Автор
Равин Моше Хаим Луцато РАМХАЛ (Рамхал)
За придобиването на благочестие много помагат дълбокото съзерцание[1] и усилените размишления[2]. Защото, ако човек умножи размишленията за възвишеността на Всевишния, за абсолютното Му съвършенство и за неизмеримата пропаст между Неговото величие и нашата низкост, това ще го изпълни със страх и трепет пред Него. А размишленията за Неговата велика доброта към нас и за великата любов на Него, благословения, към Израел, за близостта на праведните до Него, за достойнството на Тора и заповедите и други подобни дълбоки размишления, несъмнено ще възпламенят в човека най-силна любов. Той ще направи своя избор и ще пожелае единение с Него, благословения. Защото, ако човек види, че Всевишният наистина ни е баща и е милосърден към нас както баща към синовете си, то впоследствие това ще събуди желание и стремеж да му отговори така, както отговаря син на баща си.
За тази цел човек трябва да се усамоти и да събере всички свои знания и мисловни способности за съзерцание и задълбочаване в тези истинни неща. Несъмнено в това дело ще му помогнат постоянното задълбочаване в псалмите на Давид и размишленията върху тях, върху думите и съдържанието им. Тъй като те са пълни с любов, страх и всички видове благочестие, размишляващият непременно ще се подбуди да следва казаното в тях и да върви по техните пътища. Ще помогне също и четенето на разкази за делата на благочестивите в сказанията[3], които говорят за това, тъй като всичко това подбужда разума да ги следва и да постъпва подобно на тях.
А онова, което лишава от благочестие, са трудностите и грижите. Защото, когато разумът е натоварен и обременен с грижи и дела, човек не е в състояние да се обърне към споменатите по-горе размишления, а без размишления не може да се постигне благочестие. И дори вече да го е постигнал, трудностите и грижите подчиняват разума, объркват го и не позволяват на човека да се утвърди в страха, любовта и другите споменати аспекти на благочестието; затова са казали нашите мъдреци (Шабат 30б): «Божественият дух не слиза [върху човека] нито в тъга, нито в леност, нито в [празно] веселие, нито в лекомислие, нито в празни неща, а само в радост от изпълнението на заповед». И още повече [лишават от благочестие] удоволствията и наслажденията [материалните], които напълно противоречат на благочестието, тъй като те съблазняват сърцето да ги следва и го отвличат от всичко, което е свързано с въздържанието и истинското познание.
Какво тогава може да опази човека и да го спаси от всичко това? Упованието [на Всевишния]. Нека той повери своите нужди на Всевишния, знаейки, че човек не може да се лиши от онова, което му е съдено[4], както са казали мъдреците (Бейца 16а): «Цялото препитание на човека му е определено от началото на годината…». Още са казали (Йома 38б): «Човек не може да докосне онова, което е приготвено за другиго, дори и малко». Изобщо човек би могъл да седи със скръстени ръце, а постановлението [за удовлетворяване на нуждите му] би се изпълнявало, ако не беше наказанието, изпратено върху цялото човечество: «С пот на челото си ще ядеш хляба си…» (Битие 3:19), поради което човек е длъжен да полага усилия за препитанието си. Така е постановил Висшият Цар и това е своеобразен «данък», който не може да се избегне, наложен върху целия човешки род. Затова е казано (Сифри, Второзаконие 28): «Може би [следва] дори да се седи със скръстени ръце?[5] — Казва Тора (Второзаконие 14:29): “…във всяко дело на ръцете ти, което ще вършиш”»[6]. Обаче старанието [само по себе си] не носи успех, то просто е задължително [както глоба]. Ако човек се е постарал, той вече е изпълнил дълга си, вече има възможност върху него да слезе благословение от Небесата и той не трябва да прекарва всичките си дни в усърден труд; за това е казал цар Давид, мир нему (Псалми 75:7-8): «Защото не от изток и не от запад, и не от пустинята идва въздигането[7] [успява човек]. Защото Всесилният съди — този ще унизи, а този ще въздигне». И Шломо, мир нему, е казал (Притчи 23:4): «Не се труди да забогатееш, [защото] ще загубиш разум» [8].
Истината — това е пътят на благочестивите от предишните поколения. Те са превръщали Тора в основно [свое занимание], а занаята — във второстепенно, и са успявали и в едното, и в другото (Брахот 35б). Защото след като човек поработи малко, той трябва само да се уповава на Всевишния и да не се вълнува за нищо в този свят. И тогава разумът му ще бъде свободен, а сърцето готово за истинско благочестие и цялостно служене.
Бележки:
[1] Т.е. внимателен поглед върху нещата, проникващ дълбоко и забелязващ тънките подробности.
[2] Откриване и осмисляне на връзките между различните неща.
[3] В оригинала — агадот, което означава «сказания», «притчи на мъдреците». Агада често изглежда като приказка, но зад подобна, понякога странна външна обвивка, се крие най-дълбок смисъл, най-съкровените знания на мъдреците. Виленският Гаон обяснява по следния начин стиха от «Притчи» (1:6): «“Думите на мъдреците и техните гатанки”, — [Шломо] нарича думите на мъдреците гатанка, тъй като те са неразбираеми като загадка. И е невъзможно да бъдат разгадани, без да се разбере скритият в тях смисъл». И още, от ръкописите, приведени в изданието на р. Моше Филип: «…притчите на устната Тора, т.е. сказанията, са неразбираеми изобщо, те са подобни на гатанки. “Думите на мъдреците” — това е смисълът на сказанията, а “гатанка” е тяхната външна обвивка».
[4] Т.е. всички нужди на човека в този свят, които са и предмет на неговите грижи, се удовлетворяват в съответствие с онова, което му е съдено от Висшия съд, и не зависят от неговите старания.
[5] Тъй като човек така или иначе ще получи полагащото му се.
[6] Т.е. човек, от една страна, е принуден да се занимава с препитанието си, но от друга — видът на заниманията му не е толкова важен.
[7] Превод според Раши.
[8] Превод според Малбим.
Източник – toldot.com