Какво е духовност, духовно начало? Как юдаизмът вижда духовното развитие на човека?
Преди да се обърнем към духовното развитие на човек, трябва да разберем най-общо: какво е духовен живот?
Духовното начало е противоположно на материалното. Следователно на пръв поглед всичко, което не е свързано с телесните нужди на човек, може да се припише на духовността. Но дали е така? Интересният и оживен разговор носи радост не на тялото, а на душата, но това не е духовен живот, а задоволяване на емоционалните нужди.
След като прочетат книга, слушат музика, гледат театрална постановка или дори са активни в социалните мрежи, много хора вярват, че живеят духовен живот. Тоест духовният живот е свързан с културно прекараното време. Но всъщност така човек задоволява предимно нуждите на развитата си фантазия и по-фините елементи на душата. И тогава, изглежда, остава само умът като източник на търсената духовност. Но може ли всяка интелигентна дейност да се нарече духовна?
Духовност – борбата с леността на ума. Духовността се ражда там, където умът произвежда усилия, за преодоляване на мързела на мисълта и слепите желания на въображението, чувствата и тялото
На пръв поглед цялата мозъчна дейност е духовна. Така че, за да редите пъзели за забавление, да играете шах, да решавате кръстословици, несъмнено е необходима работата на ума. Но, уви, това само разкрива естествената потребност на ума от присъщия му вид дейност. Както другите органи: черният дроб пречиства кръвта, стомахът смила храната, така умът разсъждава.
И така, къде е чистата, истинска духовност?
Намира се само там, където умът полага усилия да преодолее мързела на мисълта и слепите желания на въображението, чувствата и тялото. Само там, където въпреки всички духовни сили умът не губи контрол, а води човека към целта на неговото творение, се създава духовност, построена със собствените усилия.
Както пише РАМХАЛ в книгата Дерех Ашем, за да се постигне духовност в материалния свят, Създателят е установил граници за човека и реда на неговото използване. Всички прелести на този свят ще бъдат разкрити, но не всичко е позволено. Ще искате всичко, но само част от него ще донесе добро, това, от което се нуждаете, а не това, което искате. И тогава, ако човек приеме това правило и действа в границите и реда, които Създателят е установил, тогава такова телесно действие дори само по себе си ще създаде духовност. Още повече, ако това е придружено от правилно смислено намерение. Границите и редът са заповеди на Създателя, забраняващи и повеляващи.
Следователно евреин, който стриктно спазва инструкциите на Създателя, живее истински духовен живот. В края на краищата, изпълнението на мицва изисква пълен контрол върху действието, усещането и намерението. Ежедневната молитва изисква огромно усилие на умствена концентрация. И върхът на всичко е изучаването на Тора, което изостря ума, пречиства го от примесите на тума (духовна нечистота), освобождава го от пристрастията на телесните желания и има за цел да развие чистата духовност.
Това е тайната на духовността и човек трябва да се стреми към такъв живот.
Трябва да се отбележи, че в света винаги е имало изключителни личности, които са усещали величието на духовното и низостта на материалното. В резултат на това те посветиха живота си на развитие на своята духовност. С разума си човек виждаше в материята, в телесните желания злото, което трябва да бъде потиснато. Те разбраха, че това е грешка в творението, недостатък, затова идеалът на всички които истински търсеха духовност е аскетизмът, уединението в планините и горите, монашеския живот в манастир. Следователно в много духовни практики на изтока има ефективна система за потискане на телесните желания.
Но това е максимумът, който човек би могъл да постигне с ума си.
Тора разкрива, че всъщност в този свят няма Зло само по себе си. Материалният свят и телесните желания не са Зло, което трябва да бъде потискано. Само добро може да произлезе от абсолютното добро. Следователно този свят е създаден за Добро и трябва да служи като изпитание на човека, така че да поиска и да може да контролира и насочва своите слепи, земни желания към Добро.
По пътят към духовността Умът не губи контрол, а води човекът към целта на неговото създаване – духовност, изградена със собствени усилия
Оказва се, че именно в материалната телесност на този свят човек може да постигне духовни висоти и съвършенство. Слизането в материалното прави възможно издигането към духовното. Това е единственият начин да превърнем „тъмнината“ в „светлина“, издигайки и одухотворявайки материалното.
Несъмнено може да развиете своята духовност, докато живеете като отшелник, но много по-трудно е да постигнете това, докато сте в рутината на живота, сред хората, в ежедневието, със семейството, докато се храните. И точно това ни заповядва Създателят – да живеем духовно в материална „среда“.
И така, човек сам изгражда истинската духовност, с усилието на ума си, изпълнявайки указанията на Създателя, а всичко останало е дар Свише.
Автор-рав Ашер Кушнир
Източник- toldot.com
Превод-bneinoah-bg.com