За Провидението и как знанието на Всевишния е в съответствие с нашата свободна воля.
Думи от нашите Учители за провидението
Рамбан:
„Защото знанието на Всевишния, което е Неговото провидение в долния свят, е насочено към запазване на видовете, и хората които също са подвластни на случайността в него, докато дойде часът, когато си спомни за тях; но Той ще обърне сърцето Си към Своите благочестиви, за да ги познава поотделно, така че Неговата защита да бъде постоянно върху тях и знанието и паметта да не се отклоняват от Него по никакъв начин, както казаното: „Очите му няма да се отклонят от праведника” (Йов 36:7) и за това има много стихове в Писанието, както е писано (Псалми 33:18): „Ето, окото на Господа е върху онези, които Му се боят,” и т.н.“
Рамбан следва мнението на Рамбам, че индивидуалното провидение не се отнася за всички хора. Това изисква обяснение, защото няма съмнение, че Всевишния контролира всички действия на хората във всички подробности, за да ги възнагради и това е основната същност на основата на вярата, която обсъждаме. Трябва да разберете твърдението „и хората също са подвластни на случайността в него, докато дойде часът, когато ще си спомни за тях“. Това ще бъде обяснено по-нататък.
„Йов първо си помисли, че поради незначителността на човека в очите на Всевишния, Той го поставя под властта на случайността… Той гледаше на човека така, както ние гледаме на мравките, насекомите или животните – че няма висше провидение над тях , но само за да поддържа съществуването на даден вид” (Рамбан, Вратата на възмездието). Тук Рамбан също следва мнението на Рамбам, че надзорът на животните е надзор на вида.
И това е, което Рамбан пише в коментара си към книгата на Йов: „Няма в Тора или в пророците, че Бог надзирава и пази индивиди от безсловесните животни; но запазва вида сред небесата и техните множества” (36:7). И той добавя там: „И поради тази причина Той защитава праведните, тъй като точно както сърцето и очите им са винаги с Него, така и очите на Господ са върху тях… защото един напълно праведен човек винаги ще бъде защитен от всички случайности на времето… и онези, които са далеч от Бог в мислите и действията си, ще бъдат прогонени и оставени на случайността.“
Сефер аХинух:
„А ние, последователите на истинската вяра, както чух, приписваме провидението на Всевишния на всички видове животни изобщо, тоест така, че всеки вид, създаден в света, винаги да съществува и да не бъде напълно унищожен, защото Провидението на Всевишния осигурява съществуването на всеки обект. А що се отнася до човешката раса, ние вярваме, че провидението на Всевишния се отнася за всеки отделен човек и Той взема предвид всички действия на хората. Ние сме наследили това разбиране от великите учители и много стихове от Писанието потвърждават това” (Заповед 169).
Рабейну Бехайе дефинира принципа:
Той следва и пътя на Рамбам и накратко посочва ключа към разбирането на проблема – два принципа в подхода на Рамбам. Ето какво пише той (Битие 18:19):
„Трябва да разберете, че надзорът на човешката раса в низшия свят е общ и индивидуален и това е директно заявено в стиха: „Велик си в съвета и могъщ в действието, очите ти са отворени към всички пътища на синовете човешки, за да въздадеш всекиму според делата му.” А по отношение на останалите живи същества надзорът е общ, а не индивидуален, той е насочен само към поддържане на съществуването на даден вид.
И индивидуалното провидение по отношение на човешкия род се разделя на две части: надзор над него, за да знае всички подробности на неговите действия и мисли, и надзор над него, за да го пази и спаси от случайности. Надзорът, насочен към познаване на всички подробности за действията на дадено лице, се прилага за всеки човек, евреин или езичник, както е писано (Псалми 33): „Който създаде сърцата на всички тях, Който познава всичките им работи.“ това е провидението, произтичащо от Присъдата.
Надзорът над човек, за да го защити и да го спаси от случайности, не се отнася за всеки човек и не за всеки евреин, а само за праведните. Всевишния спасява праведния от дела, на които са подвластни другите хора, и не изоставя благочестивите Си и не откъсва очи от тях, но Неговото провидение постоянно придружава праведния, не се отдалечава от него” – това е провидението, произтичащо от разума.
Имахме честта да научим: в индивидуалното провидение има два аспекта: 1. с цел възмездие, което, разбира се, се отнася само за човек, който има свобода на избор. 2. за да издигне човек със свръхестествен, чудотворен контрол, който Всевишният използва само по отношение на праведните. Очевидно и двата аспекта не могат да се отнасят за други живи същества и за тях провидението си поставя за цел само поддържането на съществуването на даден вид.
Това е същото като казаното от Рамбам: „Божественото провидение… следва Съда“, ние говорим за първия аспект, провидението, което се отнася еднакво за всички хора.
„…и Божественото Провидение няма да бъде над всички хора еднакво, но в пряка зависимост от тяхното човешко съвършенство…” – това е вторият аспект, провидението, отнасящо се до праведните и имащо за цел да ги издигне над случайността. Виждаме, че Учителите от ранното Средновековие и кабалистите следват мнението на Рамбам.
Вече подчертахме по-горе: несъмнено знанието на Всевишния се разпространява на всичко съществуващо; без съмнение, Той оживява всички обекти на света всеки момент и ги произвежда от нищото. Говорим за индивидуалното провидение, за двата горепосочени аспекта, те по своята същност се отнасят само до човека.
Общото провидение е провидението на природата, волята на Всевишния за постоянно съществуване на природата. Това е установено управление във вселената, изпълнението на постоянната воля на Всевишния от Шестте дни на Сътворението. Това е провидението над всички създания, които нямат съзнание и свобода на избора и съответно не общуват с Всевишния, защото индивидуалното провидение зависи от това общение.
И относно провидението по отношение на хората: несъмнено Всевишния наблюдава всички хора в детайли с цел награда (това е първият аспект на рабейну Бехайе), но вторият аспект, провидението, което издига човек над законите на природата, важи само за праведните.
Точно това имаше предвид Рамбан, от което цитирахме по-горе: „хората които също са подвластни на случайността в него, докато дойде часът, когато си спомни за тях.“ „Случайността“ е управлението на природата, отнасящо се до всички хора, които са под властта на законите на съдбата; „докато дойде часът, когато си спомни за тях“ е присъдата на делата им, които бяха подробно наблюдавани, за да се даде справедливо възнаграждение на всеки. Това е индивидуално провидение, свързано със Съда и обхващащо всички хора. Помислете върху това внимателно.
Други Учители, които са съгласни с Рамбам
Няма да цитираме техните думи, само ще споменем, че Рав Хисдай, Баал Ха-Икарим и Сфорно в своите коментари на Тора следват пътя на Рамбам, без да отстъпват нито крачка от него. Ние също откриваме, че някои кабалисти от последните поколения също поддържат това мнение:
Равин Моше Кордоверо и Шомер Емуним аКадмон:
Шомер Емуним цитира думите на равин Моше Кордоверо в книгата си Елим и изброява десет нива на Провидението. Ето цитат от думите му, свързани с нашата тема:
„1. Първият вид провидение е всеобхватното провидение, което се отнася за всички видове създадени обекти на този свят, които не получават нито награда, нито наказание. Има три вида такива обекти: животни, растения, нежива природа. Всеки от тях е разделен на много видове, както е известно. Провидението над тях се осъществява чрез духовни същности (ангели-покровители), назначени над всеки от видовете, както са казали мъдреците: „Няма нито едно стръкче трева на земята, което да няма духовно същество отгоре, което го бие и му казва : „Расти!“ Тези ангели получават благодат отгоре за своето управление чрез служението си, в което пеят хваление на Създателя, както е написано в Псалмите: „Хвалете Господа от небето, хвалете Го във висините… ” Това е тайната на „Събраните песни” (Перек Шира), които се произнасят от ангелите за всички творения. И чрез това всеки от тях получава своя дял от благодатта, за да я предаде на целия вид, над който е назначен. Но що се отнася до личното провидение, например този бик ще оцелее или ще умре, ще се спаси ли мравката или ще бъде смачкана, паякът ще изяде ли мухата и т.н. – най-висшият ангел на даден вид няма силата да контролира това и няма личен надзор върху животните и особено върху растенията и неживата природа, тъй като целта, за която са създадени, се постига от съществуването на вида като цяло и няма нужда от надзор над всеки отделен. Следователно всичко, което се случва с всеки отделен представител на вида, е напълно случайно, а не постановено свише, освен когато е следствие на провидението над човека, както скоро ще видим.
2. Вторият вид провидение е надзор над човешкия род, над всеки представител на който има лично провидение и надзор свише във всички подробности.
Както е писано: „Аз, Господ, изследвам сърцето, изследвам бъбреците, за да въздам всекиму според делата му, според плода на делата му“, и е писано: „Защото очите Му (гледат) на пътищата на човека и Той вижда всичките му стъпки. И мъдреците от Талмуда казаха: „Човек няма да си мръдне пръста си в доният свят, освен ако не го обявят отгоре.“ И те също казаха, че дори ако човек е разстроен, защото е извадил две монети от джоба си вместо една, а сега трябва да върне една обратно, това не е случайно, а по волята на Всевишния. И поради тази причина може да има индивидуално провидение над животните, растенията и обектите на неживата природа – не за тях самите, а за доброто на човека. Например, ако човек излезе на полето на лов или в морето на риболов, над него има провидение отгоре, което определя колко риби ще извади с мрежата си.
И не че Всевишният е осъдил тези риби да живеят или да умрат, а защото има надзор върху човека, колко храна ще получи, дали ще бъде в излишък или ограничено количество, дали ще я получи без усилие или чрез напрягане. По същия начин Всевишният не е осъдил дадена птица или животно да бъде уловено от човек, но е определил храна за даден човек и му е приготвил плячка – елен или овен. И дори по отношение на конкретните усилия за плячка – дали ще бъде лесно или трудно, дали еленът ще бъде хванат веднага или ще трябва да тичате след него хиляда крачки или пет хиляди – за всичко има провидение и надзор отгоре. В крайна сметка дори тичането след елен е бреме за човек, а човек е обект на наблюдение във всичките му подробности, дори и най-малките.
По същия начин провидението се простира и върху домашните животни на човека, например дали бикът му ще наддаде или ще отслабне… И всичко това не е като надзор над самия бик, а заради неговия господар: бикът му ще струва ли една монета или две. Или например дали овцата му ще роди две агнета или едно сукалче, дали кокошката му ще излезе на полето и ще бъде разкъсана от бухал – всичко това е надзор не над самата кокошка, а над човека – трябва ли да изтърпи такава скръб или благословии и успех? По същия начин индивидуалното провидение може да се приложи към растенията, принадлежащи на даден човек – дали неговото маслиново дърво ще даде много плод или малко, дали неговата нива ще даде реколта или ще бъде погълната от скакалци – всичко зависи от заслугите и греховете на човек.
Същото е и с неодушевените предмети: ще се счупи ли гърне, ще се спука ли буре, празно или пълно ще е – над всичко има индивидуален надзор отгоре, за да донесе полза на даден човек или да му причини вредата. Така индивидуалното провидение може да се отнася към цялата реалност и към всеки обект: една нива ще получи дъжд, но не и друга, едно дърво дава плод, а второто изсъхва – всичко зависи от човека и за човека.
„Всичко зависи от човека и за човека“ – тези думи имат за цел да обяснят твърденията на мъдреците, от които на пръв поглед следва, че индивидуалното провидение се отнася и за други сътворени обекти, а не само за човека. Например, добре известен мидраш за историята на равин Шимон бар Йохай и неговия син: „Равин Шимон бар Йохай и неговият син се криеха в пещера в продължение на тринадесет години… В края на тринадесетте години те излязоха и застанаха на прага на пещерата. Видяха ловец с лък и стрели. Той ловуваше птици. Всеки път, когато чуваха Глас от небето: “Свободна! Свободна!” – ловецът не можеше да хване птицата. И когато чуха: „На смърт!“, тогава птицата падала в ръцете на ловеца… Раби Шимон каза: „Виждаш ли, сине мой, без заповед от Небето дори птицата не пада в ръцете на ловеца. [Още повече човек].“ (Берейшит Раба 79).
От този мидраш някои Учители са дали доказателства, че има и индивидуално провидение по отношение на животните. Но както обясни равин Моше Кордоверо, няма доказателство за това, тъй като понякога може да има индивидуално провидение по отношение на животните, ако има последствия за човека от това. Но в този случай провидението важи за ловеца. Надзорът на всички обекти на света, с изключение на човека, се състои от тези два аспекта: 1. Общо провидение за поддържане на съществуването на даден вид. 2. Ако обектът е свързан с човешки проблеми, върху него се установява индивидуален надзор.
Рамхал:
„Господ, благословен да бъде Той, постоянно наблюдава Своите създания, поддържа тяхното съществуване и ги управлява според целта, за която ги е създал. Човекът е уникален с това, че има награди и наказания в съответствие с действията си. Следователно надзорът върху него се различава от надзора върху другите видове. Надзорът над другите видове е само за поддържане на съществуването на този вид, според законите и границите, които Всемогъщият пожела.
Следователно надзорът на всеки представител на даден вид се осъществява само във връзка с влиянието на този индивид върху вида като цяло, а не по отношение на този индивид като такъв. В края на краищата, значението на индивидите се крие само в целостта на целия вид. Но това не е вярно за човешката раса. Освен надзор над всеки човек според значението му за човешкия род като цяло, върху него се осъществява и индивидуален надзор. Неговите действия се преценяват отделно и според всички подробности на неговото положение решенията също се издават отделно. (Основи).
И в книгата „Пътят на Твореца” Рамхал обяснява причината, поради която специалното провидение се отнася за човека:
„Въпреки това, тъй като човешката раса е различна от всички други видове по това, че й е даден избор и възможност да придобие съвършенство или непълноценност, и в този аспект тя е активна и въздействаща, а не повлияна, следователно надзорът на човек трябва се различава от надзора на другите видове, тъй като е необходимо да се наблюдават и следят подробностите на неговите действия, за да го възнаградят според неговите пътища и плодовете на неговите действия. Оказва се, че всички негови действия и тяхното пораждане подлежат на надзор, а след това той на свой ред бива наблюдаван според продуктите на всяко от тези действия и получава възнаграждение мярка за мярка, както споменахме по-рано.
Това не е вярно за другите видове освен хората. Защото представителите на другите видове не действат сами, а получават влияния. Те съществуват само за да поддържат съществуването на вида като цяло, според това, което е присъщо на неговите духовни корени. Провидението ще поддържа съществуването на даден корен и неговите разклонения според природата и закона на този корен. Но върху човешката раса, чиито представители са активни и влияят, както споменахме, е необходим индивидуален надзор според това, което включват техните действия, нито повече, нито по-малко. (Част 2, Глава 1).
Надзорът върху общото влияние на духовните светове върху низшите е част от законите на природата, установени от Създателя. Той управлява този надзор чрез назначени духовни сили. Но човекът, създаден по Божие подобие, избира и влияе чрез действията си на своето състояние и състоянието на цялата вселена. Всички тези въпроси са над системата на природата и надзорът върху тях е индивидуален, осъществяван от самия Създател, защото са свързани с целта на Сътворението.
В пророческите видения, както обяснява Рамхал, общото провидение ще изглежда като кръг, показващ еднаквостта на цялостния надзор над всичко, а индивидуалното провидение ще изглежда като права линия и тези прави линии са разделени на дясна, лява и средна, посочващи Присъдата, подробно и индивидуално претеглена на везните на справедливостта.
„Например, формата на обгръщащ кръг, който няма нито дясно, нито ляво, нито начало, нито край, показва едно общо провидение, обхващащо еднакво всяко наблюдавано явление. Правата форма, имаща разделение на дясна, лява страна и среда, имаща глава [отгоре, начало] и крака [отдолу, край], показва стъпаловидно, насочено провидение, вървящо отгоре на долу, подреждащо всички наблюдавани в йерархия; По същия начин ще бъдат разположени отделните елементи, някои отдясно, други отляво. Обяснението за това е следното: нашият нисш свят е под влиянието на общото провидение за съществуването си по волята на Всемогъщия и от гледна точка на това съществуване няма разлика между различните видове и различните хора, а съществуването на космоса и на малкия комар са еднакво необходими.
Оказва се, че Божественото провидение обхваща всички сътворени неща, без да прави разграничение, а провидението сякаш ги „носи” всичките и всички те се поддържат от силата му. Въпреки това, провидението на справедливостта, което е свързано със службата, е провидение, разделено на много подробности, тъй като Милосърдният, благословен да бъде Той, претегля всяко нещо на везните на справедливостта, както за добро, така и за зло, всяко нещо само по себе си, с конкретна причина, съответстваща на неговата същност” (Даат Твунот, 190). Такова провидение се отнася само за човека, който има свобода на избора.
Автор-Рав Еуд Авицедек
Източник-toldot.com
Превод-bneinoah-bg.com