Опитайте се да видите доброто в другите
За да се отървете от недостатък, трябва да действате по начин, противоположен на порочното поведение
А) Съсредоточете вниманието си върху добродетелите на всеки, когото срещате по пътя на живота, и уважавайте хората за тези добродетели (Ор Йечезкайл, михтавим, стр. 195).
Опитайте се да развиете навика да говорите положително за всеки човек (Томар Двара, гл.2).
Б) Веднага щом започнете да мислите за нечии недостатъци, направете усилие и веднага започнете да мислите за силните страни на този човек. Опитайте се да си представите неговите добри качества и дела, които е извършил. Това е особено важно, когато се ядосате на някого или се замесите в спор (Равин Реувен Дов Деслер; Тнуат Хамусар, том 5, стр.180).
В) Една от причините, поради които е грубо да се говори пренебрежително за някого, е, че подобно говорене показва липса на разбиране на положителните страни на човека, за когото се говори. Ако знаехте за добрите качества на човека, вие не бихте се фокусирали върху неговите недостатъци (Ор Йохаил, том 3, стр. 121).
Г) Ако винаги обръщате внимание на нечии недостатъци, може да пропуснете възможността да видите доброто в тези хора. Но съсредоточавайки вниманието си върху положителните качества, можете да ги използвате като пример за подражание, който ще ви даде възможност сами да станете по-добър човек (равин Ицхак Блаузер, Kochvai Ohr, p.156).
Д) Обучете се да откривате дори най-незначителните положителни качества и добродетели в другите (Cheshbon Hanefesh, no.89).
И дори ако човек има много недостатъци, опитайте се да намерите доброто в него (Chochmah Umussar, vol.2, p.195).
Равинът Гершон Хенох от Радзин каза, че ако някой намери нещо негативно в друг, тогава дори принудителното изслушване на подобни заяждания, позволява на човек да види положителното в него. Например, ако някой се оплаква, че някой говори, докато хазанът в синагогата води молитва, можем да заключим, че този човек посещава синагогата (Otzer Pisgamim Vesichot, том 2, стр. 11).
Е) За да се отървете от недостатък, трябва да действате по начин, противоположен на порочното поведение. Ето защо, ако сте свикнали да забелязвате само недостатъци в хората, които срещате, положете специални усилия, отклонете се от обичайния си път и се опитайте да намерите предимства във всеки човек, когото срещнете. „Този човек е постигнал това и това“, „Този човек е успял да преодолее това и това препятствие в себе си.“ По същия начин, ако някой сподели с вас мисли относно въпросите на Тора, опитайте се да намерите аспекти от неговите мисли, на които може да се възхищавате (Maarchai Laiv, p.91).
Ж) Разказват за един от благочестивите хора, който веднъж случайно минал покрай зловонно умряло куче. Учениците му казаха: „Колко вони тази мърша!“ А той им отговори: „Колко са й бели зъбите!“ И те съжалиха за това, което бяха казали за тази мърша преди. Но ако е осъдително да се говори лошо за мъртво куче, то колко осъдително е да се говори така за жив човек! И ако е добре и правилно да хвалим умряло куче за белите му зъби, то колко голям е нашият дълг да говорим добре за човек, надарен с разум и разбиране! Този праведен човек инструктира учениците да не тренират езиците си да говорят зло, а вместо това да се научат да говорят добро и така всичко това да стане част от тяхната природа (Chovot Halevavot 6:6).
З) Попитали един от мъдреците: – С какво си заслужил да станеш духовен водач на своето поколение?
Той отговори: „Не съм срещал нито един от тях (хората от моето поколение), в когото да не видя превъзходство над себе си. Ако той ме превъзхождаше по мъдрост, си казвах: „Той [също] се страхува от Бог повече от мен поради своето превъзходство в мъдростта.“ Ако отстъпваше от мен по мъдрост, казвах си, че неговите грехове ще тежат по-малко от моите в деня на съда, защото аз нарушавах закона злонамерено, а той нарушаваше закона поради невежество. Ако беше по-възрастен от мен по години, казвах: „Неговите заслуги са по-големи от моите, тъй като той дойде на този свят преди мен.“
Ако беше по-млад, казвах, че има по-малко грехове от мен. Ако той беше равен с мен и по възраст, и по мъдрост, казвах, че може би неговото сърце пред Б-г е по-добро от моето, защото знам моите грехове, извършени до днес, но не знам неговите грехове. Ако беше по-богат от мен, казвах, че благодарение на богатството си той може да служи на Създателя по-добре от мен, да върши повече добрини и да помага на бедните. Ако беше по-беден от мен, тогава казвах, че е потиснат духом и по-скромен от мен поради бедността си и че е по-добър от мен. И не се отклоних от това да покажа уважение към всички и да се смиря пред тях” (Chovot Halevavot 6:10).
Обърнете внимание на вашите грешки, а не на грешките на другите
Когато човек с порочни черти на характера черпи знания от съкровищниците на мъдростта, той се смята за мъдрец, който знае всичко, което може да се знае. Следователно всичко, което научава, е вредно за него.
А) „Ако започна да занимавам сърцето си с наблюдение на пороците на хората и с наблюдение на техните лоши духовни качества, това ще ми попречи да видя собствените си недостатъци и да се предпазя от лични грехове, въпреки че имам повече нужда и съм по-задължен да го направя. В това тряба да съм като пациент, който е по-загрижен за собствената си болест, отколкото за болестите на другите хора, и за това да излекува себе си повече, отколкото за лечението на другите. И тогава злият импулс ще бъде пречупен и победен” (Chovot Halevavot 5:5). Това трябва да бъде нашият подход към духовните дефекти.
Равин Израел Салантер каза, че е трябвало да премине през три етапа в живота си. „Когато за първи път започнах да изучавам мусар“, каза Рав Израел, „започнах да намирам недостатъци във всички и всеки, но оценявах себе си благосклонно. Тогава започнах да намирам недостатъци в себе си. И накрая се научих да съдя хората около мен благосклонно и намирах недостатъци само в себе си” (Нахалат Йосеф, Тора, стр. 114-115).
Б) Мъдрецът е казал: „Няма нищо по-лесно в света от намирането на недостатъци в другите и нищо по-трудно от това да разпознаеш своите” (Пеле Йоац: zilzul).
По-лесно е да намериш хиляди недостатъци в приятел, отколкото да намериш един недостатък в себе си (Кетер Чохма 11:23)
В) Баал Шем Тов е казал, че точно както гледайки се в огледалото, ние виждаме своето отражение, така гледайки недостатъците на другите, трябва да разберем, че ние самите до известна степен притежаваме аспекти на тези пороци. Човек не забелязва недостатъците на другите, освен ако самият той не ги притежава (Кетер Шем Тов, 14а).
Г) Един човек дошъл при мъдреца и му казал, че такъв и такъв човек има такива и такива пороци. Мъдрецът отвърнал: „Сега ти ми разкри собствените си недостатъци. Човек не забелязва пороците на другите, освен ако самият той не ги притежава” (Maiam Loez: Pirke Avot 4:1).
Д) Когато човек с порочни черти на характера черпи знания от съкровищниците на мъдростта, той се смята за мъдрец, който знае всичко, което може да се знае. Следователно всичко, което научава, е вредно за него. Ще се опита да впечатли другите, че е много умен и ще взема прибързани решения по въпроси, в които е напълно некомпетентен. Докато изучава мусар, той понякога използва получената информация, за да търси недостатъци в околните. И въпреки че целта на изучаването на мусар е да открие и коригира собствените си пороци, такъв човек ще се съсредоточи само върху недостатъците на другите хора, а не върху собствените си (Chochmah Umussar, vol.2, p.262).
Е) Можем да развием навика да мислим за положителните качества на хората около нас и да им прощаваме техните слабости. Трябва да помислим за собствените си грешки и какво трябва да направим, за да ги поправим. Ако наистина искаме да подобрим качествата си и да коригираме поведението си, не трябва да се фокусираме върху недостатъците на другите (Maaneh Rach, гл.13).
Ж) Ако забележите нечия грешка, не губете време в коментар. Погледнете се. Опитайте се да намерите начини да предотвратите проявата на тези недостатъци във вас. Това трябва да прави човек, който работи върху самоусъвършенстването (Алай Шур, стр.137).
Колко време прекарвате в мислене за недостатъците на другите? Не би ли било по-полезно да използвате това време, за да помислите как да станете по-добър човек? Развийте навика да се питате, когато забележите дефект в някого: „До каква степен аз самият имам този недостатък?“
Не обвинявайте никого за своите грешки и пороци
Един от основните принципи на Тора е, че имаме свобода на избор. Ние сме отговорни за живота си и само от нас зависи работата върху себе си.
А) Често човек се оплаква от средата, в която се намира и обвинява другите за личните си провали или слабости. Той погрешно вярва, че само ако може да промени външните условия, всичките му трудности ще бъдат премахнати. Но в много случаи коренът на проблема е в самия човек и единственият начин да подобрим ситуацията е да станем по-добър човек (Равин Йосеф Лейб Блок; Шиурай Даат, том 3, стр. 50).
Б) Когато умният човек сгреши, той обвинява себе си. Когато глупак направи грешка, другите са виновни (Chayai Hamussar, vol.1, p.72).
В) Хората са склонни да обвиняват другите за своите грешки. Но те приписват заслугите си на себе си. Би било много по-плодотворно, ако другите ви признават за вашите заслуги, така че да не станете твърде горди в своето високомерие и да поемете отговорност за собствените си грешки, след което да се опитате да ги поправите (Rabbi D. Budnick; Chayai Hamussar). , том 2, стр. 207).
Г) Като правите грешки и обвинявате някой друг, че ги е причинил, няма да постигнете никакъв напредък към това да станете по-добър човек и най-вероятно ще повторите същите грешки отново. И само като поемете отговорност за собствените си грешки, може да се опитате да ги коригирате (Hegyonai Mussar, том 3, стр. 12).
И дори ако някой друг е бил замесен във вашето неправомерно действие, съсредоточете се върху това, което вие лично трябва да направите, за да предотвратите повторна грешка като тази. Не печелите нищо, ако упрекнете някого и му кажете: „Всичко е заради теб!“ Запитайте се: „Какво трябва да направя аз лично, за да предотвратя тази грешка да се повтори?“
Д) Ако се провалите в нещо, е много лесно да обвините другите. Но интелигентният човек ще има смелостта да поеме отговорност за собствените си загуби и грешки. Ползата от поемането на отговорност е, че се научавате да внимавате да не повтаряте същите грешки в бъдеще (Алай Шур, стр.164).
Е) Един от основните принципи на Тора е, че имаме свобода на избор. Ние сме отговорни за живота си и работата върху себе си зависи само от нас. Приемайки този възглед, ние ще се въздържаме от хвърляне на вината за нашите грешки върху когото и да било. Някои хора са склонни да правят твърдения като: „Родителите ми са такива-онакива и те са виновни, че аз…“ или: „За всичко са виновни моите учители“ или: „Моята среда е причината да имам такива лоши качества.” Да се опитвате да оправдаете поведението си по този начин е напълно неприемливо. Защото само вие решавате как да се държите в конкретна ситуация и е просто нечестно да оправдавате действията си, като смятате някой друг за виновен (Торат Ханефеш, стр.100).
Автор-Рав Зелиг Плискин
Източник-toldot.com
Превод-bneinoah-bg.com