Автор
Равин Моше Хаим Луцато РАМХАЛ (Рамхал)
Забраните на Тора, оградите на мъдреците и разграниченията: подробно разяснение на всяка категория
Въздържанието е началото на благочестието. Забележи: всичко, което обяснявахме досега [говорейки за предишните качества], е необходимо на човека, за да бъде праведен, а оттук нататък – за да бъде благочестив. Въздържанието се отнася към благочестието, както предпазливостта към усърдието: при първото осъществяваме „избягвай злото“, а при второто – „прави добро“. Като цяло въздържанието е това, за което са казали мъдреците (Йевамот (трактат от Талмуда) 20а): „Освети се в това, което ти е разрешено“. В това се състои и смисълът на самата дума „въздържание“, която означава отдалечаване от нещо: да се „въздържаш“ означава да си забраняваш разрешеното с намерението да не нарушиш онова, което е наистина забранено. Смисълът е да се отдалечиш, да се въздържиш от всяко нещо, което може да породи лоши последствия, дори ако в дадения момент то не ги поражда и, още повече, не е зло само по себе си.
Ако се вгледаме, можем да видим тук три нива. Има „забрани“ [от самата Тора] като такива. Има техни „огради“, тоест постановленията на мъдреците, [задължителни] за целия Израил. И има „разграничения“. Тоест, на всеки, който се стреми да придобие качеството въздържание, е възложено „да отстъпи навътре в своята територия“ и да изгради ограда за себе си, да си откаже нещо разрешено и незабранено за целия Израил и да се въздържа от него, за да се отдалечи допълнително от злото.
Някой може да попита: на какво основание да си добавяме забрани? Нали нашите мъдреци са казали (Йерусалимски Талмуд, Недарим (трактат за обетите) 9:1): „Нима не ти е достатъчно това, което е забранила Тора, та си забраняваш още нещо?“. И нали онова, което нашите мъдреци в своята мъдрост са сметнали за необходимо да забранят и оградят, те вече са го забранили! А онова, което са оставили разрешено, са го оставили, защото са смятали за нужно да го разрешат, а не да го забраняват. Защо тогава са нужни нови забрани, които мъдреците не са сметнали за нужно да установяват? Нещо повече, това няма край и човек ще се окаже опустошен, измъчен, лишен от всички удоволствия на този свят! А мъдреците са казали (Йерусалимски Талмуд, трактат „Кидушин“, в края на 4-та глава): „В бъдеще човек ще отговаря пред съда на Всевишния за всичко, което очите му са видели, а той не е поискал да го яде, макар то да му е било разрешено и да е имал възможност“, и това се основава на стих от Писанието (Коелет (книга „Еклисиаст“) 2:10): „И от нищо, за което молеха очите ми, не се отдалечавах“.
Отговорът [на поставения по-горе въпрос] е, че въздържанието [въпреки това] е необходимо и задължително, и за това са предупреждавали мъдреците; така например намираме в „Торат коаним“ (древно равинско тълкувание на книга „Левит“) (19:2): „„Свети бъдете“ – [означава] „въздържани бъдете““. И още е казано (Таанит (трактат от Талмуда) 11а): „Всеки, който пости, се нарича свят; [учим това по правилото] „от лекото към тежкото“, от [законите за] назирея“[1]. Още намираме в „Псикта де-рав Каана“ (сборник с проповеди, мидраши), глава „Жертвите мои – хлябът мой“: „„Праведникът яде [само за да] насити душата си“ (Притчи 13:25) – това е казано за Хизкия, цар на Юдея. Казват, че всеки ден му поднасяли само две връзки зеленина и един фунт[2] месо, и народът на Израил му се присмивал: „Това ли е цар?!““. И още са казали за Рабейну а-Кадош [Раби Йехуда а-Наси] (Ктубот (трактат от Талмуда) 104а): „В часа на смъртта си той вдигнал нагоре двете си длани[3] и казал: „Открито и известно Ти е [Всевишни], че не съм се насладил на този свят дори колкото малкия си пръст““. И още са казали (Ялкут Шимони, Ваетханан 830): „Преди човек да започне да се моли думите на Тора да влязат в [плътта] му, нека се помоли [излишните] ядене и пиене да не влизат в [плътта] му“[4]. Всички тези изказвания недвусмислено сочат необходимостта и задължението за въздържание; въпреки това е нужно да се обяснят [приведените по-горе] противоречащи им изказвания.
Същината е в това, че има различни, доста различни видове въздържание. Има въздържание, което ни е заповядано, и има такова, от което ни предпазват, и за него е казал цар Соломон, мир нему (Коелет 7:16): „Не бъди прекалено праведен“.
Първо ще обясним какво означава добро, правилно въздържание. След като ни стана ясно, че, от една страна, всички дела на този свят са изпитание за човека, както вече говорихме, а от друга – също толкова ясно е, че той е слаб и склонен към всякакво зло, няма никакво съмнение, че доколкото му е възможно да бяга и да се отдалечава от всички тези дела, той трябва да постъпва така, за да се предпази от злото, заложено в тях. Защото няма такова удоволствие в този свят, което да не води след себе си грях. Например, яденето и пиенето, ако са чисти от забранени храни, са разрешени. Но лакомията води до „сваляне на яремото [на Тора и заповедите]“, а пиенето на вино – до разврат и други лоши неща. Още повече, когато човек привикне към постоянна ситост; тогава, ако един ден му липсва придобития навик, той ще го приеме много тежко и остро. По този начин той се въвлича във водовъртежа на тежкия труд, за да си набави средства и да прави придобивки, за да може трапезата му да е подредена според желанията му. А след това ще последват нечестност и присвояване на чуждо, след това – лъжливи клетви и всички останали грехове, които закономерно произтичат от това. И той ще бъде отклонен от служенето на Всевишния, от Тора и молитва. А от всичко това [зло] той би бил избавен, ако първоначално не се беше устремил към наслажденията. И подобно на това, във връзка със закона на Тора за „непокорния и бунтовен син“ (Дварим 21:18-21)[5], са казали нашите мъдреци (Санхедрин 72а): „Тора знае докъде ще стигне той [в своята привързаност към лакомия и пиянство][6]“. И за разврата са казали (Сота (трактат от Талмуда) 2а): „Всеки, който види невярна жена в нейното падение, ще се огради от виното“.
Трябва да се разбере, че въздържанието е великолепно средство човек да се спаси от своето лошо начало. Тъй като за човек, стоящ на прага на греха, е много тежко да победи лошото си начало, той трябва да се старае да се държи на разстояние [от него], далеч от фаталната черта, и тогава на лошото начало ще му е трудно да го тласне към падение. Съпружеските отношения с жена са абсолютно разрешени. Но мъдреците са установили потапяне в микве (ритуален басейн) за онези, при които е настъпило семеизпразване, за да не бъдат изучаващите Тора постоянно с жените си „като петли“. Защото, макар и само по себе си да е разрешено, всичко това усилва, според човешката природа, неговото желание и може да доведе до нарушаване на забрани, както са казали мъдреците (Сука 52б): „Малък орган има човек, и при този, който го насища – той е гладен, а при този, който го държи полугладен – той е сит“. Нещо повече, дори когато трябва [да се встъпва в близост с жена] в установеното за това време, раби Елиезер постъпвал така, както е казано (Недарим 20б): „Той откривал [тяло] „колкото длан“[7] и покривал „колкото две длани“ [т.е. проявявал е величайша скромност и сдържаност], и самия акт на близост извършвал така, сякаш го принуждават [да го прави], за да не изпитва наслада дори в часа, предназначен за нея“.
Тора не е ограничила красотата или формата на дрехите и украшенията. Стига да няма килаим[8] и да има цицит[9] – и тогава всичко е позволено. Но същевременно – кой не знае, че разкошните, богати дрехи водят до гордост и носят със себе си разврат, да не говорим за завистта, желанията и нечестността, които съпътстват всичко, придобито за много пари! Казали са нашите мъдреци (Берешит Раба 22:6): „Когато лошото начало види, че човек стъпва гордо, постоянно оправя дрехите си и реши косата си, [то] казва: „Този е мой!““.
Разходките и разговорите [на незабранени теми], несъмнено, са разрешени от закона на Тора – но колко отклоняване от изучаването на Тора, колко злословие, лъжа и подигравки водят след себе си! Казано е (Притчи 10:19): „Многословният няма да избегне греха“.
Извод: тъй като всички дела на този свят не са нищо друго освен огромна опасност за човека, колко достоен за възхвала е онзи, който се отдалечава от тях доколкото е възможно! Това е доброто въздържание: да се използва нашият свят по такъв начин, че да се взима от него само онова, което е наистина необходимо на човека за нуждите, заложени в неговата природа. Именно това си е приписал като заслуга Раби (р. Йехуда а-Наси) в споменатото изказване: „…не съм се насладил на този свят дори колкото малкия си пръст“, въпреки че е бил наси[10] на Израил, а трапезата му е била подобна на царска според високото му положение. За него са говорили нашите мъдреци (Авода Зара 11а): „„Два народа[11] са в утробата ти…“ (Берешит 25:23) – това са Раби и Антонинос[12], от чиято трапеза не изчезвали хрян, тиквички и ряпа нито лете, нито зиме“[13]. Също така [приведените по-горе] думи за Хизкия, цар на Юдея, и други подобни изказвания ни учат, че човек трябва да се въздържа от всички удоволствия на този свят, за да не се погуби заради опасностите, заложени в тях.
Ако попиташ: щом всичко това е толкова необходимо и желателно, защо мъдреците не са направили [въздържанието] задължително [за всички], както са установили „оградите“ и всичките си постановления? Отговорът е ясен и прост: мъдреците правят задължително само това, което мнозинството от народа е способно да издържи (Бава Кама 79б), а мнозинството от народа не може да бъде благочестиво, и им е достатъчно да бъдат праведни. Но избраните, които жадуват да се удостоят с близост до Всевишния и с това да удостоят и останалия народ, който зависи от тях, трябва да се придържат към законите на благочестието, непосилни за мнозинството, тоест да се придържат към въздържание. Такава е волята на Всевишния! Тъй като целият народ не може да бъде еднакво достоен [в него има различни нива според разума на всеки човек], трябва да се намерят поне единици, способни да се подготвят съвършено. А чрез подготвените и останалите ще се удостоят с любовта на Всевишния и с това Той да установи [в нашия народ] Своето присъствие. По подобен начин мъдреците обясняват смисъла на четирите вида растения в заповедта за лулав (Ваикра Раба 30): „Ще дойдат едните и ще изкупят другите“[14]. А също намираме при [пророк] Илия, за добро да се споменава, в историята с Ула бар Кошев (Йерусалимски Талмуд, трактат „Трумот“, в края на 8-ма глава): когато раби Йехошуа бен Леви попитал Илия: „Нима законът не е такъв?“, той му отговорил: „Нима това е законът за благочестивите?“[15].
А лошото въздържание е поведението на глупците сред народите по света [всякакви отшелници, „мъченици“ и други подобни]. На тях не им е достатъчно, че не взимат от този свят онова, което [наистина] не е необходимо, но си отказват и необходимото. Те изтезават телата си с лишения и други чужди [на природата] неща, които не са желани от Всевишния. Напротив, казали са мъдреците (Таанит 22б): „На човека е забранено да се измъчва“. А за благотворителността са казали (Йерусалимски Талмуд, в края на трактат Пеа): „Всеки, който трябва да вземе [милостиня], а не взема, е сякаш пролива кръв“. И още намираме (Таанит 22б): „Казано е: „…и стана човекът жива душа“ (Берешит 2:7). Това означава: „душата, която съм ти дал, я поддържай жива“. И още са казали (пак там, 11а): „Всеки, който пости, е грешник“, и са обяснили, че става дума за онзи, който не е способен да търпи поста. Хилел казвал: „„Благочестивият се грижи за душата си…“ (Притчи 11:17) – това е за утринната закуска“. А също той миел лицето и ръцете си заради славата на Всевишния, казвайки: „Учим се на това, [гледайки как се грижат] за статуите на царете“[16] (Ваикра Раба 34:3).
По този начин имаме едно сигурно правило. Човек трябва да се въздържа от всичко в този свят, което не е задължително за него. Но ако нещо му е необходимо, без значение по каква причина, а той се въздържа от него – той е грешник. Това правило е вярно, но решаването на конкретните въпроси е оставено на преценката на всеки от нас, както е казано: „Според разума си ще бъде прославен човек…“ (Притчи 12:8). Това е така, тъй като е невъзможно да се предвидят [предварително] всички частни случаи, защото те са твърде много, човешкият разум не е способен да ги обхване всички, и затова всяко нещо – с времето си.
[1] Назирей – приел обет да не пие вино (вж. Бемидбар, гл. 6), и той се нарича „свят“; още повече така се нарича онзи, който не пие и не яде нищо [поне един ден].
[2] В оригинала – литра, древна мярка за тегло. „Сефер а-арух“ я нарича с думата „фунт“.
[3] В оригинала – „десет пръста“.
[4] Авторът тук не цитира дословно, а предава общия смисъл на казаното там.
[5] „Непокорен и бунтовен син“ – юноша, достигнал пълнолетие (тринадесет години), който е откраднал пари от баща си и е купил месо и вино и т.н. (вж. там).
[6] Ще стане грабител и убиец.
[7] Мярка за дължина.
[8] Забранена смес от вълна и лен в дреха (вж. Ваикра 19:19).
[9] Ритуални ресни на ъглите на дрехата (Бемидбар 15:38-39). Авторът не споменава, че дрехата трябва да скрива тялото, а не да го излага на показ, тъй като това е очевидно.
[10] Титла за водач, княз.
[11] В Тора е написано геим [с две букви йуд], т.е. „горди“ („велики“), но се чете гоим – „народи“. Така, ако простият смисъл на стиха е „два народа са в утробата ти“, то скритият му смисъл е „двама велики са в утробата ти“: Раби – потомък на Яков, а Антонинос – потомък на Исав.
[12] Антонинос – император на Рим; случило се така, че той бил „млечен брат“ и приятел на Раби. (Тосфот, трактат Авода Зара 10б).
[13] Гемара обяснява, че споменатите зеленчуци подпомагат храносмилането, а мъдреците от Тосфот добавят, че в тях самите няма нищо особено, но наличието им свидетелства за богатството на трапезата.
[14] За изпълнението на заповедта за лулав е необходимо да се съберат заедно четири вида растения, които символизират четирите части на еврейския народ, отличаващи се една от друга по своите духовни нива.
[15] Става дума за закон, според който, ако врагове изискват да им бъде предаден един евреин, той не трябва да бъде предаван. Но ако изискват конкретен човек, тогава за спасението на всички останали това е възможно. Ула бар Кошев бил осъден на смърт от властите (очевидно римските) и се укрил в Лод, където управлявал р. Йехошуа бен Леви. Войски обкръжили града, заплашвайки да унищожат всички. Раби Йехошуа бен Леви убедил Ула да се предаде. След това пророк Илия престанал да му се явява. Раби Йехошуа бен Леви постил много пъти, преди Илия да се появи отново при него. На въпроса защо го е нямало толкова дълго, Илия отговорил: „Нима се ходи при предатели?“. Раби Йехошуа бен Леви възразил: „Нима законът не е такъв (съгласно който съм действал в тази ситуация)?“ – „Това не е законът за благочестивите!“ – отговорил му Илия.
[16] Ако някъде е поставена статуя на цар, то задължително някой я мие, чисти и т.н., получавайки за това заплащане. Още повече – тялото на човека, създадено „по образ и подобие на Всевишния“. Нима човек не трябва да се грижи за „образа“ на самия Творец? (Ваикра Раба 34:3).
Източник – toldot.com