/Продължение/
Част 2: Йерархията на светостта и мисията на Израел като „народ от свещеници“
Трите нива: Коен, Израел и Ноев закон
За да разберем напълно Маймонидовата визия за това кой има дял в Бъдещия свят, трябва да изясним различните категории според Рамбам и техния статут пред Бог. Тези категории се основават на концепцията за „святост“, която се постига чрез близост до Бог и приемане на божествените заповеди.
Статутът на Коена
Коенът (свещеник) е наследствен статус за потомците на Аарон, брат на Моисей. Рамбам обсъжда тяхната уникална освещеност в законите си относно храмовите съдове, като посочва, че съществува положителна заповед „да отделим Коените, да ги осветим и да ги подготвим за жертвоприношенията“. Това показва, че тяхната роля е присъщо свързана с храмовото служение и по-високо ниво на ритуална чистота.
Въпреки това, един важен принцип от Рамбам, цитиран в хасидски източници, показва универсализираща тенденция: че всеки човек може на практика да достигне нивото на Първосвещеник, като се отдели от светските дела и се посвети изцяло на Бог. Това предполага, че докато статусът е наследствен, духовното ниво, което той представлява, е достъпно за всеки чрез изключителна отдаденост. Това е важен принцип, който отваря вратата към универсализма, присъщ на Маймонидовата мисъл.
Народът на Израел като „царство от свещеници“
Целият народ на Израел е описан в Тора (Изход 19:6) като „царство от свещеници“ (мамлехет коаним) и „свят народ“. Това означава, че тяхната колективна национална мисия е да служат като модел и проводник за познанието на Бог към останалия свят. Тяхната святост се постига чрез приемане на 613-те заповеди от Тора при Синай.
Известното твърдение от Мишна (Санхедрин 10:1), „Целият Израел има дял в Бъдещия свят“, установява изходно ниво за нацията. Рамбам в своя коментар към тази Мишна изяснява, че това твърдение се отнася до колективната съдба на еврейския народ и общия принцип, че принадлежността към завета установява презумпция за допустимост. Той обаче квалифицира това, като изброява изключения – конкретни грехове и ереси, които дисквалифицират индивида и го лишават от този дял. Привидното напрежение между универсално включване и условно изключване се разрешава, когато разберем, че допустимостта е едновременно дадена от завета и обусловена от поведението.
Праведният Ноев син (Гер Тошав)
Това е категорията за неевреите, които постигат праведност. Както вече беше посочено, Рамбам категорично постановява, че неевреин, който приеме и спазва Седемте Ноеви закона с правилна мотивация, получава статут на Хасид Умот ХаОлам и има гарантиран дял в Бъдещия свят.
Това постановление има дълбоки последици за разбирането на божествената справедливост. То означава, че Бог е установил два паралелни пътя към отвъдната награда: един по-широк и по-детайлен път за Израел чрез 613-те заповеди, и един по-тесен, универсален път за човечеството чрез Седемте Ноеви закона. И двата водят до една и съща крайна цел: живот в Бъдещия свят в присъствието на Бог.
Концептуалната връзка: „Царство от свещеници“ и универсалната мисия
Ключът към разбирането на връзката между изключителния статут на Израел и универсалния достъп до Бъдещия свят се крие в разбирането на функцията на свещеника и на Израел като „царство от свещеници“.
Функцията на свещеника като посредник
Ролята на свещеника (коен) е да бъде посредник, служител на Бог, който улеснява връзката между Божественото и човешкото. В храмовата служба коенът извършва жертвоприношения и ритуали, които позволяват на народа да се приближи до Бог. Той не задържа светостта за себе си, а я канализира към общността.
Израел като посредник за човечеството
Наричайки цялата нация „царство от свещеници“, Тора възлага на Израел тази посредническа роля за цялото човечество. Израел е призван да бъде „светлина за народите“ (Исая 42:6) – да демонстрира чрез своя живот, закони и общество как изглежда един народ, управляван директно от Бог. Спазването на 613-те заповеди не цели да затвори Божието присъствие сред тях, а да създаде моделно общество, което демонстрира Божията справедливост, мъдрост и милост пред света.
От тази гледна точка, избраността на Израел не е привилегия, която изключва другите, а отговорност, която ги включва. Израел е избран заради народите, не вместо тях. Тяхната свещеническа мисия е да доведат познанието за Бог до всички краища на земята.
Ноевият син като изпълнение на свещеническата мисия
Когато един неевреин приеме Седемте Ноеви закона и признае техния божествен произход, той потвърждава успеха на Израелевата мисия. Той демонстрира, че светлината, която Израел е трябвало да излъчва, е достигнала до него и е преобразила неговия живот и разбиране за Бог.
Праведният Ноев син, спазвайки седемте закона и признавайки техния божествен произход, участва в същата фундаментална връзка със същия Бог, на когото служи Израел. Той не става част от националния завет на Израел (освен ако не приеме пълно обръщане в юдаизма), но той става част от универсалния завет на човечеството с Бог. Делът му в Бъдещия свят е доказателство, че Бог съди всички хора справедливо и че Неговата милост обхваща всички, които Го търсят искрено.
„Царството от свещеници“ успява, когато „народите“ на света разпознаят и служат на Царя. Делът на Ноевия син в Бъдещия свят е изпълнението на свещеническата мисия на Израел. Избраността, в Маймонидовия възглед, не е за привилегирован достъп до отвъдното, а за свещена отговорност в този свят.
Езотеричното измерение в Маймонидовата мисъл
И Рамбам, и Раби Аврахам често пишат езотерично по въпроси на дълбоката теология. Те внушават, че пълното разбиране на това кой заслужава Олам Хаба и какво представлява тази награда не може да бъде уловено в прости формули. Бъдещият свят е по своята природа отвъд пълното човешко разбиране през земния живот. Ние говорим за него с метафори – пируване, почиване, изучаване на Тора – но това са приспособления към човешкото разбиране, а не буквални описания.
В това езотерично измерение и двамата намекват, че разграничението между онези, които имат дял, и онези, които нямат, може да е по-малко абсолютно, отколкото изглежда. Божествената милост е неизмерима и възможностите за пречистване и покаяние се простират в известен смисъл отвъд физическата смърт. Макар да утвърждават традиционната доктрина, че нечестивите биват наказвани и че някои души може в крайна сметка да бъдат „унищожени“ или да престанат да съществуват, те също така внушават, че огромното мнозинство от човешките същества в крайна сметка постигат известна връзка с Бог в отвъдния живот. „Страданието“ на нечестивите се състои главно в тяхното мъчително осъзнаване на пропуснатите възможности и лекотата, с която са могли да изберат праведността.
Приносът на Раби Аврахам: Качество на преживяването и “демократизация” на отвъдното
Раби Аврахам допринася с важна дистинкция между минималната допустимост и качествения характер на наградата. Всички, които изпълняват основните условия за праведност, независимо дали са евреи или неевреи, имат „дял“ в смисъл, че участват в бъдещото възкресение и последващия живот на душата. Въпреки това, естеството и интензивността на това участие варират според духовното постижение.
Тази рамка елегантно се прилага както за евреин, така и за Ноев син. Евреин, който механично изпълнява 613 заповеди без кавана (вътрешна насоченост), може да постигне по-малък „дял“ в качествен смисъл от Ноев син, който посвещава цялото си същество на служене на Бог чрез седемте закона. Това демократизира качеството на отвъдното преживяване въз основа на духовно постижение, а не само на наследствен статус или количеството заповеди.
Раби Аврахам, повлиян от суфийския пиетизъм, подчертава, че искреността и вътрешната чистота могат да издигнат човека до висоти, недостъпни за онзи, който разчита само на интелектуално познание. Това е фина корекция на бащиния рационализъм, която отваря вратата за признаване на духовния гений във всички традиции и култури.
Заключение
Учението на династията на Маймонид – от Рамбам до сина му Раби Аврахам – за това кой има дял в Бъдещия свят представлява забележителен синтез между партикуларизъм и универсализъм, между национална особеност и общочовешка достъпност. Те утвърждават специалния статут на Израел като „царство от свещеници“, натоварено с уникална мисия и по-голям брой заповеди. В същото време те категорично защитават тезата, че божествената справедливост е универсална и че праведните сред народите имат пълноценен дял в отвъдната награда.
Концепцията за Израел като „царство от свещеници“ не е аргумент за изключително спасение, а за универсална мисия. Свещеникът съществува заради онези, на които служи; царството от свещеници съществува заради света. Следователно успехът на тази мисия се доказва от праведния Ноев син, който, спазвайки седемте закона и признавайки техния божествен произход, постига своя собствен дял в Бъдещия свят.
За Рамбам и Раби Аврахам, въпросът кой има дял в Бъдещия свят сочи отвъд себе си към природата на самия Бог. Бог, който е истински справедлив и истински милосърден, трябва да е направил вечното блаженство достъпно за всички човешки същества, които се ориентират към истината и праведността, независимо от тяхната историческа или културна ситуация. Пътят може да е по-тесен за едни и по-широк за други, но неговата крайна цел е една и съща: насладата на душите в присъствието на техния Създател, всяка според своя капацитет и постижение.
В тази визия Бъдещият свят не е награда, предназначена за малцина избрани, а изпълнение на най-дълбокия човешки потенциал, реализиран от всички, които не са угасили напълно в себе си образа на Бог. Израел, като „царство от свещеници“, е призван да води човечеството към тази реализация, изпълнявайки своята роля да бъде светлина за народите и да ускори деня, когато „Господ ще бъде Цар над цялата земя; в онзи ден Господ ще бъде един и името Му ще бъде едно“ (Захария 14:9).
Референции и литература
Първични източници (Маймонидианска традиция)
- Рамбам (Раби Моше бен Маймон)
- Мишне Тора, Хилхот Тешува (Закони за покаянието), глава 3
- Мишне Тора, Хилхот Мелахим (Закони за царете), глава 8, халаха 10-11
- Коментар върху Мишна, Санхедрин, глава 10 (Въведение към Перек Хелек)
- Трактат за възкресението на мъртвите (Игерет Техият Хаметим)
- Писмо до Йемен (Игерет Тейман)
- Раби Аврахам бен Маймон
- Милхамот Хашем („Войните Господни“)
- Коментар върху Тора (Биreshit и Шемот)
- Кифайат ал-Абидин („Достатъчно за служителите на Бог“) – неговият основен пиетистки труд, написан на юдео-арабски
- Респонса и писма, събрани в различни издания
Талмудически и мишнаични източници
3. Мишна, Санхедрин 10:1 (Перек Хеlek) – „Всички израелтяни имат дял в Бъдещия свят“
4. Вавилонски Талмуд, Санхедрин 90а-113б – Дискусии за възкресението и Бъдещия свят
5. Тосефта, Санхедрин 13 – За праведните сред народите
Вторични източници и научни изследвания
6. David Hartman – Maimonides: Torah and Philosophic Quest (Philadelphia: Jewish Publication Society, 1976)
7. Isadore Twersky – Introduction to the Code of Maimonides (New Haven: Yale University Press, 1980)
8. Menachem Kellner – Maimonides on Judaism and the Jewish People (Albany: SUNY Press, 1991)
* Особено главите, отнасящи се до универсализма на Рамбам
9. Menachem Kellner – Maimonides’ Confrontation with Mysticism (Oxford: Littman Library, 2006)
10. Abraham Heschel – Maimonides: A Biography (New York: Farrar, Straus and Giroux, 1982)
11. Moshe Halbertal – Maimonides: Life and Thought (Princeton: Princeton University Press, 2014)
12. Sarah Stroumsa – Maimonides in His World: Portrait of a Mediterranean Thinker (Princeton: Princeton University Press, 2009)
13. Paul B. Fenton – „The Literary Legacy of Maimonides’ Descendants“ в The Heritage of the Jews of Spain (1992)
14. Paul B. Fenton – The Treatise of the Pool: Al-Maqala al-Hawdiyya (издание и превод на трудове на Раби Аврахам бен Маймон)
15. Gerson D. Cohen – „The Talmudic Age“ в Great Ages and Ideas of the Jewish People (New York: Random House, 1956)
Статии и специфични изследвания
16. Yaakov Elman – „Maimonides and the Gentile Righteous“ в The Edah Journal 1:1 (2000)
17. David Novak – The Image of the Non-Jew in Judaism: An Historical and Constructive Study of the Noahide Laws (New York: Edwin Mellen Press, 1983)
18. Steven Schwarzschild – „Do Noahides Have to Believe in Revelation? A Passage in Dispute between Maimonides, Spinoza, and Hermann Cohen“ в The Jewish Quarterly Review (1962)
19. Marc B. Shapiro – „Maimonides’ Thirteen Principles: The Last Word in Jewish Theology?“ в The Torah U-Madda Journal (1993)
20. Mordechai Z. Cohen – „Maimonides and the Pietistic Interpretation of the Bible: The Commentary of R. Abraham b. Maimon“ в Jewish Studies Quarterly (2000)
Източници за концепцията „Народ от свещеници“
21. Тора, Шемот (Изход) 19:5-6 – „И вие ще Ми бъдете царство от свещеници и свят народ“
22. Исая 42:6, 49:6 – „Ще Те дам за светлина на народите“
23. Мехилта де-Раби Ишмаел върху Изход 19:6 – Равинистични интерпретации на „царство от свещеници“
24. Yehuda Gellman – „The Jewish People as a Kingdom of Priests: A Philosophical Interpretation“ в Tradition (2008)
Енциклопедии и справочни издания
25. Encyclopaedia Judaica, второ издание (2007) – статии за „Maimonides“, „Abraham ben Maimon“, „World to Come“, „Noahide Laws“
26. The Cambridge Companion to Maimonides, ed. Kenneth Seeskin (Cambridge University Press, 2005)
27. Maimonides: A Collection of Critical Essays, ed. Joseph A. Buijs (Notre Dame: University of Notre Dame Press, 1988)
Забележка: Много от съчиненията на Раби Аврахам бен Маймон все още съществуват само в ръкописна форма или в критични издания на оригиналния юдео-арабски език. Части от тях са преведени на иврит и английски в специализирани научни изследвания. Посочените вторични източници, особено тези на Пол Фентън, са основни за достъп до неговата мисъл.
Тирас Ной