, всичко е по чудо, няма природа и естествен ход на събитията, както по отношение на обществото, така и по отношение на индивида. Но ако изпълни заповедите, ще получи награда, а ако ги наруши, ще бъде наказан, всичко според присъдата на Всевишния” (Шмот 13:16).

Всичко“ – без изключение, така че не може да се каже, че повечето от това, което ни се случва, а именно взаимодействията с другите хора – собственици на свободен избор, не се случват според присъдата на Всевишния.

И ето как пише Сефер аХинух (Заповед 241, забрана за отмъщение): „От корените на заповедта, така че човек да знае и да го сложи в сърцето си, че всичко, което му се случва, от добро до зло, идва от Създателя. И нищо няма да се случи от ръката на друг човек без волята на Всевишния. Ето защо, ако някой причини на човек страдание или болка, той трябва да знае в душата си, че неговите грехове са причинили това и Всевишният го е осъдил и няма постоянно да мисли как да отмъсти на нарушителя, защото той не е причина за бедствия, но собствения му грях. Както каза Давид: „Оставете го, нека проклина, защото Господ му каза да проклина“ (Шмуил 2, 16:11)

В книгата Кад аКемах, написана от рабейну Бехайе, се казва: „Един от аспектите на доверието във Всевишния е да не разчиташ изобщо на човек. И да знае наистина, че плътта и кръвта не могат да му направят добро и да го спасят, освен ако Всевишният не постанови така…”

И така Гаонът пише в своя коментар към Притчи (18:19): „Това ни показва, че човек не трябва да се кара с приятел по никакъв повод, защото всичко е постановено от Господ… защо да се карате? И така те казаха в Гемара (Йома 38): „Ще те нарекат по твоето ​​ име и ще те поставят на мястото ти, и от твоето ще ти дадат и никой не може да докосне това, което е приготвено за друг… ” Раши обяснява: „Човек не трябва да се тревожи за това, че някой ще му посегне финансово… защото твоята храна е определена за теб от Небето.” Това е доказателство от Гемара в прав текст.

Същото се казва в трактата Таанит (18): „Ние сме осъдени от Всевишния на смърт и ако не ни убиете, Той има много убийци, много мечки и лъвове, които Всевишния има в Своя свят, които могат да ни нападнат и да ни убият.“ Но Той ни предаде в твоите ръце само за да иска кръвта ни от теб в бъдеще.” Но там говорим за собственик на свободна воля, който е искал да ги убие.

И цялата глава за упованието в книгата на рабейну Бехайе учи, че човек не може да извлече полза или да навреди на друг човек по никакъв начин без постановление от Небето. Този принцип постоянно се повтаря там: „Няма сила в ръцете на никое същество да помогне или да навреди на себе си или на друг, освен с разрешението на Създателя…“

Ето какво пише Чазон Иш за силата на злото око: „Една от тайните на творението е, че човекът с мисълта си задвижва скрити фактори в света на действието и неговата лека мисъл може да служи за унищожаване на тежки неща. … и в часа, когато хората се възхищават на една успешна реалност, те застрашават тази реалност… И все пак всичко е в ръцете на Небето и всичко, което не е осъдено на унищожение в съда на Небето, ще бъде спасено, но ако определено нещо е осъдено да изчезне, това понякога се случва чрез погледа на човек, изненадан от съществуването му, и чрез това се унищожава… Въпреки че човек не умира без присъда (и защо да се страхува от злото око?) – Сатана обвинява в час на опасност и човек е съден всеки ден, а също и на процеса на Йом Кипур понякога решават да предадат човек на естествения ход на събитията в света, а не да направят чудо за него.

Автор-Рав Еуд Авицедек

Източник-toldot.com

Превод-bneinoah-bg.com

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *