Да разберем неразбраната душа
От Лейбел Кахан
Значението на „дибук“
Думата „дибук“ често извиква образи на зли духове и филми на ужасите. Но в еврейския мистицизъм идеята за дибука е много по-нюансирана и по-малко „кинематографична“.
Еврейската дума дибук идва от корена Д-В-К, което означава „вкопчвам се“ или „прилепвам се“.
Вместо като демон или външна сила, в еврейския мистицизъм дибукът се разбира като човешка душа, която не е намерила покой. Неспособна да се откъсне напълно от физическия свят, тя се прилепва към жив човек, търсейки разрешение на нещо, останало недовършено.
Кабалистичен произход
Препратки към скитащи или неспокойни души се появяват в кабалистичната литература, особено в писанията на раби Ицхак Лурия, известен като Аризал, който описва продължаващото пътуване на душата към поправяне (тикун)[1]. Според тази концепция всяка душа идва в света със специфична мисия и когато тази мисия остане недовършена, душата може да се върне – понякога многократно – чрез различни превъплъщения, в процес, известен като гилгул. В този контекст идеята за дибука не е изначално плашеща, а по-скоро отразява душа, която работи, за да изпълни своята Божествена цел.
От мистиката към фолклора
Споменаванията на дибуци в ранните еврейски източници са редки. Концепцията започва да се обсъжда по-широко в по-късните фолклорни писания, особено в Източна Европа, където историите за дибуци илюстрирали нравствени поуки.
Дибукът, подобно на душа, преминаваща през процеса на гилгул, е духовен феномен, който отразява недовършена работа в душата, а не свръхестествен злодей.
1 Шаар Хагилгулим (Портата на превъплъщенията), Въведение.
Източнк – chabad.org