Автор
Равин Моше Хаим Луцато РАМХАЛ (Рамхал)
Усилените размишления позволяват да се съсредоточим върху величието на Твореца и да избегнем прегрешенията.
Боязънта [от греха] се придобива чрез размисъл върху две истини. Първата се състои в това, че Шехина (Божественото присъствие) се намира на всяко място в този свят. Той, благословеният, следи за всяко нещо, малко или голямо, и нищо не е скрито от очите Му – нито велико, нито нищожно. Малкото и голямото, презряното и достойното – всичко Той вижда и разбира, без никакво различие между тях. За това е казано в Писанието (Йешаяу 6:3): „…Пълна е цялата земя със славата Му“, и още е казано (Ирмеяу 23:24): „…Нали небето и земята са пълни с Мен…“, а също (Псалми 113:5-6): „Кой е като Господ, Всесилния наш, седящ високо! Навеждащ се, [за да] види – на небето и на земята“. Още е казано (там 138:6): „Защото възвишен е Господ, но унизения ще види, а високия ще познае отдалеч“[1].
Когато на човека му стане ясно, че навсякъде, на всяко място той се намира пред Всевишния, благословен да е Той, тогава от само себе си ще дойдат при него боязън и страх – да не би да сгреши в постъпките си, за да не се окажат те недостойни за величието на славата Му. За това е казано (Авот 2:1): „Знай какво има над теб – око виждащо и ухо чуващо, и всички твои дела в книга се записват“. Тъй като провидението на Всевишния е във всяко нещо и Той всичко вижда и всичко чува, то няма съмнение, че всички дела на човека оставят своята следа и всичко се записва в книга, за заслуга на него или за обвинение.
Обаче човешкият разум не е в състояние да си представи това с дължимата яснота без постоянно размишление и задълбочено съзерцание. Тъй като подобни неща са далеч от нашите сетива и разумът ни не може да си ги въобрази без дълбоко изучаване и внимателно разглеждане; но дори и след като си ги въобрази, този образ лесно изчезва, ако човек не се връща към него постоянно.
Излиза, че така както усилените размишления са пътят за придобиване на постоянна боязън, точно така отвличането на вниманието от това и отказът от размишления са велик враг на нея, и няма значение по каква причина се случва това – поради заетост или поради нежелание. Всяко отвличане отрича боязънта като постоянно качество. Ето заповедта, която Всевишният дал на [еврейския] цар (Дварим 17:19): „И ще бъде с него [Тора], и ще я чете през всички дни на живота си, за да се научи да се бои от Господа, Всесилния свой…“. Оттук виждаме, че боязънта се придобива само с постоянно четене [на Тора]. Следва да се обърне внимание, че е казано „за да се научи да се бои“, но не е казано „за да се бои“ – защото тази боязън не се постига по естествен път; напротив, тя е далеч от човешката природа поради материалността на нашите усещания и се придобива само посредством учене. Няма друг начин да се научи човек на боязън освен чрез постоянни, непрекъснати занимания с Тора и изследване на нейните пътища, при условие че човек ще размишлява непрестанно за всичко това – седейки [вкъщи], на път, лягайки и ставайки – докато не утвърди в съзнанието си истинността на присъствието на Всевишния, благословен да е Той, на всяко място и това, че ние винаги стоим пред Него – в пълния смисъл на тази дума. И тогава човек ще се бои от Него наистина. За това се е молил цар Давид, казвайки (Псалми 86:11): „Посочи ми, Господи, пътя Свой, [по пътя] на истината Твоя ще вървя! Съедини [в едно всички сили на] сърцето ми, [за да] се боя [само] от името Твое“[2].
[1] Т.е. от висотата Си.
[2] Превод според „Мецудат Давид“, „Мецудат Цион“.
Източник – toldot.com