Автор
Равин Моше Хаим Луцато РАМХАЛ (Рамхал)
Основните видове въздържание са три. Има въздържание от удоволствия, въздържание в законите и въздържание в поведението.
За въздържанието от удоволствия вече бе споменато в предишната глава. То означава, че не следва да се взима от този свят нищо, освен наистина необходимото, и към това се отнася всичко, което е наслада за сетивата на човека: храна, съпружески отношения, облекло, разходки, новини и други подобни, през всички дни, освен онези, в които насладата е изпълнение на заповед [събота и празници].
Въздържанието в законите означава постоянно прилагане на строгост в тях [в случай на съмнение или спор между авторитетни законодатели] съгласно мнението на [дори] единствен [прилагащ строгост в закона] авторитет, спорещ с мнозина, когато неговото мнение изглежда резонно, дори ако законът е установен не по неговото мнение, — ако, разбира се, такова прилагане на строгост няма да се обърне в облекчение на друго място. И нашите мъдреци, благословена да е паметта им, ни обясняват думите на пророка (Хулин 37б): „“…Душата си не съм осквернил, мърша и трефа не съм ял…”[1]“ (Йезекиил 4:14), — [има се предвид], че не е ял [месо на] животно, за разрешаването на което за храна се е изисквало решение на мъдрец, и не е ял месо на „бързо заклано животно“»[2]. Аз вече споменах, че разрешаването на нещо за целия Израел не служи като разрешение за въздържателите, които трябва да се отдалечават от „мерзостта“ и от онова, което прилича на нея, и от онова, което прилича на подобното на нея. И така е казал Мар Укба (там 105а): „Аз в това [във въздържанието] в сравнение с моя баща съм като оцет в сравнение с вино: ако баща ми днес ядеше месо, то не ядеше сирене до същия час на следващия ден. А аз — на същата трапеза не ям, а на следващата — ям“. Ясно е, че законът не задължава да се постъпва така, както бащата на Мар Укба. Ако това беше така, то и Мар Укба нямаше да прави другояче. Просто бащата на Мар Укба е бил много строг в своето въздържание и затова Мар Укба нарича себе си „оцет в сравнение с вино“, тъй като той не е бил въздържан в същата мяра, както баща му.
А въздържанието в поведението — това е уединение и отдалечаване от обществото[3], за да се обърне сърцето към служене [на Всевишния] и усилено да се размишлява за това, — но, разбира се, с условието да не се прекалява в противоположната посока! Защото са казали мъдреците (Ктубот 17а) „Човек трябва винаги да бъде близък до другите хора“, и така също са казали (Брахот 63б, Таанит 7а): „“Меч върху отделящите се[4], [които] ще оглупеят…” (Йеремия 50:36), — това означава: меч [вдигнат] върху мъдреците, такива, които седят и учат Тора в уединение“. Човек трябва да бъде известно време, необходимо за учене или препитание, заедно с други почтени хора, а след това — да се уедини заради приближаване към Всевишния, постигане на правите пътища и истинското служене. Това означава да се говори по-малко, да се избягват празните разговори, да не се гледа [без нужда] настрани и други подобни; към всичко това човек трябва да приучи себе си така, че то да се вкорени в неговото естествено поведение.
И така, макар и да обобщихме тези три вида [въздържание] във вид на кратки правила, те подразбират множество действия в поведението на човека. И аз вече казах, че всички подробности е невъзможно да се предвидят, може само да се разчита на здравия разум, който ще постави всичко на мястото му в съответствие с истината.
[1] Мърша — животно, което не е заклано по строго определения в еврейския закон начин.
Трефа — животно, заклано по правилата, но в органите му са открити увреждания, забраняващи го за ядене.
[2] Когато Йезекиил, обръщайки се към Всевишния, казва, че той никога не е ял мърша или трефа, това е странно, сякаш пророкът си вменява като заслуга, че не е нарушавал буквалните, очевидни забрани на Тората. Затова мъдреците обясняват, че става дума не за мърша или за трефно месо, а за месо разрешено, но „приличащо“ на мърша или трефно. „Месо, за разрешаването на което се е изисквало решение на мъдрец“, — това е месо на животно, у което са открити признаци, подобни на трефа, и на мъдреца се е наложило да вземе решение за разрешаването му, т.е. това е разрешено месо, но върху което е паднала „сянката“ на сходство с трефното. „Бързо заклано животно“, — такова, което е било близо до смъртта по някакви причини, незабраняващи месото му за храна, и стопанинът е успял да го заколи по установения от Тората начин, т.е. „спасил“ е в последния момент поне месото. Такова месо също е разрешено, но върху него има „сянка“ на сходство с мършата. По този начин Йезекиил не си е позволявал месо, приличащо на трефа или мърша, дори ако е било разрешено, създавайки в това за себе си строгост.
[3] Виж бел. към гл. 11: има немалко грехове, чийто източник не е природата на човека като такъв, а „природата“ на човешкото общество.
[4] Макар коментаторите да обясняват думата бадим от този стих като „магьосници, гадатели“, от думата боде („измислящ“), тук тя се тълкува по сходство с думата бадад — „отделящ се“.ли“ (от думата боде — „измислящ“), тук тя се тълкува по сходство с думата бадад — „отделящ се“.
Източник – toldot.com