Различни подходи към Ханука
Ханука силно се различава от всички други еврейски празници. Това различие се проявява, преди всичко, в това, че в различните епохи сред различни групи евреи откриваме не само съвсем различни тълкувания на смисъла на Ханука, но и напълно противоположни, а понякога и взаимноизключващи се концепции за нея. Смисълът на останалите еврейски празници винаги е определен по-малко или повече еднакво за всички групи евреи. Пасха, например, се разбира от всички евреи като празник на Изхода от Египет; и макар че религиозните евреи ще подчертават повече аспекта на Божественото вмешателство в историята, а нерелигиозните ще акцентират върху идеала за свобода и напускане на робството – въпреки това всички групи от еврейския народ тълкуват и разбират този празник по-малко или повече еднакво. Рош а-Шана, Йом Кипур, Шавуот, Сукот, Пурим – тълкуванията на всички тези празници в различните слоеве на народа ще бъдат, разбира се, донякъде различни, но те винаги вървят по-малко или повече в една посока; и само Ханука се отличава с това, че в нейното тълкуване има напълно противоположни и дори взаимноизключващи се подходи.
Един от тези подходи, възприет от евреите в Галута в продължение на две хилядолетия изгнание, е този, при който смисълът на Ханука е концентриран изключително върху чудото от горящото масло в храмовия свещник при освещаването на Храма. Аспектът на честването на победата във войната при този подход беше изключително принижен. По-конкретно, във Вавилонския Талмуд победата във войната като основа на празника изобщо не се споменава, а във връзка с Ханука се говори само за чуда от горящото масло. Еврейските коментатори след талмудическата епоха, разглеждайки въпроса защо в Талмуда не се споменава военната победа, подчертаваха, че аспектът на победата във война е преходен и временен, от който след разрушаването на Храма и началото на сегашното изгнание вече нищо не е останало. За разлика от това, чудото от горящото масло, символизиращо възстановяването на еврейския духовен и културен живот, придружаваше евреите през всички поколения. Ханука напомняше на евреите, че макар гърците или други народи да могат да завладеят „Храма на еврейската душа“ и да осквернят почти цялото масло в него, все пак – ще остане някъде в кътче на еврейската култура чист съд, запечатан с печата на Първосвещеника, и маслото в него – макар да изглежда толкова малко – ще гори дълго; и то ще стигне за толкова време, колкото е необходимо за възраждането на еврейския културен живот („докато не се произведе ново, чисто масло“). Това усещане за неунищожимост на еврейската култура поддържаше евреите през всички векове на изгнание, когато, намирайки се сред други народи и изпитвайки в една или друга форма културна агресия от тяхна страна, евреите трябваше да успеят да запазят своята култура – и чрез това да се запазят сами.
Ярък пример за подобен традиционен подход можем да видим, например, в следния откъс от книгата на един от коментаторите от 16 век: „Същността на честването на осемте дни Ханука – хвала и благодарност към Всевишния за чудото, случило се със свещеното масло при освещаването на Храма, а в никакъв случай не за чудото от победата във войната на Хасмонеите, когато евреите, малобройни и слаби, победиха силните и многобройни гърци. Защото, виждайки победа във война, хората могат, по принцип, и да не я приемат за чудо, те могат да кажат: ‘Това е само случайност, че победиха слабите; не Всевишният е сторил всичко това. Тук няма очевидно чудо’. Що се отнася до чудото, случило се със свещеното масло, то всички евреи се убедиха, че това е истинско чудо, и го признаха, казвайки: ‘От Всевишния беше това чудно – пред очите ни’. За разлика от ‘скритото чудо’ на военната победа, осемдневното горящ Храмов светилник беше общепризнато чудо, случило се пред всички; и затова то е главното в празника Ханука“.
Съвсем различен подход към Ханука наблюдаваме при представителите на нерелигиозния ционизъм от началото на 20 век. Много от представителите на нерелигиозния ционизъм възприемаха Ханука не просто „по различен начин от традицията“, но абсолютно противоположно на традиционния подход. Те тълкуваха Ханука изключително като празник на военната победа, като празник на постигането на национална независимост. Аспектът на „чудото от горящото масло“ беше напълно принижен и не се възприемаше като нещо съществено. Нещо повече – Ханука се разбираше като празник на това, че военната сила доказа своето превъзходство над учеността. Нека разгледаме, например, следния типичен за този подход откъс от статията „Ханука – еврейска самозащита“: „… но за мислещия евреин Ханука не е нищо друго освен паметен ден на героите на еврейската самозащита. Чудеса от небето не се случиха, но мечът извърши чудо, и мъртвият народ бе неочаквано възкресен. Не Тората спасява юмрука, но юмрукът спасява Тората. Мечът, а не кипата ще защити евреина от враговете му“.
Наистина, от всички еврейски празници само Ханука може да има такива не просто различни, но напълно противоположни тълкувания.
2. Причина за разликите в подходите – ‘устността’ на Ханука
Още една разлика отличава Ханука от поредицата еврейски празници. Ханука е единственият празник, който не се споменава в ТаНаХ и който изцяло е само в Устната Тора. За Пурим разказва цяла книга от ТаНаХ – Свитък Естер, останалите празници всички се споменават в Тората, и ТаНаХ много ни разказва за реалността на тяхното честване през епохите на Първия и началото на Втория Храм. Ханука обаче няма никакъв формален или „определящ“ писмен източник. Първа книга Макавеи (разказваща за войната на евреите с гърците) е известна като апокриф, невключен в еврейския канон и незапазен от евреите. И макар повечето дори религиозни изследователи да я смятат за важен и автентичен текст, тя не е била, през вековете, неразделна част от еврейската традиция. Нещо повече, за разлика от останалите празници, Мишна не посвети на Ханука не само отделен трактат, но дори отделна глава; и само няколко споменавания за чуда от Ханукалните свещи са разпръснати в огромното море на Вавилонския Талмуд. Това свойство на Ханука – това, че тя остана „напълно устна“ – и допринесе, вероятно, за това, че тя се представяше съвсем различно в различните епохи. Нямаше един вид стожер, който задължително да събира около себе си различни направления в нейното тълкуване.
3. Различия в разбирането на Ханука като критерий за нивото на еврейския национален живот
Промените в разбирането на еврейския народ за празника Ханука през различните епохи отразяват, изглежда, не само и не толкова самата Ханука, колкото състоянието на самия еврейски народ. Ханука е един вид мярка за състоянието на еврейския национален живот. Отношението към Ханука, типът на честването на Ханука, интерпретацията, която даваме на този празник, отразява преди всичко нашия собствен национален уровен. През последните две хилядолетия, докато евреите живееха в Галута, целият им еврейски национален живот се свеждаше по-малко или повече до „еврейската култура“. (Трябва да се отбележи, че ние самите сме толкова свикнали да отъждествяваме националния живот с „националната култура“, че почти сме престанали да осъзнаваме, че националният живот всъщност е несравнимо по-широк от националната култура; и един от най-важните фактори на нашето сегашно възраждане в Земя Израил е отново разширяването на понятието „еврейски живот“ в по-широк план, отколкото само културата.) Ясно е, че победата във война и постигането на независимост, като един от най-важните елементи на националния живот, в рамките на „националната култура“ заема повече от подчинено място. Съответно, във Вавилонския Талмуд и при следващите еврейски коментатори, живели в Галута, честването на военната победа е несъществено, а централно място в Ханука заема чудото от горящото масло, свързано с аспекта на културата. Аспектът „победа във война“ беше толкова принижен, че, например, коментаторите на Талмуда напълно сериозно поставят (и смятат за сложен!) въпроса защо се празнува първият ден на Ханука – все пак в първия ден самото чудо от горящото масло още го няма, тъй като маслото беше достатъчно за един ден, и затова неговото горяне не беше чудотворно. Естественият, изглежда, отговор, че се празнува военната победа, се отхвърля от коментаторите, защото Ханука се възприема изключително като празник на свещите, – и следователно те трябваше да открият и подчертаят такова тълкуване, което да им позволява да разпространят чудото от горящото масло също и върху първия ден на Ханука. (Коментаторите за това обясняват, например, че докато маслото горенеше, съдът оставаше пълен и нивото на масло в него не намаляваше, така че чудото беше очевидно още от първия ден, и т.н.) Такова ущърбно разбиране на Ханука съответстваше на състоянието на еврейския народ, който се намираше в Галута и водеше, с това, доста ущърбно съществуване.
Противоположна ситуация възникна в началото на ционисткото движение, когато еврейският народ, връщащ се в Ерец Израел, беше зает почти изключително с възраждането на материалната страна на еврейския живот. Ханука при това беше толкова еднозначно сведена до чисто физическата победа във война, че това разруши дори самия смисъл на победата. В крайна сметка Хасмонеите не се бореха просто за освобождение от чуждо иго, те се бореха за юдаизма, за еврейските ценности. Онези обаче, които възприемаха Ханука като чисто военна победа, демонстрираха с това, че те самите се придържат към елинистичен, а съвсем не еврейски подход към света и към движещите сили на историята. Но при цялата ущърбност на такъв „антирелигиозен“ подход към Ханука за нас е важно да осъзнаем, че този подход, по същност, отразява нивото на самия еврейски народ. По същество, по време на Галута еврейският народ в план на „национално съществуване“ беше мъртъв, и възстановяването на националния живот в Ерец Израел е истинско „възкресение от мъртвите“. Подобно на душата в отвъдния свят, която няма тяло и на която остава, следователно, само възможността да води чисто духовен живот, еврейският народ в периода на изгнание беше съсредоточен върху духовните аспекти на еврейската култура. А при възкресението от мъртвите, както и при всяко раждане, първо се развива физическото съществуване, а после, когато детето порасне, се развива неговият духовен живот – подобно на това как детето трябва да бъде преди всичко физически здраво, и само тогава може да израсте умно и духовно. Началният стадий на ционизма съответства на възкресението именно на тази, чисто материална страна на еврейския живот, с недостатък на духовната страна, и затова естествено е, че в този момент евреите подчертават само материалната страна на Ханука – т.е. военната победа; а чудото от горящото масло се възприема от тях като красива, но лишена от истинско съдържание легенда.
По този начин, характерът на нашето възприемане на Ханука отразява нашето собствено ниво на национален живот.
4. Хармония между материята и духа в първоначалното автентично еврейско разбиране на Ханука
Нека се опитаме обаче сега да открием и анализираме първоначалния еврейски подход към Ханука – този подход, който е имал в началото, непосредствено след събитията на Ханука, през времето, когато Хасмонейското царство още е било живо. В нашите молитвеници се е запазил текст, който е, по същност, единственият автентичен текст за Ханука, и това е молитвата „Ал а-нисим“, която се чете на Ханука. Тази молитва е съставена през епохата на Хасмонеите, и тя е всъщност единственият текст, позволяващ ни да видим как евреите са възприемали Ханука по това време.
Ето текста на тази молитва:
„И ние благодарим Тебе, Господи, – за чудесата и за избавлението, и за силата, и за спасението, и за войните, които Ти води, помагайки на бащите ни в техните дни, в това време на годината. В дните на Мататия, сина на Йоханан-Първосвещеник от семейството Хасмонеи, и неговите синове; когато се надигна злодейското царство на гърците срещу народа Ти, Израил, възнамерявайки да накара евреите да забравят Твоята Тора и да престъпят Законите, дадени от Тебе; но Ти, в великата Си милост, помогна на бащите ни в дните на тяхната беда. Ти се бореше с тяхната борба, отсъди тяхното отсъждане, отмъсти тяхното отмъщение, предаде враговете им силни в ръцете на слабите, мнозина в ръцете на малцина, нечистите в ръцете на чистите, злодеите в ръцете на праведниците, злоумишлениците в ръцете на занимаващите се с Твоята Тора. И с това Ти създаде Себе си Голямо и свещено Име в този Твой свят; и за народа Ти Израил стори Ти велико спасение и явно избавление. И след всичко това дойдоха децата Ти в пределите на дома Ти, и огледаха Храма Ти, и очистиха Свещението Ти, и запалиха Светилника на мястото на Твоята Светост, и установиха тези осем дни Ханука, за да благодарят Тебе и да прославят Твоето велико Име“.
От горния текст виждаме, че материалната и духовната страна в тази молитва, представяща ни автентичното еврейско възприемане на света, са свързани хармонично. И тази хармония се постига не с това, че има две отделни страни – материалната, победата във война и духовната, чудото от горящото масло. Напротив – при такъв подход, когато на материалната и духовната страна на празника съпоставяме различни негови елементи, тези две страни се възприемат като разделени, отдалечени една от друга. В молитвата „Ал а-нисим“ обаче материалната и духовната страна на събитията са неразривно преплетени, защото чудото е самото постигане на независимост от Израил, което се осъзнава, за разлика от атеистичния поглед, не като чисто материално действие, – а напротив, то се възприема като част от Божественото управление на света. И тук виждаме именно хармонията между материята и духа, когато те представляват не просто равновесие на две различни неща, но техен синтез в едно нещо, умението да се вижда и усеща в материалните процеси тяхната духовна съставка. По този начин, според автентичния еврейски подход материалната и духовната страна на света не са разделени. Чудото, духовното съдържание, не е просто „горенето на масло в Светилника“, някак си „допълващо“ военната победа, отвън „приложено“ към нея. Но чудото, Божественото управление, духовността – е имманентна духовна компонента на материалните процеси.