Глава от класическата книга мусар (етика) – „Орхот цадиким“. „Срамът е голямата преграда и желязната стена, издигната пред всички престъпления.“
Мъдреците са казали: “Разумът е срам /буша/, срамът е разум.” За Адам и Хава(Ева) се казва: „И двамата бяха голи и не се срамуваха“ (Битие 2:25) – те не знаеха как да бъдат скромни и как да различават доброто от злото. И след като ядоха от дървото на познанието, се казва: „И очите им се отвориха” (пак там, 3; 7). Всички животни с изключение на хората нямат срам, защото нямат интелигентност. Всеки разумен човек осъзнава значението на разума и мъдростта, защото с разума и мъдростта той разбира същността на нещата. И той постига това, че признава единството на Създателя, признава службата Му и може да стане подобен на пратениците на Всевишния.
И тъй като мъдростта е толкова важна, срамът, нейният спътник, трябва да е близо до нея по важност и достойнство. И ето доказателство, че срамът е близо до мъдростта: не сте виждали срамежлив човек без разум или разумен човек без срам. Затова човек трябва да се старае да се държи в съответствие с това важно качество и да го овладее до такава степен, че да стане негов навик и да се утвърди в душата му. И така, че да надделее над неговата природа, защото с него човек ще постигне повечето добри качества и благодарение на него ще избегне всички лоши своиства.
Срамът е голямо препятствие и желязна стена, издигната пред всички престъпления. Защото човек често извършва престъпления тайно, стеснява се да го прави публично. Известно е, че в онзи час, когато равин Йоханан бен Заккай умирал, учениците му казали: „Учителю наш, благослови ни!” Той им каза: „Нека бъде Неговата воля да се страхувате от Всевишния, както се страхувате от хората.” Те му казаха: „Само толкова?“ Той им каза: „Алевай! Би било хубаво да е така! Знайте, че когато човек извърши престъпление, той казва: „Дано никой не ме е видял! (Берахот 28б). Защото човек го е страх да не се опозори! И това е добре! Нека човек не върши престъпление от срам пред хората. Защото от служене „не в Името на Всевишния“ той ще премине към служене „в Името на Всевишния“.
Но има най-висока степен на това качество – това е, когато човек чувства срам пред Всевишния, както беше казано: „Срам и позор е да вдигна лицето си към Теб“ (Ездра 9: 6). И може да си помислите: „Как да се срамувам от това, което не се вижда от очите ми?“ Трябва да знаете: въпреки че никое живо същество не може да види Всевишния, Той живее в сърцата и се разкрива в мислите. Високи нива на качеството на срама могат да бъдат постигнати, като се оттеглите, за да размишлявате върху величието на Всевишния, постоянно да си спомняте за Него и факта, че Той вижда действията на човека, различава намеренията му и наблюдава мислите му.
Един мъдър човек е казал: „Ако си бил внимателен през всичките си дни и не си съгрешил, не бъди благодарен само на себе си, защото първоначално човек избягва греха, за да не се срамува пред хората.“ Ето за какво да внимавате! Когато човек избягва греха, нека мисли, че не избягва греха заради срама пред хората. А злата склонност привлича сърцето му към това: ако направите това и това, тогава хората ще ви опозорят. Затова човек трябва да познава своя Създател и да осъзнава силата Му – това е началото на началата. Нека човек помисли на Кого служи и от Кого се страхува, и чии заповеди изпълнява, и Кой го е предупредил, както Давид каза на сина си Шломо (Соломон): „Познай Всевишния и Му служи“ (Дивреи ха-Ямим I 28:9). ). С това ще постигне това, да се срамувате само от Всевишния.
Ясно и известно е, че много неща се правят тайно, а също и много се говори тайно, много се мисли тайно – и те не се страхуват от нищо, стига хората да не научат за това. И ако всичко, което се прави от младини, всичко, което се говори, и всичко, което се мисли, ако всичко това стане открито и известно на всички, те ще бъдат много засрамени. И още повече човек трябва да се срамува пред Създателя, Който наблюдава сърцата и вижда всички мисли, и знае всички дела и всички думи и мисли на човека през всичките му дни и пред Него няма забрава. Освен това човек трябва да се срамува пред Него!
Има четири нива на срам.
Първото ниво е да се срамуваш да грешиш открито, но да грешиш тайно. Това е като опит за измама на Всевишния, защото човек се срамува от хората, а не от Всевишния и това е голямо зло.
Второто ниво е открито и тайно избягване на престъпленията в името на срама пред хората, страхувайки се, че то ще стане известно на хората и ще донесе срам пред хората. За това казаха: от „не в името“ той ще премине към „в името“.
Третото ниво е да помислите: „Мога ли тайно да съгреша и по този начин да покажа, че се срамувам повече от роба, отколкото от господаря, и да измамя Всевишния?“ Избягването на престъпността по този начин е велико качество.
Четвъртото ниво е явно и тайно да се срамуваш само от Всевишния, така както човек се срамува от хората. Няма по-високо от това!
Мъдреците казаха: „Ако някой извърши престъпление и се срамува от него, всичките му грехове са простени“ (Берахот 12б). И те също казаха: „Срамежливият отива в Ган-Еден( раят)“ (Авот 5:20). И мъдреците казаха: „Срамът и честността са обединени заедно, защото срамежливият човек е честен с всички, но нечестният човек няма срам.“ Мъдрецът казал: „Ако не се срамуваш, прави каквото искаш.“
Човек трябва постоянно да се обучава да не прави нищо, което друг би се смутил да го помоли да спре. Например, човек прави нещо тайно, а друг влиза, но първият се смущава да го помоли да си тръгне, или – някой се настанява в къщата на някой друг и собственикът съжалява за това, но се притеснява да поиска да напусне и да си тръгне, или – някой чете това, което е написал друг, без да пита, който се срамува да му забрани да чете и всичко от този род. Трябва да сте много внимателни, за да не затрудните другите със своите постъпки. Знаейки, че човек ще действа против своето желание, но ще се стеснява да не удовлетвори молбата, не искайте нищо, никакви подаръци от другите, нито вещи, нито пари.
Трудно е за някой, който има качеството срамежливост, да осъзнае, че друг се срамува от него. И мъдрецът каза за това: „Обичайте само този, който показва, че не може без вашата помощ, въпреки че вие се нуждаете от неговата помощ повече, отколкото той от вашата и ако направите нещо против него, той ще се покаже виновен и той ще ви помоли за услуга, от която не се нуждае, само за да не ви е неудобно да го помолите.
И който иска да се приучи към срамежливост, трябва постоянно да седи пред този, от когото се срамува. И нека не се опозорява, като моли хората, защото в момента, в който се опозорите с това, няма да намерите някой, който да ви върне честта, тоест, който да измие срама, с който сте се опозорили.
Понякога човек засрамва другиго без омраза, но иска да премахне срама от себе си. Например, ако направи нещо срамно и каже: „Какво толкова направих? В края на краищата, този и онзи също го направиха!“ По този начин той облекчава собствения си срам. И това е голямото зло! Първо, той засрамва другите за собствена изгода. И второ, трудно му е да се покае, защото си мисли: „Какво толкова направих? В края на краищата, този и онзи също го направиха!“ Трето, той оказва лошо влияние върху другите, защото престъплението, което е извършил, ще стане леко (и неосъждано) в очите на обществото, тъй като той е премахнал стигмата на срама от това престъпление. И ако лъже за другите, за да облекчи собствения си срам, тогава трябва да бъде наказан двойно, защото за лъжата има много голямо наказание – той клевети добрите хора. А това води след себе си много злини и неприятности!
Понякога човек се смущава да не съгреши. Например, ако жителите на неговия град са свикнали с определени грехове. Гледат жени и подобни неща. И засрамват онези, които го избягват, и се смеят на онези, които не следват стъпките им. В този случай трябва да се контролирате и да търпите срама, но избягвайте греховете, дори и да се срамувате поради това. Има и случаи, когато човек се смущава да изпълни заповед, защото има някои заповеди, които хората не са свикнали да изпълняват и не изпълняват, а този, който ги изпълнява, го засрамват и му се подиграват. Всичко това трябва да се изтърпи и заповедите да се изпълнят!
И не трябва да се оставя нито една заповед от срам пред хората, защото човек трябва да се срамува пред Създателя, Който е заповядал тези заповеди. Ясно е, че царският слуга няма да наруши царската заповед, дори ако трябва да понесе голям срам от хората, които му се смеят, че изпълнява царската заповед. Защото той обмисля срама. Срамът пред царя, че не е изпълнил заповед, е хиляди пъти по-тежък от срама, който той изпитва от хората, докато изпълнява заповедта на господаря си.
И е много лош срама на този, който не е готов да понесе срам заради заповедта и се притеснява да изпълни заповедта и изоставя добрия път заради срама пред хората. И същото – ако го е срам да признае истината. Това също е много лошо. И още – ако се срамува да укорява хората и да ги увещава, и да ги наставлява в доброто. И също така, ако пред учителя си той се стеснява да попита за нещо, което не знае, независимо дали е голямо или малко, това е достойно за укор.
И за това се казва: „Ако презирате себе си, ще се издигнете и ако затворите устата си, тогава няма да имате какво да отговорите“ (Мишлей 30; 32). И мъдреците казаха: „Срамежливият човек е лош ученик“ (Авот 2:5). Прекият път е да не се срамувате да питате това, което не знаете, независимо дали е голямо или малко. Вижте какво каза Давид, царят на Израел: „И говорих за Твоите закони пред царете и не се засрамих” (Псалми 119; 46).
Самото име “хасид” /благочестив/ също означава “срамежлив”, тъй като “хасид” означава “бял”, защото “ве-а-хасида” (Деварим 14; 18) се превежда на арамейски с думата “хаварита” – “ бяло”; и е писано „и не сега лицето ми ще пребледнее“; а думата „срам“ (Битие 34; 14) е преведена на арамейски с думата „хисуда“.
И защо е всичко това? Защото благочестивият трябва да търпи срам, за да изпълни Закона. И той трябва да презира срама, когато се отнася до заповедите – тогава той се нарича „благочестив“ /хасид/ и с това ще постигне пророчеството, както е писано: „Тогава ти говори във видение на своя благочестив“ (Псалми 89; 20). Чрез своя срам той ще постигне страх от Всевишният, както е писано: „И страхът от Него да бъде върху лицата ви, за да не съгрешавате” (Шмот 20:17). Какъв е този страх, който се вижда на лицето? Кажете: това е срам (Недарим 20а).
Човек трябва много да внимава да не опозори някого, тъй като мъдреците са казали: „Който засрами друг публично, така че той да пребледнее, ще загуби своя дял в отвъдното“ (Бава Мециа 59а). Да накараш човек да пребледнее е подобно на убийство, защото кръвта изтича от лицето и се появява бледност. И това е подобно на убийство (пак там, 58б), а освен това страданието от това е по-лошо от смъртта. Затова те казаха, че е по-добре човек да се хвърли в горяща пещ, но не и да опозори друг публично (пак там, 59а).
Това беше извлечено от случая с Тамар: тя беше водена да бъде изгорена, но тя не искаше да опозори Юда. И дори да укоряваш, Тора казва: „Укорявай ближния си, но не понасяй грях заради него“ (Вайкра 19; 17). Но как да се укорява? Отначало тайно и тихо. И ако веднага започнете да го упреквате публично и да го опозорявате, тогава ще понесете грях заради него. А още по-грешен е онзи, който засрамва другиго без причина, без нужда от укор, защото заради срама на Бар-Камца Ерусалим беше разрушен.
Затова трябва да бъдете много внимателни да не правите нищо, което може да причини срам на когото и да било по света. И внимавайте дори в преподаването, когато спорите с някого: когато откриете грешката на приятел, не му казвайте: „Ти сгреши!“ или „Не знаете какво говорите!“ и други подобни, за да не го опозорите. Трябва да кажете: „Това научих от моите учители“ или просто да се преструвате, че не сте забелязали грешката. И не може да се произнасяте за някого, за да не го опозорите (Бава Мециа 58б). Ако искате да споменете някого, известен с прякор, дори и да отсъства, трябва да кажете: „Еди-кой си на такова и такова място“ или „Син на този и онзи“ или да го обозначете по друг начин, така че и без прякора да е ясно за кого иде реч.
И не бива да казвате, нито насаме, нито публично: „Този и този искаше да омъжи дъщеря си за мен, но аз не я исках“. С това се опитвате да добавите чест към себе си и да опозорите другия. И във всеки случай, трябва внимателно да си гарантирате, че изречените думи не водят до срам и позор за друг. По-добре е да се обидиш или да чуеш как те обиждат и да не отвръщаш, отколкото да обиждаш, защото за такива хора е казано (Шофтим 5:31): „Но онези, които Го обичат, са като слънцето, когато влиза в силата си” (Шабат 58б). Защото Всемогъщият възнаграждава мярка за мярка: човек чува как го засрамват и позорят, лицето му пребледнява и затова Всевишният ще направи лицето му да свети от слънчева светлина, както е казано: „И честта на Всевишния свети върху теб” (Исая 60:1).
Качеството срамежливост може да се използва за постигане на качеството смирение, тъй като този, който има срам, е покорен на хората поради своята скромност и може да се постигне качеството скромност, защото срамежливият човек се притеснява да върши делата си открито /бе-галуй/. Мъдреците са казали: „Белегът на чистокръвните синове /кшерим/ е срамежливостта, която се вижда по лицата им, защото който е срамежлив, е потомък на Авраам, Исаак и Яков.“ Мъдреците са казали: „Срамът се проявява в момент на гняв“.
И те казаха: „По-добре е омразата на срамежлив човек, отколкото любовта на глупав.“ Човек трябва да сложи булото на срама на лицето си, тоест да се срамува пред всеки, което можем да заключим от начина, по който Шаул(Саул) се скри, както се казва: „Той се скри сред дрехите и приборите“ (Шмуел I 10 :22), и Всевишният го избра за цар, както се казва: „Видяхте ли този, когото Всевишният избра“ (пак там, 10; 24). Мъдреците казаха: „Това качество е от достойнството на великата душа и е против съвършенството на тялото, и достойнството на срамежливите ще се увеличи.” По този начин различавай и мисли!
Автор-Орхот Цадиким
Източник-toldot.com
Превод-bneinoah-bg.com