Автор
Равин Моше Хаим Луцато РАМХАЛ (Рамхал)
И казва авторът: съставих този труд съвсем не за да уча хората на нещо неизвестно. Не, направих го, за да напомня за добре известното, което отдавна е обявено и провъзгласено по най-великия и най-добрия начин.
В по-голямата част от казаното от мен ще намериш само това, което хората вече знаят. Нещо повече, никой изобщо не се съмнява, че това известно е справедливо, вярно и правилно. Но в същата мяра, в която то е известно – а истинността му е явна за всички! – в същата степен хората често не му обръщат внимание и го забравят, а аз тук искам само да напомня за него.
Прочитайки тази книга веднъж, читателят няма да намери в нея почти нищо ново – такова, каквото не би знаел досега. Ще извлече ли той полза за своя ум, ако я прочете само веднъж? Не, полза може да се извлече само при повторно и постоянно четене. Само при това условие той ще може да помни онова, за което хората често забравят. И ще си спомни за своя дълг, на чието изпълнение досега не е обръщал достатъчно внимание.
Ако се вгледаш в случващото се по света, ще видиш, че хората, надарени с бърз ум и остър разум, наблюдават природните явления, задълбочават се в тънкостите на науките и размишляват дълбоко, всеки според склонността на своя ум и естественото си желание. Сред тях има такива, които упорито се трудят над изследването на мирозданието и природата, както и други, размишляващи над въпросите на астрономията и геометрията; трети пък се занимават със занаяти, а някои навлизат още по-надълбоко в свещеното, тоест в изучаването на Свещения Закон: едни в халахическите умозаключения¹, други в Мидрашите², а трети и в обмислянето на изводите, тоест заключенията, които са указания за действие. Но малцина са онези, които съсредоточават своите размишления и изследвания върху въпросите за съвършенството в служението, върху любовта, върху страха пред Всевишния, върху стремежа към Всевишния и върху всички останали категории на благочестието. Не защото тези неща са неважни за тях: ако ги попиташ, всеки ще каже, че това е най-важното и че е невъзможно да си представиш мъдрец – ако той е наистина мъдрец! – на когото да не са ясни всички тези въпроси.
Но те ще кажат, че не се занимават много с това, просто защото го знаят прекрасно и тези въпроси са твърде прости за тях. И затова не им се струва необходимо да губят много време за изучаването им. Да се занимават с изучаването на тези въпроси и да четат книги по тези теми следвало, видите ли, само онези, чийто ум не е изтънчен и достатъчно шлифован. А такива хора, ще видиш, са усърдни във всички благочестиви занимания и не се отдръпват от тях. Така вече се е наложило в света: ако видиш човек, който се старае да бъде благочестив, няма как да не предположиш, че той притежава груб ум. Но последствията от този обичай са много вредни и опасни, много лоши и за умните, и за не толкова умните. Защото резултатът ще бъде такъв, че и на едните, и на другите ще им липсва истинско благочестие и ще бъде много трудно то да се открие в света. Защото благочестието ще бъде в недостиг.
На умните ще им липсва благочестие, защото не се занимават достатъчно с него, а на не толкова умните – поради недостатъчното им разбиране как да го постигнат. Повечето хора си въобразяват, че благочестието се състои в многократно четене на псалми, в дълги покаяния, в тежки пости и в потапяне в ледена вода и сняг – тоест в неща, които са неудобни за ума и от които разумът е неспокоен.
Но истинското благочестие, желаното и милото, е далеч от това, което умът ни си представя. Всичко е много просто: човек забравя това, за което не мисли постоянно. И макар в сърцето на всеки прям и честен човек да са заложени началата и основите на благочестието, той няма да прозре детайлите, няма да ги познае, ще премине край тях и няма да усети, че е преминал – ако не се упражнява постоянно в благочестие. Той не може да проумее, че благочестието, страхът пред Всевишния, великата любов към Него и чистотата на сърцето не са заложени в човека по природа, докато той не започне да търси средства, за да придобие тези качества. Хората няма да ги намерят в себе си, както намират всичките си естествени подбуди: сън, глад, ситост и другите подбуди, заложени в нашата натура.
На хората са им нужни средства и похвати, за да придобият качествата на благочестието. Те ще намерят достатъчно фактори, които отдалечават тези качества от човека, и достатъчно пътища, които отдалечават тези фактори. А щом е така – как тогава да не е нужно човек да потърси време за размисъл върху благочестието, да познае истинността на нещата и да узнае пътищата и способите за придобиване на споменатите качества и за съхраняването им? Откъде ще дойде тази мъдрост в сърцето на човека, ако той не я търси?
За всеки мъдрец е ясна необходимостта от съвършенство в служението и задължителността на чистотата в служението, защото без съвършенство и чистота то е отвратително и отблъскващо. Защото Всевишният познава всички сърца и разбира всички начала на мислите.
Какво ще отговорим в онзи ден, когато започнат да ни укоряват и да доказват вината ни, ако сме се отнесли небрежно към изучаването на тази важна дисциплина и сме оставили онова, което не просто ни е възложено, а е именно основното, което Всевишният изисква и иска от нас? Нима е възможно да допуснем нашият разум да се труди и да се поти над изследвания, с които не сме задължени на никого, над умозаключения, които няма да ни донесат никакви плодове, и над закони, които нямат отношение към нас – а онова, с което сме най-велико задължени на нашия Създател, да го оставим на волята на навика и на механично заучени движения? Без да разглеждаме и изучаваме смисъла и същността на истинския страх пред Всевишния и неговите проявления – как ще го придобием и как ще избегнем суетата на нищожните дела на света, които карат нас и сърцето ни да го забравим? Защото той постепенно ще се забрави, макар да знаем за нашия дълг към благочестието и страха пред Всевишния. Ако не се стараем да установим любовта в сърцето си с всички средства, които ни водят към нея – ще намерим ли тази любов в себе си? Откъде ще дойде стремежът към Всевишния, как ще възникне в душите ни огънят на стремежа към Него и към Неговия Закон, ако не обръщаме постоянно себе си към Неговото възвишено величие, което ще зароди в сърцето ни този стремеж?
Как ще се пречистят мислите ни, ако не се стараем да ги очистим от уврежданията, които им нанася нашето телесно естество? А всички качества, изискващи поправяне и изправяне – кой ще ги поправи и изправи, ако не им обърнем внимание и не се занимаваме с това с голямо старание? Защото, ако наистина и сериозно се бяхме заели с това, щяхме да открием неговата истинност и да сторим добро на самите себе си, и щяхме да научим другите, и така да сторим добро и на тях. Това е, за което е говорил Шломо (Мишлей 2:4): „Ако го търсиш като сребро /пари/ и го издирваш като скрити съкровища, тогава ще разбереш страха пред Всевишния.“ Той не казва: „тогава ще разбереш философията“, или „тогава ще разбереш астрономията“, или „тогава ще разбереш медицината“, или „тогава ще разбереш законите“, или „тогава ще разбереш Халаха“, но – „тогава ще разбереш страха пред Всевишния“ – ето ти! За да разбереш Страха, е необходимо да го търсиш като сребро и да го издирваш като съкровище! Нима е достатъчно това, на което са ни обучили, което са ни предали бащите ни и което е известно, общо взето, на всеки евреин? Или пък така: ще намерим време да учим всичко друго – каквото и да е – а да учим това, време няма да се намери? Защо човек да не разгледа в свободното си време такъв въпрос: трябва ли в свободното време да учи това, или е по-добре да се обърне към други занимания? И ето, написано е (Йов 28:28): „Ето, страхът пред Всевишния – това е мъдрост“. И са казали мъдреците (Шабат 31б): „‘Ето’ /хен или ен на иврит/ означава ‘едно’³, което ще рече, че Страхът е мъдрост и само страхът е мъдрост.“
Разбира се, мъдрост не може да се придобие без учене. И истината е, че за придобиването и постигането на всичко, за което говорим, е необходимо велико изучаване – за да го знаем истински, а не чрез въображение и лъжлива представа. Вгледай се и ще видиш, че благочестието зависи от истинско съвършенство и велика мъдрост, а не от това, което предлагат глупците, опитващи се да бъдат благочестиви без нужното разбиране и необходимата подготовка. Това е, на което ни учи нашият учител Моше, мир на праха му, казвайки (Дварим 10:12): „И ето, Израилю, какво Всевишният изисква от теб: само да се боиш от Всевишния, да ходиш по всичките Му пътища и да Го обичаш, и да служиш на Всевишния с цялото си сърце и с цялата си душа, да пазиш заповедите на Всевишния и Неговите закони.“ Тук се съдържат всички съставни части на съвършеното служение, което е желано от Всевишния, тоест Страхът, ходенето по Неговите пътища, любовта, непорочността на сърцето и спазването на всички заповеди.
Страхът – това е Страхът пред величието на Всевишния; това означава да се боиш от Него, както се боят от велик и страшен цар, да се смиряваш пред Неговото величие във всяко свое движение, а още повече – говорейки пред Него в молитва или изучавайки Неговия Закон.
Следването на Неговите пътища включва в себе си цялата същност на искреността на човешките качества и желанието те да бъдат подобрени. Мъдреците са разяснили това така (Шабат 133б): „Както Той е милостив и милосърден, така и ти бъди милостив и милосърден.“ А общото правило е следното: човек трябва да приведе всички свои качества и постъпки от всякакъв вид в съответствие с правдата и нравствеността /мусар/. Мъдреците са извели правило (Авот 2:1): „Всичко, което е за слава на Всевишния и носи почит от хората“ – значи, всичко, което води към истинското благо, тоест, което поражда укрепване на Закона и поправяне и подобряване на всеобщия мир и благо.
А какво е любовта? Това е установяването в сърцето на човека на такава любов към Всевишния, че душата се пробужда да върши угодното и приятното пред Него, също както се пробужда да върши приятното и угодното на баща си и майка си. Тогава човек съжалява, ако това деяние е недостатъчно при него или при другите. И ще бъде ревностен към това деяние, и ще чувства велика радост, когато извърши нещо значимо от него.
Непорочността на сърцето означава служението на Него да произтича от чисти намерения, тоест то да бъде само заради служението на Него, а не с каквато и да е друга цел. Това съдържа следния смисъл: сърцето трябва да бъде непорочно, тоест цялостно в служението, то трябва да бъде насочено към служението и към никакво друго дело. Не е достатъчно да се извършват заучени движения и жестове – сърцето трябва да бъде изцяло отдадено на това.
Спазването на всички заповеди: в простия смисъл на думата това е спазването на всички заповеди, в съответствие с всичките им тънкости и условия. Всички тези правила изискват велико и подробно обяснение. Аз открих, че мъдреците са обобщили тези части в друг ред и разделение, по-детайлно и съставено по стъпалата на постепенно изкачване, които са необходими за тяхното придобиване. И това е, което е казано в барайтата⁴, която се цитира в различни части на Талмуда, включително в трактата „Авода Зара“ (20б):
„Казал раби Пинхас бен Яир: ‘Тора води до предпазливост, предпазливостта води до усърдие, усърдието води до чистота, чистотата води до отделеност, отделеността води до висша чистота, висшата чистота води до благочестие, благочестието води до смирение, смирението води до страх от греха, страхът от греха води до святост, святостта води до пророчество, пророчеството води до възкресение на мъртвите; а благочестието е най-великото, както е казано (Теилим 89:20): ‘Тогава Ти говори във видение на Твоите благочестиви’.’“
И ето, в съгласие с тази барайта, реших да съставя този труд, за да науча самия себе си и да напомня на другите условията на съвършеното служение, според техните степени. Аз разяснявам същността на тези степени на постепенно изкачване към благочестието, техните съставни части или детайли, пътя за тяхното придобиване и онова, което ги отдалечава, и пътя, който позволява да се предпазим от такова отдалечаване. Тази книга ще я чета аз, а също и всеки, който намери удоволствие в това четене, за да се научи да се бои от Всевишния и да не забравя задълженията си пред Него. И тъй като материалната същност на нашето естество се старае да отдалечи от сърцето ни четенето и изучаването, това ще ни бъде припомнено и ще ни подбуди към онова, което ни е заповядано. И на Всевишния е нашата надежда, че Той ще ни опази от капана и ще бъде изпълнена молбата на псалмопевеца, любим на Всевишния (Теилим 86:11): „Всевишни, научи ме на Твоя път, ще ходя в Твоята истина; утвърди сърцето ми да се бои от Твоето Име.“ Амин! Да бъде по Неговата воля!
Бележки:
¹ Халахически умозаключения (Галахические умозаключения): Разсъждения, свързани с Халаха (הלכה) – съвкупността от еврейски религиозни закони, изведени от Тора, Талмуда и по-късните равински постановления.
² Мидраши (Мидраши): Жанр в равинската литература, който тълкува библейския текст, за да изясни правни въпроси или да разкаже поучителни истории, които допълват библейския разказ.
³ „Ето“ означава „едно“: Тук се използва равинска игра на думи. Еврейската дума за „ето“ (הן, хен) звучи подобно на гръцката дума за „едно“ (hen), а също и на арамейската дума за „едно“. Идеята на мъдреците е, че този стих подчертава изключителността на страха пред Бога като единствената истинска мъдрост.
⁴ Барайта (ברייתא): Учение от периода на мъдреците от Мишна (танаите), което не е било включено в основния кодекс на Мишна, съставен от раби Йехуда ха-Наси. Тези учения са цитирани в Талмуда като авторитетни източници.
Източник – toldot.com