Короната на Тора остава приготвена за целия еврейски народ, нека всеки, който желае, дойде и я вземе.
Децата на Израел са увенчани с три корони: короната на Тора, короната на свещеничеството и короната на царството. Аарон беше удостоен с короната на свещеничеството, както се казва: „И това ще бъде завет на вечното свещеничество за него и за потомството му след него“ (Числа 25: 13). Давид беше удостоен с короната на царството, както се казва: „Потомството му ще бъде вечно и престолът му е като слънцето пред Мене“ (Псалми 89; 37). И короната на Тора остава приготвена за целия еврейски народ, както се казва: „Моше ни заповяда учението, наследство за общността на Яков“ (Второзаконие 33:4), нека всеки, който желае, дойде и го вземе.
Може да кажете, че короните на свещеничеството и на царството са по-велики от короната на Учението. Но за Тора се казва: „Чрез мен кралете царуват и благородниците установяват правосъдие, чрез мен владетелите управляват“ (Притчи 8: 15-16) и е обяснено (Кохелет Раба 7:2): това означава, че короната на Учението е по-велика от короната на свещеничеството и на царството. Мъдреците са казали: “Незаконороден / мамзер /, но учен е по-важен от първосвещеника, ако той е невеж.” Казано е: „По-ценна от перла” (Притчи 3; 15), по-ценна от първосвещеника, който влиза в храма (Ориот 13а). Няма заповед, равна на заповедта за изучаване на Тора, а изучаването на Тора е еквивалентно на всички заповеди, взети заедно, защото изучаването на Тора води до изпълнение на заповедите.
Изучаването на Тора е равно на всички други дела (Пах 1; 1). Това се казва за този, който учи, за да продължи да учи и да учи другите, да защитава и съхранява, да действа и да изпълнява. Такъв човек е постоянно зает с Тора и следователно не може да изпълни всички заповеди. Но когато не е зает с Тора, той прави всичко, което може и трябва, и с това показва намерението си да изпълни заповедите. Тогава изучаването на Тора е еквивалентно на всички други дела! Защото той изучава заповедите и иска да ги изпълни и това заедно може да се счита за изпълнение на заповедите. Защо? Защото поради постоянно и непрекъснато учение, той не може да ги изпълнява по начина, по който другите хора ги изпълняват. Ето защо наградата за изпълнение на заповедта и изучаване на заповедите е в неговите ръце! Въпреки че изучаването на Тора е равно на всички останали дела, това не се отнася за онези, които често бездействат и по време на безделието си биха могли да изпълнят мицва, но не се интересуват от изпълнението. И не се отнася за тези, които, докато изпълняват заповедите, не го правят с подходяща точност.
Всеки, чиято душа е пламнала от желание да изпълни тази заповед и да я изпълни както трябва, и да се увенчае с венеца на Учението, не трябва да се разсейва от нищо друго. И нека не си поставя за цел придобиването на Знание наред с богатството и почестите. „Ето как можете да постигнете знание: яжте хляб със сол и пийте вода колкото можете, спете на земята, водете жалък живот и работете усърдно“ (Авот 6:4). Но ако имате следната мисъл: „Първо ще спестя пари и ще се освободя от делата, свързани с това, а след това ще се върна към изучаването на Тора и ще чета и изучавам“, никога няма да бъдете удостоени с короната на Учението. Защото е казано: „Направете учението постоянно и работата временна“ (пак там 1: 15) и „Не казвайте: „Ще уча в свободното си време“ – може би няма да имате свободно време“ (пак там 2: 5).
В Тора е написано: „Не е на небето тя“ (Второзаконие 30; 12), тоест не сред гордите, „и не е отвъд морето“ (пак там), тоест не сред онези, които отиват в чужбина да търгуват (Ейрувин 55a) . Ето защо мъдреците са казали: „И не всеки, който много търгува, става по-умен“ (Авот 2:5). И казаха: „Правете по-малко бизнес – изучавайте Учението“ (пак там, 4; 10).
Самата вътрешност на човека, неговата вътрешна същност става източник на сила, ако той се занимава с Тора в името на самата Тора, работи, опитва, пресилва се, преодолява себе си в името на Всевишния. Сякаш сам намира смисъл и обяснения за това, което никога не е изучавал и дори за това, което не е дадено на Моше на планината Синай. Така беше и с нашия праотец Авраам, който не се учеше от никого, а сам разсъждаваше върху заповедите и сам разбираше Учението и заповедите, за което свидетелства написаното: „ и опази заръчването Ми, заповедите Ми, повеленията Ми и законите Ми.” (Битие 26; 5).
И мъдреците казаха, че той дори изпълнява „Ейрув тавшилин” (Йома 28b). Авода Зара [1] от Авраам се състои от 400 глави. Кой го научи на всичко това? Неговата вътрешна същност стана източник на силата на знанието и му даде мъдрост и Учение (Берешит Раба 95: 3). И нашите учители свидетелстваха за равин Елиезер Велики, който изучаваше много Тора, че му беше разкрито нещо, което не беше разкрито на Моше в Синай (Пиркей де рабби Елиезер 2). Нашите учители направиха същото, от поколението на Моисей до поколението на Иеошуа Бин-Нун и от поколението на Иеошуа Бин-Нун до Старейшините[2], и пророците, и мъжете от Великото събрание, и танаите , и амораимите, и гаонимите, и всичките мъдреци от поколенията – всички те изучаваха много Тора, дадоха душите си за нея.
Затова им се разкриха тайните на Учението и на мъдростта – нещо, което човек не може да намери сам. Мъдреците са преброили четиридесет и осем качества, чрез които се придобива Учението (Авот 6; 6). И който иска да бъде достоен за пътя на Учението, трябва да се труди и да развива в себе си тези четиридесет качества – само тогава той ще стане достоен за всичко добро. Ученикът трябва да бъде ефективен и внимателен в обучението си, тъй като занаятът на изучаване на Тора е различен от другите занаяти. Който учи други занаяти, няма да ги забрави, дори и няколко години да не ги практикува. Но който изучава Тора и не повтаря това, което е научил, скоро забравя всичко. Дори и сто пъти да го повтори, дори веднъж да отклони ума си от Тора, веднага ще забрави всичко! Това е логично: всички други занаяти изискват внимание само когато се изучават; не изискват внимание, когато се използват. Човек си върши работата и може да мисли за това и онова, за всичко.
Но това не е така по време на изучаването на Тора. Необходимо е внимание, за да разберете изучавания въпрос и да не се разсейвате от мисли за нещо друго. Следователно, който освободи сърцето си за безделие, веднага забравя всичко, върху което е работил през всичките си дни. И мъдреците казаха, че ако човек не забрави какво е научил, той ще научи цялата Тора и след това ще седи бездействащ – безделието води до скука и престъпление (Кетубот 596). Ето защо е установена способността на човек да забравя: човек трябва да изучава Тора през целия си ден и да не се доближава до престъпление. А Тора води към достойнство и добри дела, защото когато човек изучава Тора и мисли за наказанията за злодеянията и наградите за изпълнение на заповедите, той решава да прави добро, а работата по изучаването на Тора предотвратява престъплението. Безделието влече престъпление и води към ада!
Следователно, човек трябва да бъде ефективен в изучаването на Тора постоянно, денем и нощем и дори докато върви по пътя или лежи в леглото. И ако човек не може да чете и да мисли на глас, нека мисли мълчаливо за това, което учи. И нека помни това занимание, за да не се разсейва от него. Тогава ще бъде според казаното (Исус Навин 1:8): „Мисли за нея ден и нощ.“ Защото не е казано „говорете за нея ден и нощ“, а „мислете за нея“. И за това е казано: „Когато седиш в къщата си и когато ходиш по пътя, и когато лягаш, и когато ставаш“ (Второзаконие 6:7). Нашите учители се хвалили един друг именно защото не изминаха и четири лакътя без Тора (Мегила 28а): или учеха Тора и повтаряха на глас наученото, или мислеха за това, което изучаваха, или мислите им бяха за Учението.
Затова по всяко време и всеки час насочвайте вниманието на сърцето си и разума си към Учението, и ще придобиете живот и чест, и ще бъдете достоен да видите плода на делата си в този свят, и ще бъдете достойни за всички добри качества, които съществуват на този свят. Защото човек, изучавайки Тора, придобива и мъдрост, и страх от Всевишния, и правилен начин на живот и поведение (дереч арец), и смирение, и скромност, и всички добри дела. И Всевишният му дава всичко, от което се нуждае, и Учението го защитава, дава му високо положение и го издига, както са учили мъдреците:
„Раби Меир каза: „Всеки, който изучава Тора заради самата нея, се възнаграждава с много, и освен това целият свят стои заради него, такъв човек се нарича приятел, възлюбен <…> Тора му дава високо положение и го издига над всички създания” (Авот 6: 1) – това е награда в този свят. А в бъдещия свят: „Никой освен Теб, Всевишни“ (Исая 64: 3). Дори пророците не са виждали наградата, която е запазена за праведните. Всичко, което те видяха и за което пророкуваха, беше „прагът на Едем“, но самият Едем(рай) „Никой не е видял освен Теб, о, Всевишни“ (Брахот 34б). И няма нищо по-високо от нивото на Едем в бъдещия свят.
В Мидраш се казва: „Ребе попита равин Бецалеля: Какво означава „защото майка им е изменила““ (Осия 2:5)? Той му каза: “Кога думите на Закона стават “предатели”? Когато тези, които ги познават, ги опозорят.” Мъдрецът казва: “Не наклонявай съда” /към неправдата/ (Второзаконие 16; 19), но той сам наклонява съда към неправдата; казва „не проявявайте с лицемерие“ (пак там), но самият той проявява с лицемерие; казва „не вземайте подкуп“ (пак там), но самият той взема подкуп (Рут Раба 1; 1). Нашите учители учеха на същото нещо: „И мъдростта на бедните се посрами“ (Еклесиаст 9:16). Как се посрамва мъдростта на бедните? Това е мъдростта на този, който е беден в добрите дела (пак там). Когато той учи другите да вършат добри дела, но сам не ги върши, думите на неговото учение не се приемат от другите хора, тъй като основното нещо е не учението, а делото (Авот 1; 17).
Следователно, намерението на всяка постъпка, намерението на всяко действие трябва да бъде намерение в Името на Всевишния. Помислете за историята на Елиша бен-Авуя и разберете! Елиша бен-Авуя станал еретик, защото баща му го учил на Тора не заради самата нея. Казано е в Ерусалимския Талмуд (Хагига 2; 1) и в Мидраш (Коелет Раба 7; 8): когато Елиша бен-Авуя беше обрязан, баща му устрои празник и покани равин Елиезер и равин Йехошуа и останалите мъдреци . Те седяха на втрапезата, водеха научна беседа и говореха за Тора, така че бяха заобиколени от огън. Бащата на Елиша се приближи и им каза: „Учители мои! Дошли сте да запалите дома ми? Те му отговориха: „Това е така, защото повтаряме думите на Тора и пророците и Кетувим. И това е радостно, точно както при предаването на Тора на Синай. Защото тези думи бяха дадени на Синай и от огъня бяха дадени.” Авуя каза: „Виждам колко голяма е силата на Тора. И ако синът ми оцелее и порасне, ще го предам на Тора. Но доколкото той се старал заради тшеславие и не в името на Тора, синът му станал вероотстъпник. И все пак, нека човек винаги се учи, дори не в името на самото Учение, тъй като от състоянието „не в името на Учението“ той ще премине към състоянието „в името на Учението“ (Пс. 50б).
Сега трябва да говоря за въпросите на Талмуда и заповедите. Всички заповеди, които бяха дадени на Мойсей на Синай, бяха дадени заедно с тълкувания, както се казва: „И ще ти дам каменните плочи, Тора и заповедите“ (Изход 24; 12). “Тора” е писменото Учение; „Заповедите“ е неговото обяснение (Брахот 5b). И Той ни заповяда да изпълним Учението в съответствие със Заповедта, тази Заповед е това, което се нарича Устно Учение. Моше записа цялата Тора със собствената си ръка преди смъртта си и я даде на всяко от дванадесетте племена и постави една книга в Ковчега на Завета като свидетелство (Дварим Раба 9:9), както се казва: „ Вземете тази книга Тора и я поставете близо до Ковчега на Завета на Всевишния и нека той бъде там като свидетел за вас” (Второзаконие 31; 26).
Заповедта, обяснението на Учението, не е записана от Моше, но е предадена устно на старейшините и Йеошуа и останалия Израил, както е написано: „Всичко, което ви заповядвам, пазете, правете, не добавяйте към него и не изваждайте” (пак там 13; 1 ), – затова се нарича Устно учение. И от времето на Моше до времето на Рабейну ХаКадош, равин Йехуда ХаНаси, не е имало книга, написана от която всеки да се учи и всеки е учел наизуст. Но във всяко поколение ръководителят на Синедриона или пророкът, който е бил в това поколение, записвал запаметените учения и тълкувания, които е чул от своите учители, и учеше другите устно.
И също така, всеки записва, според възможностите си, тълкуванията, които е чувал и това, което е обновявано във всяко поколение чрез „тринадесетте начина“ (мидот) на разсъждение и с които членовете на Великия Синедрион са съгласни. Това се правеше до времето на равин Юда Ханаси. И когато равин Йехуда Ханаси видя, че в неговите дни ситуацията се е променила, че учениците стават все по-малко и по-малко и проблемите се подновяват и подновяват, а Рим се разширява и укрепва. И децата на Израел все повече биват отдалечавани и премествани в различни страни поради проблеми и потисничество.
Когато видя, че евреите са объркани и могат да забравят Учението, той състави Мишна, за да може всеки да я има, за да може да се изучава и да не се забравя. И през всичките си дни той, заедно със своите другари, изучаваше Мишна публично, а пред него седяха великите мъдреци на Израел, които учеха с него, и с тях хиляди и десетки хиляди други мъдреци. А учениците на равин Юда Ханаси също съставят съчинения /хибурим/. Равът съставил Сифра и Сифр, обяснявайки източниците на Мишна; Равин Чия състави Тосефта, обяснявайки значението на казаното от Мишна; Равин Ошая и Бар-Капара съставиха Бараит, обяснявайки думите на Мишна.
Това остана така до времето на Амораимите: те имаха различия в тълкуването на Мишна, Тосефта и Барайта. Докато равин Йоханан в Ерец Израел състави Ерусалимския Талмуд. Това беше триста години след разрушаването на Храма. Равин Йоханан е живял в Йерусалим и затова този Талмуд се нарича „Талмуд Йерушалми“. Сто години по-късно Рав Аши, който живеел във Вавилон, съставя Вавилонския Талмуд, Талмуд Бавли. Тези два Талмуда тълкуват и изясняват думите на Мишна и разкриват нейните дълбини, както и онова, което е актуализирано от всяко събрание на мъдреци от дните на Рабейну ХаКадош /Йехуда Ха-Наси/ до съставянето на Гемара.
И тези два Талмуда, и Тосефта, и Сифра, и Сифри, всички те тълкуват, изясняват, обясняват и разясняват по такъв начин, че забраните /асура/ и разрешенията /мутар/, кое е чисто /таор/ и кое е нечисто/ таме / стават ясни, какво е задължително и от какво може да се освободи /хиюв ве-птур/, какво е подходящо /кошер/ и какво не е подходящо /пасул/, това което Моше Рабейну получи на планината Синай и предаде, мъдреците след него предаваха от поколение на поколение, един на друг. И също така обяснява какво са решили мъдреците и пророците от всички предишни поколения, искайки да „направят ограда“ около Закона, в съответствие с това, което са чули от Мойсей, както е казано: „И пазете оградата Ми“ (Левит 18: 30) – направете ограда около Моята ограда (Моед Катан 5a).
Обясняват се обичаите / минагам / и уставите / таканот /, които са установени или въведени във всяко поколение от мъдреците на поколението и човек не трябва да се отклонява от тях, както е казано: „Не се отклонявай от това, което ти казват, нито надясно, нито наляво” (Второзаконие 17; 11). А също и законите (мишпатим) и съдебните решения (диним), които не са получени директно от Моше, а са приети от мъдреците, използвайки методите (мидот), които помагат за разбирането на Закона. По отношение на тези закони и съдебни решения мъдреците се съгласиха и потвърдиха, че са правилни. И всичко това – от дните на Моше до неговото време! – Рав Аши събра и компилира в Гемара.
И след Рав Аши и неговите другари, които съставиха Гемара и я завършиха в дните на неговия син, евреите се разпръснаха по целия свят, достигайки до самите краища на света и далечните острови. И войните се умножиха в света, армиите разрушиха пътищата и изучаването на Тора намаля и евреите не отидоха да учат в йешиви с хиляди и десетки хиляди, както е било преди. Само няколко във всеки град и във всяка страна, остатъкът от тези, към които Всевишният се обръща, изучавайки те познават Тора и разбират делата на всички мъдреци и знаят заповедите, които Господарят на всичко, благословен да е Той, е заповядал.
След Аморайте дойде поколение гаони, което знаеше целия Талмуд, Бавли и Йерушалми, и Сифра, и Сифри, и Тосефта. Те разкриваха тайните на Талмуда, тълкуваха и обясняваха въпросите, които той разглежда, и това беше необходимо, защото същността на Талмуда е много дълбока, а също и защото е написан на арамейски език, смесен с други езици. Този език е бил разбираем за всеки, който е живял във Вавилон по времето, когато е съставен Талмудът. Но на други места и дори във Вавилон по времето на гаоните не са знаели този език. И жителите на всеки град задаваха на гаоните много въпроси, като ги молеха да обяснят трудни пасажи в Талмуда.
И гаоните отговаряха според мъдростта си. И тези, които питаха, събраха отговорите на гаоните и съставиха книги, за да се учат от тези книги. В допълнение, гаоните от всяко поколение съставят произведения, за да обяснят Талмуда. Някои обясняваха избран халахот, други обясняваха главите, които бяха най-трудни за учениците, а трети обясняваха цели трактати и раздели. И те съставиха насоки и практически инструкции /алахот псукот/, набори от халахически заключения, решения и заключения по въпросите на разрешеното и забраненото, задължителното и незадължителното, във всичко, което отговаряше на нуждите на времето, така че тези, които не можеха да го разберат да се доближат до разбирането на дълбочината на Талмуда. Всички изключителни умове на Израел са били ангажирани с това дело в Името на Всевишния от съставянето на Гемара до нашето време, осмата година след хиляда и сто години след разрушаването на Храма, което е четири хиляди деветстотин тридесет и седем години след сътворението на света.
И в наше време най-големите беди се засилиха, и тежък час настана за всички, и мъдростта на нашите мъдреци изчезна, и умовете на нашите разумни се скри. Следователно обясненията както на галахот, така и на отговорите, събрани от гaоните, станаха трудни в наше време и само малцина разбират правилно същността им. Да не говорим за Гемара, Вавилонски и Йерусалимски Талмуд, и Сифра, и Сифри, и Тосефта, които изискват широк ум и интелигентна душа, и дълго време за изучаване. Само при тези условия човек може да научи от тях какъв е прекият път по въпросите на това, което е забранено и разрешено, както и по други въпроси и закони на Тора.
И затова, Моше бен Маймон ха-Сфаради, събра силите си и се положи на Всевишния, благословен да е Той, и се опита да разбере всички тези книги, и реши да събере и компилира всичко, което излиза от тези произведения по отношение на въпросите на забранените и разрешенията, нечистото и чистото, както и други въпроси на Тора – и го изложи на ясен език и кратко, така че цялото Устно учение да бъде подредено и разбираемо за всички, без въпроси и отговори, а не така, че един да говори едно, а друг да казва друго, но така, че нещата да станат ясни и близки до разбиране, правилни и верни, според законите, които стават понятни от тези произведения и обяснения, които съществуват от дните на Рабейну ХаКадош до нашето време. Така че разпоредбите на всяка заповед и на всяко постановление на мъдреците и пророците да бъдат отворени и разбираеми за малкия човек и големия мъдрец. С други думи, така че да не се изисква друг труд, за да се разбере законът на Израел.
Тази моя работа обобщава цялото Устно учение, заедно с наредбите, обичаите и ограниченията, въведени от дните на Моше Рабейну до съставянето на Гемара, както и това, което гаоните са ни обяснили във всичките си трудове, които са съставили след завършването на Гемара. Нарекох работата си „Мишне Тора“, защото човек първо чете писмената Тора, а след това може да прочете тази работа и да научи от нея цялото Устно учение; няма нужда да чете друга книга между тях.
И тогава Рабейну Моше от Куци се надигна и състави друга книга. Той добави към книгата на Рамбам заключенията на мъдреците от следващите поколения. И също така много равини – и сред тях Рокеах и равин Елиезер от Мец, и Ави а-Езри и Ор Заруа – съставиха колекции от халахически заключения /псаким/. И много равини направиха същото: всеки състави колекция, съдържаща халахични заключения, които отговаряха на въпросите, възникнали в онези дни. Те видяха, че поради множеството прегрешения познанието на Талмуда е намаляло и няма никой, който да знае заповедите без книгата с халахически заключения, наречена „поским“.
И рабейну Шломо /Раши/в своето време разбра, че поради многото ни злодеяния сърцата ни намаляват и умовете ни изсъхват. Това го подтикна да обясни Талмуда и да предаде знанията на децата на Израел. А после неговите внуци се повдигнаха, рабейну Там и рабейну Ицхак, и останалите равини, които вложиха огромната сила на умовете си, за да съставят Тосфот в йешивата на рабейну Ицхак Баал аТос Фот. Имаше шестдесет от най-великите равини и сред тях рабейну Шимшон от Шанц, който също състави Тосфот. Там имаше много студенти! И това бяха герои в ученето! Сърцата им бяха широко отворени, като вратите на Храма, и те учеха с голямо усърдие, отдаваха душите си за Учението и лесно познаваха целия Талмуд с обяснения на Раши и Тосфот.
И тогава, поради многото ни злодеяния, проблемите отново се умножиха и броят на учениците в йешивите намаля. Трудовете на Тосфот станаха трудни за учениците и те не можаха да понесат това бреме. И други велики учени се появиха. Всеки, според мъдростта си, съкрати Тосфот, за да се улесни ученето. Но в онези дни всички все още знаеха целия Талмуд и заповедите, обяснени в Талмуда. Така беше до изгонването от Франция, където крепко се държаха за Учението и се учеха с голямо усърдие, като мъдреците от времето на Талмуда.
Тяхното основно занимание беше да повтарят и повтарят изучаването на Талмуда, за да изпълнят казаното: „И научи [3] синовете си“ (Второзаконие 6:7), така че Учението да бъде полирано в устата ви, така че че ако ви попитат, няма да заеквате, но веднага ще отговорите ясно и разбираемо (Кидушин 30a). Тъй като единственият начин да се постигне, Законът да е готов в устата на човека, за да отговори веднага на този, който пита, е многократно повтаряне на изучаваното, както се казва: „Който учи урока си сто и един път знае много по-добре от този, който го учи сто пъти.” (Хагига 9б). Известно е, че Рейш Лакиш, преди да отиде на урок при равин Йоханан, повтаря халаха четиридесет пъти (Таанит 8а), както и всички правеха същото по времето на мъдреците от Талмуда (Брахот 28а), като основната им дейност беше повторението.
Трактат Мегила (7б) казва: Рав Аши седял пред Рав Каана[4] и започна да се стъмва, но учените не дойдоха на занятия. Рав Каана му каза: „Защо учените не дойдоха?“ Рав Аши му каза: „Може би са заети с празника Пурим?“ Рав Каана му каза: „Не беше ли възможно да пируват снощи?“ [5] Рав Аши му каза: „Учителят не знае ли какво каза Рава: „Ако си празнувал вечерта Пурим, ти не си изпълнил задължението да празнуваш на Пурим. Защо? Защото се казва: „Дни [6] на пиршество и веселие.“ Рав Каана му каза: „Рава каза така?“ Рав Аши му каза: „Да!“ Тогава Рав Каана повтори това четиридесет пъти, докато се увери, че го е запомнил.
Вижте сега: лесно е да се запомни, но той го повтори четиридесет пъти! И сега няма човек, който да повтори това повече от два пъти! И има голямо доказателство на няколко места в Талмуда, където ясно се казва, че всеки е бил свикнал с повторението и на всеки е бил определен определен брой глави и халахот за повторение всеки ден. И ако бяха заети през деня, те компенсираха това през нощта (Ейрувин 65a). И на всеки тридесет дни те повтаряха това, което бяха научили (Брахот 38b). Те са учили по подобен начин във Франция и са постигнали високи степени на знания.
Те не се нуждаеха от „поским“; те знаеха заповедите от Талмуда и Тосфота. Но след изгнанието от Франция изучването е отслабнало много. И защото Законът се забрави, и защото учениците, които искат да действат като древните мъдреци, се стремяха към „пилпулим“, дълбоки разсъждения – но те изобщо не са като мъдреците на Франция! Защото сърцето и умът на мъдреците на Франция бяха отворени като портите на Храма и Учението беше техният занаят. И те се изтощаваха за него ден и нощ. Затова знаеха много, разбираха дълбоко и разсъждаваха също толкова дълбоко!
И хората от нашето поколение искат да разсъждават дълбоко, като мъдреците на Франция, но не могат. Те само се объркват взаимно, губят по-голямата част от деня, приключват часовете по-рано, отменят часове постоянно и учат непоследователно. По времето на мъдреците от Талмуда хората отивали да учат десет или повече години. И те учеха непрекъснато и толкова непрекъснато, че ако някой кихнеше, не казваха “На здраве!”, за да не прекъсват обучението си (Берахот 53а) – от това всеки разбира колко непрекъснато са учили!
И се казва: „Рав Йосеф, синът на Рава, беше изпратен от баща си в йешива. Решили да учи шест години. Три години по-късно, в навечерието на Йом Кипур, той каза: „Ще отида да видя семейството си.“ Баща му чу за това. Взел брадва и излязъл да посрещне сина си. Той му каза: „Спомни си за жена си ли?“ И има такива, които твърдят, че той е казал: „Спомни си за гълъба ли?“ Те спореха и бяха толкова увлечени в спора, че нямаха време да ядат преди постенето” (Кетубот 63а). Помислете върху това и разберете колко са били погълнати от Учението. Ето защо те бяха наградени с „руах а-кодеш“, състояние, близко до пророчеството.
И във Франция изучаваха Учението с голямо усърдие и дълго време, стояха на едно и също място, за да научат целия Талмуд, и постоянно повтаряха наученото и не прекъсваха обучението си. Те действаха като древните мъдреци, както е писано: „Нека човек се учи първо, дори и да забрави това, което е научил, и въпреки факта, че не разбира напълно това, което се казва” (Авода Зара 19a). А известно е, че човек първо трябва да научи написаното и след това да размишлява върху него (Шабат 63а). Сега те не правят това, защото всички искат – преди да разберат как изглежда Талмудът! – да изучават Тосфот и всички „актуализации” /хидушим/, както и последните обновления.
И така, как могат да успеят, ако действат противно на казаното от мъдреците от Талмуда? Защото всичко, което се казва в Талмуда, е цялата истина и няма какво да се възрази или промени, нито да се добави, нито да се извади. Ученето и размишлението /июн/, и дълбокото мислене /пилпул/ е трудно! И мнозина изоставят обучението си поради голямата трудност на това, което изучават, и заключенията, които учителите изразяват устно. Защото те си казват: „Как можем да разберем дълбоките заключения? Молим се да ни се даде да разберем поне какво пише в самите книги!“ Но ако учеха постоянно и усърдно, ден и нощ, те биха могли да научат и да знаят Талмуда и щяха да искат да учат. Защото те щяха да имат способността да разбират и да могат да учат винаги, дори в състояние между сън и бодърстване. С това щяха да увеличат страха си от Всевишния и щяха да имат повече ученици, и те постоянно щяха да бъдат ангажирани с Учението.
Какво виждаме сега? Поради голямата трудност на това, което изучават, Учението се е превърнало в тежко бреме и те не могат да го гледат, и затова се подиграват и объркват, и безделничат, и търсят всякакви хитрости, и не се страхуват от Всевишния.
И се казва в главата „А-Сохер ет а-поалим”: „Равин Зейра постеше сто дни, за да забрави вавилонския начин на изучаване, така че този метод да не го обърква” (Бава Мециа 85a). И се казва: „Ако човек се спъне и извърши престъпление и бъде осъден на смърт пред Всевишния, какво да направи, за да остане жив? Ако е свикнал да чете по един лист всеки ден, нека чете два листа; и ако е свикнал да повтаря една глава веднъж, нека я повтори два пъти; и ако е изучавал една глава на ден, нека научи две” (Вайикра Раба 25:1). От казаното можем да заключим, че основното е количеството изучавано.
Защото ако основното беше да разсъждаваш дълбоко, да повишаваш глас и крещиш половин ден над един пасаж, тогава щеше да пише: „Ако е свикнал да задава един въпрос /кушия/, нека зададе два” и т.н. . И в главата „Аиш Мекадеш” е написано: когато Раби Меир почина, Раби Юда каза: „Нека учениците на Раби Меир не влизат тук, защото те са спорещи!” (Кидушин 52б), защото не искаше да спре обучението си, тъй като равин Меир беше много мъдър /хариф/ и неговите другари не можаха да разберат дълбочината на мислите му (Ейрувин 13б). И равин Йоханан каза: „Умът на древните мъдреци беше като портите на Храма, а тези, които ги последваха, бяха като портите на Светилището, а ние сме като дупката, която иглата прави при шиене.“ И той каза на Абае: „За нас е толкова трудно да разберем каквото и да било, колкото е трудно да забием кука в стена, а нашето разбиране е толкова малко, колкото участъка от стената, през който куката минава, когато се забие в стената .” И Рава каза: „Размерът на нашето разбиране е като размера на дупка във восък, направена от забит пръст.“ И Рав Аши каза: „За нас е толкова лесно да забравим, колкото е лесно за пръст да забрави устието на кладенец“ (пак там, 53а).
А сега ние, неразбиращите, дори това не можем да си кажем, а само, че главите ни са като камъни! И какво се казва в глава „Баме Мадликин“: „Равът каза: В часа, когато човек се яви в съда, го питат: „Вършехте ли делата си честно? Мислил ли си дълбоко и мъдро?” (Шабат 31а). И оттук можете да разберете, че трябва да разсъждавате и да мислите дълбоко. Това означава изучаване на Гемара. Защото задаваме въпроси от Барайтот към Мишнайот и ги изясняваме. И също така постоянното изучаване на Тора и размисъл върху нея е начин да се обърне внимание на очевидните несъответствия и да се намерят обяснения за тях. Но това не означава, че трябва да седите по цял ден и да бърборите.
Ясно е, че това не трябва да се прави! И сега мнозинството от учениците признават, че не учат както трябва и знаят, че не следват правия път, защото изразходват много енергия за бърборене, нищо не правят /митбатлим/ и не разбират Учението; няма Тора, няма Невиим, няма Кетувим, няма хагадот, няма Мишна, няма мидрашим – и няма мъдрост. Защо? Защото много безделничат и са хитроумни!
И нашите учители обясниха стиха: „Минах през нивата на ленив човек, близо до лозето на глупав. И израснаха тръни по него, покри се с плевели и каменната ограда се срути” (Притчи 24: 30-31) – и обясниха това: който не повтаря това, което е научил отначало, забравя началото на главите, след това обърква думите на мъдреците [7] и завършва с говорене за нечистите неща – чисти, а за чистите неща – нечисти. И по този начин той унищожава света Авот де-рабби Натан 24; 6). От това следва, че тези, които не повтарят наученото, няма да могат правилно да обяснят или посочат, а ще сгрешат в повечето си указания.
И е написано: „Равин Йишмаил каза: Помислете колко страшен е Денят на Страшния съд! Защото ще дойде време, когато Всевишният ще съди целия свят в долината на Йосафат. И в часа, когато ученият (талмид хачам) се яви пред Него, Той ще го попита: “Занимавал ли си се с Учението?” Той ще Му отговори: “Да!” Той ще му каже: „Понеже се изповядваш пред Мен, кажи ми какво си чел и какво си учил, и какво си чул в йешивата?“ От тук те заключиха: нека никой не забравя каквото и да е прочел, за да не го настигне срам и позор в деня на Страшния съд” (Мидраш Мишлей 10:1).
[1] За забраната за идолопоклонството.
[2] Старейшини, мъдреци.
[3] „Преподавайте“ – буквално „изостряйте“.
[4] В деня на празника Пурим.
[5] Според еврейската традиция денят и съответно празниците започват от вечерта на предишния ден и завършват при залез слънце на следващия ден, както е написано: „И стана вечер, и стана утро, ден първи ” (Битие 1; 5).
[6] Тоест точно през деня, а не вечер.
[7] Тоест кой какво е казал.
Автор-Орхот Цадиким
Източник-toldot.com
Превод-bneinoah-bg.com