Автор
Равин Моше Хаим Луцато РАМХАЛ (Рамхал)
Словесната обида означава, най-общо, един човек да казва в присъствието на друг [и дори само в негово присъствие] думи, които му причиняват срам косвено, а още повече – пряко, или му причинява срам с действие.
А сега нека поговорим за греховете, подтикът към които се поражда [от отношенията между хората] в човешкото общество или в група от хора[1]. Примери за такива грехове са: словесна обида, причиняване на срам в присъствието на други хора, въвеждане в заблуждение на „слепец“ [неопитен или некомпетентен в дадено дело] с лош съвет, клюки, омраза и отмъстителност, клетви, лъжливи речи и оскверняване на името на Всевишния… И кой би могъл да каже: „Чист съм и неопетнен във всичко това!“? Защото проявленията на тези грехове са толкова многобройни и фини, че да се пазиш от тях е сериозен труд.
Словесната обида означава, най-общо, един човек да казва в присъствието на друг [и дори само в негово присъствие] думи, които му причиняват срам косвено, а още повече – пряко, или му причинява срам с действие. За това се говори в трактат „Бава Меция“ (58б): „Ако е разкаял се грешник, не му казвай: спомни си предишните си дела! Ако го връхлитат болести, не му говори така, както приятелите на Йов са казали (Йов 4:7): „Спомни си, загивал ли е някой [бил ли е наказан] невинен?“. Ако водачи на магарета го помолят за зърно, нека не им казва: идете при еди-кой си, знаейки, че онзи никога не е продавал зърно.“ И още са казали мъдреците (пак там): „Вредата от думи е по-лоша от имуществената вреда, защото [само] за първата е казано (Ваикра/Левит 25:17): „И бой се от твоя Б-г, Всесилния“, а за втората [това] не е казано. Още повече, ако е засрамил ближния си в присъствието на други хора, защото за такъв [грешник] се учи специално (Авот 3:15): „Онзи, който кара другия да пребледнее [засрамва го] публично, няма дял в бъдещия свят“. И е казал Рав Хисда (Бава Меция 59а): „Всички врати [на молитвата] са затворени, освен вратите за словесната обида“[2]. И е казал раби Елазар: „За всичко Светият, благословен да е Той, търси сметка посредством пратеник, освен за словесната обида“. И са казали: „Има три [гряха], пред които не се затваря паргод[3], и единият от тях е словесната обида“. И дори в случай на обида, причинена във връзка с изпълнението на заповед, като например при изпълнение на казаното в Тора (Ваикра/Левит 19:17): „Наставлявай и увещавай ближния си [по пътя на истината]“, нашите мъдреци са ни предупредили (Арахин 16б): „Може би [е необходимо да се наставлява], дори ако лицето му се променя [на наставлявания – от обида или оскърбление]? Тора ни казва (пак там): „…и няма да понесеш грях заради него““[4]. От всичко това виждаме колко всеобхватно е това предупреждение и колко тежко е наказанието [за невниманието към него]“.
А за съветите ни учат в „Торат коаним“ (Ваикра/Левит 19:14): „„Пред слепец не поставяй препъникамък“ – пред слепия в даденото дело [за което е поискал съвет]. Ако те попита: „Позволена ли е дъщерята на еди-кой си за коен?“, не му казвай, че е позволена, ако тя е забранена. Ако те моли за съвет, не му давай [такъв] съвет, който не е подходящ за него… Не му казвай: „Продай си нивата и си купи магаре“, с цел след това по заобиколен път да изкупиш [нивата] от него“. Може би ще кажеш: „Аз му давам добър съвет“ – но нали [истинността] на това зависи от онова, което е в сърцето на човека…, както е казано: „Бой се от твоя Б-г, Всесилния“ [Който знае какво е било в сърцето ти, когато си съветвал!]. Оттук научаваме, че както по въпрос, който може би засяга самия [съветващ], така и по въпрос, който изобщо не го засяга, е нужно да се наставлява дошлият за съвет по [пътя] на чистата и ясна истина. И забележете, че Тора е проникнала в дълбините на замисъла на измамниците! Защото не става дума за глупаци, които могат да дадат съвет, чието зло е очевидно и разбираемо за всички, а за мъдреци в злодейството. Те дават съвети, които външно изглеждат наистина полезни за другия, но в крайна сметка се оказват зло за него, в името на изгодата на съветващия. Затова е написано: „Може би ще кажеш: „Аз му давам добър съвет“, – но нали [истинността] на това зависи от онова, което е в сърцето на човека…“.
И колко често хората се препъват в тези грехове, ден след ден, покорявайки се на силната жажда за придобиване! И Тора предупреждава за тежкото наказание за това (Дварим/Второзаконие 27:18): „Проклет да е онзи, който отклонява слепец от пътя“. А задължението на порядъчния и честен човек е да съветва ближния си така, както би посъветвал себе си, без да има предвид нищо друго освен благото на дошлия за съвет – никаква друга цел, близка или далечна. А ако се случи така, че той види вреда за себе си в този съвет [в полза на другия], то ако може да му го посочи, нека го посочи, а ако не, нека се отстрани и не съветва. Но в никакъв случай да не дава съвет, чиято цел е нещо различно от благото на дошлия за съвет – освен, разбира се, ако няма зъл умисъл у самия дошъл. Защото тогава да го измамиш означава да изпълниш заповед, както е казано (Псалми 18:27): „С лукавия [т.е. злодея] – постъпвай лукаво [т.е. хитрувай]“[5]. Доказателство за това намираме в историята на Хушай Архитеца (виж Втора книга на Шмуел/Царе, гл. 15).
[1] На това място съществуват различни прочити в различните издания. По обяснението на р. Спинер, дотук Рамхал е говорил за грехове, чийто източник е собствената природа на всеки отделен човек, а сега става дума за „външни“ грехове, чийто източник е в отношенията между хората, т.е. за грехове, породени от природата на човешкото общество, а не от природата на човека като индивид.
[2] Това означава, че онзи, който зове към Всевишния заради нанесена словесна обида, винаги ще бъде чут.
[3] Преграда между Всевишния и небесното войнство. Онези, пред които тя не се затваря, постоянно се намират пред очите на Всевишния, докато не бъде потърсена отговорност за греха им.
[4] Трактовката на Гемара тук съответства на обяснението на Раши: не го позори в присъствието на други хора (в това се състои грехът, който ще понесеш заради него). „Кли Якар“ обяснява: „ще понесеш грях“, ако не го увещаваш (и той остане без поправяне), и неговият грях ще бъде възложен на теб, защото „всички евреи са отговорни един за друг“ (Швуот 39а).
[5] Превод според „Мецудат Цион“.
Източник – toldot.com